Определение № 336 от 16.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Шумен, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500182 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба вх.№2406/2.04.2024г. , подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю., действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Н. , против разпореждане №660/28.03.2024г. по ч.гр.д.№352/2024г. по описа на РС – Нови пазар , с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника П. Р. Р. за следните суми: 27,96 лв.договорна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 03.07.2023 г. и 74,94 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 04.04.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 22.02.2024 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба съображения.

Предвид изложеното моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Ч.гр.д. №352/2024г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, против П. Р. Р. , за парично вземане, произтичащо от Договор за заем

Microcredit

№ 903200105880/27.06.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към договора за заем Microcredit № 9032-00105880 от 27.06.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД и П. Р. Р. . В заявлението е посочено, че вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на 1

„Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023 г. Паричното вземане е за : 378,40 лв. главница; 27,96 лв.договорна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 03.07.2023 г.; 314,60 лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.04.2023 г. до 03.07.2023 г.; 74,94 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 04.04.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 22.02.2024 г.; ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 23.02.2024 г. , както и разноски по заповедното производство.

С разпореждане заповедният съд е дал конкретни указания към заявителя да уточни претенциите си като посочи вида и размера на извършените от длъжника плащания по договора за заем и по договора за допълнителни услуги по всяко от претендираните от него вземания.

В изпълнение на указанията е депозирана молба с която заявителят не е изпълнил указанията.

С разпореждане №660/28.03.2024г. по ч.гр.д.№352/2024г. по описа на РС – Нови пазар съдът е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника П. Р. Р. за следните суми: 27,96 лв.договорна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 03.07.2023 г.; 314,60 лв. – суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.04.2023 г. до 03.07.2023 г.; 74,94 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 04.04.2023 г. до подаване на заявлението в съда – 22.02.2024 г.; ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 23.02.2024 г.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №204/28.03.2024г. за следните суми: 378,40 лева (триста седемдесет и осем лева и 40 стотинки), представляваща главница за период от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 11,89 лева (единадесет лева и 89 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23,77 лева (двадесет и три лева и 77 стотинки).

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е 2 недействителен. Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е именно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12 и т. 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което се активира правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните. Ето защо, като е отхвърлил, заявлението в обжалваните му части за претендираните лихви, заповедния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, тъй като са налице предпоставките да се откаже издаване на заповед за изпълнение за претенциите на заявителя, извън претенцията за връщане на незаплатената от длъжника главница по договора за потребителски кредит.

Правилно е отхвърлено заявлението и в частта за претендираната сума от 314.60лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 3.04.2023г. до 3.07.2023г. С него не се предоставят на потребителя преференции, които да обосновават изискването за заплащане на възнаграждение. Видно от договора за допълнителни услуги това са: 1/посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; 2/ безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3/ безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4/ разглеждане до минути;

5/ преференциално обслужване; 6/ право за участие в специални промоции.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст, да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не са налице допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение 3 възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. Същите не представляват реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. С оглед горното е налице хипотезата по чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Също така Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, залегнал и в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава, като размерът и действието за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради което настоящата инстанция намира, че искането досежно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се основава на неравноправни клаузи и правилно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и в тази му част е отхвърлено от първоинстанционния съд.

Освен това, съдът намира, че с уговарянето на това допълнително възнаграждение, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничението в размера на ГПР, тъй като разходите за заплащане на процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма, още повече, че не е посочена и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 от ЗПК.

Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че разпореждането в обжалваната му част, с което е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх.№2406/2.04.2024г. , подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от изп.директор Ю.Х.Ю., действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Н. , против разпореждане №660/28.03.2024г. по ч.гр.д.№352/2024г. по описа на РС – Нови пазар в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника П. Р. Р. за следните суми: 27,96 лв.договорна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 03.07.2023 г. и 74,94 лв. лихва за забава по договор за заем за периода от 04.04.2023 г. до подаване на заявлението в съда– 22.02.2024 г.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5