Решение № 111 от 29.12.2021, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Административно наказателно дело 246/2021
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 29.12.2021
- В сила
- 10.06.2022
- Състав
- Донка Иванова Паралеева
Цитирани разпоредби
- §1, т.5 · Закон за автомобилните превози
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.177, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.46 · Закон за нормативните актове
- чл.26, ал.3 · Закон за пътищата
- Чл.53 · Закон за пътищата
- чл.7, ал.1, т.5 б. "в" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. , 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно наказателно дело № 20211860200246 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. Н., ЕГН: **********, от гр.П. срещу Наказателно постановление /НП/ № **** от 08.10.2021 г., издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /A“ПИ”/– гр.С., с което на основание чл.53, ал.1 във вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че са допуснати нарушения на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на процесното НП.
Жалбоподателят счита, че подобен тип нарушение съгласно Наредба №11 на МРРБ може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС, тъй като водачът няма отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителните. Никъде в разпоредбите на Закона за пътищата и наредбата не била вменена на водача отговорност за движението на извънгабаритно и/или тежко ППС по отношение липсата на разрешение за движение.
Съгласно нормативните актове водачът нямал възможност да подаде заявление за издаване на разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС. Чл.11 от Наредбата ясно разграничавал водача от лицето, което извършва превозите и ясно било посочено, че лицето, което извършва превоза /превозвача/ носи отговорност за движението на извънгабаритно ППС и осигуряване на съответните документи, а не водачът.. Жалбоподателят счита, че би 1 следвало ако има извършено нарушение санкцията да бъде за лицето, отговорно за превоза или за собственика на извънгабаритното ППС. Чл.53 ЗП указвал административно наказание на физическото лице, отговорно за нарушението, но това според жалбоподателя не е водачът, а физическото лице собственик на извънгабаритното ППС, физическото лице, представляващо юридическото лице превозвач или друго длъжностно лице, отговорно за снабдяването на извънгабаритното ППС с необходимото разрешение. Жалбоподателят счита още, че чл.36 и чл.37 от Наредбата налагат изискване за присъствие при проверките на А“ПИ“ и съставяне на АУАН и на орган на МВР, а в конкретния случай при извършената проверка не присъствал никакъв друг контролен орган, освен инспектора на А“ПИ“, който осъществил контрол самостоятелно. Сочи се, че за твърдяното нарушение отношение по процедурата на административно наказание по отношение на водача би следвало да се вземе от органите на МВР, съгласно ЗДвП. Следователно НП било издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН. Освен това, административнонаказващият орган /АНО/ не бил взел предвид, че превозвачът е заплатил към А„ПИ“ за претоварване на ППС, за което са му издадени квитанции за платени пътни такси № *************** и ****************, както и разрешително с № ****, поради което не можело да бъде търсена отговорност от водача.
Сочи се още в жалбата, че както от АУАН, така и от НП не ставало ясно какво се превозва, защото масова била практиката на АПИ да издава разрешително за насипен товар, което е в противоречие на чл.8, ал.1 от Наредбата. Жалбоподателят счита, че правилното приложение на закона изисква случаят да се квалифицира като „маловажен“ при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, като не се налага наказание, а се отправи само предупреждение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирала писмен отговор на жалбата чрез юрк. Г.Н.. Иска се от съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, доколкото видно от представените писмени доказателства по безспорен начин било установено нарушението. Правилно била наложена глобата, тъй като жалбоподателят превозвал товар, който се явява извънгабаритен, за което е било необходимо наличието на разрешение/квитанция по чл.26, ал.3 ЗП от управляващата пътя администрация, каквото в случая водачът не е имал и не е представил. От АУАН и НП се установявало, че нормите на чл.40, ал.1, чл.42, т.4 и т.5, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН са съобразени от АНО. На следващо място АУАН и НП се сочи, че са издадени от компетентни органи. Сочи се, че достатъчна форма на вината в случая е и непредпазливостта. Сочи се, че в настоящия случай не се касае за ангажиране на отговорност за това, че водачът не се е снабдил с разрешение, въпреки законовото задължение, а че същият извършва движение на ППС без разрешение на пътната администрация, управляваща пътя. Като неоснователно се определя възражението на жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач“, след като такава терминология не е използвана в Закона за пътищата и Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни МПС на МРРБ, що се отнася до използване на пътя за дейност, част от специалното му предназначение, поради което е неоснователно позоваването на легалното определение на „превозвач“ съгласно Закона за 2 автомобилните превози. Цитира се чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите на чл.14, ал.3. Неоснователно било и твърдението, че на водача следвало да се наложи наказание по чл.177, ал.3 ЗДвП, а не по чл.63, ал.1 ЗП, както в случая. Сочи се, че цитираните норми регулират различни обществени отношения, като в ЗДвП се регламентират правила за безопасност на движението по пътищата, а в ЗП са уредени правила за ползване на пътната инфраструктура. Процесното деяния нарушавало изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно жалбоподателят бил привлечен към административнонаказателна отговорност по реда на чл.53, ал.1 ЗП.
Неоснователно било и възражението, че проверката е извършена само от екип на А„ПИ“ в разрез с разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, защото тази разпоредба не следвало да се тълкува изолирано, а в контекста на чл.36 от наредбата във вр. чл.46 от Закона за нормативните актове. Сочи се, че специфичният контрол във връзка с извънгабаритните превозни средства е изцяло в прерогативните на А„ПИ“, като службите за контрол имат при проверките второстепенно и незадължително участие със спомагателен характер. Сочи се още, че незнанието на нормативно регламентирано задължение също не изключва вина. Представителят на А„ПИ“ счита и че чл.28 ЗАНН не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като установеното нарушение не е маловажно, а е типично за вида си и не разкрива характеристика, различна от другите нарушения от този вид. Наложената санкция била в предвидения от закона размер, като наказанието било определено с оглед степента на обществена опасност на нарушението и с оглед целите, визирани в чл.12 ЗАНН. В този смисъл жалбата следвало да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание при разглеждане на делото жалбоподателят не се явява и не изпраща свой представител. Депозира писмени бележки, с които преповтаря доводите си от жалбата, от което е ясно, че поддържа същата.
Свой представител при разглеждане на делото не изпраща и Районна прокуратура- П..
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ в съдебно заседание се представлява от упълномощения юрк.Г.Н., който оспорва жалбата и в хода по същество на делото моли да бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Представителят на АПИ моли да се има предвид, че в представеното от него становище и писмен отговор е изложил всички хипотези с оглед оспорванията на жалбоподателя и акцентира, че наложеното наказание „Глоба“ е по специалния Закон за пътищата, а не по Закона за движение по пътищата. Заявява, че претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.09.2021г., в 11.35ч., на път I-6, км.182+500, посока С.-Бургас, И. Д. Н. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „*******“, модел „*******“ с рег. № *******, като при извършената проверка и направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.550т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС И. Д. Н. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Към момента на проверката водачът И. Д. Н. не е представил поисканите му от контролните органи на А„ПИ“ разрешително или квитанция за платени такси. На основание на така приетото, е бил съставен АУАН № 0008270/20.09.2021г. от Б. К. П.- инспектор към АПИ. На основание на този АУАН е издадено процесното НП № **** от 08.10.2021 г., издадено от началник на отдел „КРПМ“, Дирекция „АРОК“ към А„ПИ“.
От събраните доказателства се потвърждава фактическата обстановка такава, каквато я е възприел АНО. Събраните доказателства, които съдът е приобщил и на които се позовава при преценката си са следните: гласните такива - показанията на актосъставителя Б. К. П.
/л.81-83 от делото/ и писмените такива – АУАН от 20.09.2021г., ведно с разписка за връчване и Протокол за измерване на превозно средство /л.20-22 от делото/, копия от документ за самоличност на И. Д. Н. и от свидетелство за регистрация част II на МПС /л.23 от делото/; кантарна бележка № ****/20.09.2021г. /л.24 от делото/; схеми на пътен участък 182+500 км от път I-6 /л.44-48 от делото/; документи относно техническото средство на измерването- електронна везна /л.57-73 от делото/; 2 бр. квитанции за платени пътни такси от 23.09.2021г. /л.11-12 от делото/; разрешително № РИ-****/23.09.2021г., издадено от АПИ /л.13 от делото/.
Видно от представените схеми на пътния участък, където е установено нарушението, същото се намира на около 5 км преди входа на с.Ч. и попада в границите на община М..
Видно от съставения АУАН, фактите, описани в него, са били установени на 20.09.2021г. Актосъставителят е възпроизвел своите констатации, които са съответни на посоченото по-горе и е квалифицирал установеното като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, извършено от И. Д. Н.. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по АУАН и соченото за нарушител лице. Неразделна част от АУАН е съставеният Протокол за измерване № *******/2021г., от който е видно, че измереното разстояние между осите на ППС е 1.38м, а натоварването е 30.55 тона, както е 4 посочено в АУАН. Констатирано е претоварване от 11.55 тона. Водачът е запознат с констатациите, отразени в протокола, което е отразил с подписа си. Видно от протокола, измерването е извършено с електронна везна тип PW-10, сер. № К000009, произведена в Чехия. За същата наказващият орган е представил набор от документи, от които е видно, че техническото средство разполага с декларация за съответствие с Европейските директиви, издадена на 25.06.2018г., със сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие от 26.07.2018г., както и че е преминало периодична проверка през юни 2021г. При съставяне на АУАН са иззети копие от личната карта на водача И. Д. Н. и копие от талона на ППС, от който е видно, че същото е товарен автомобил „******* *******“, с рег. № *******, собственост на „*******“ ЕООД. Иззета е и кантарна бележка №1382/20.09.2021г., в която е отразен рег. номер на ППС-то, съвпадащ с този на процесния товарен автомобил, името на водача, съвпадащо с това на жалбоподателя и измерване на товара, а именно:
Разпечатката съдържа 25 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02617ce6-a16a-45d8-a9e4-6d0170cf3e81