Решение № 985 от 06.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Бургас, 06.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20212100102030 по описа за 2021 година

Първоначално делото е образувано пред Административен съд – гр. Бургас по искова молба на И. Н. Р. с адрес: З. в гр. Б., ул. „И.“ № * против Министъра на финансите представляващ Република България, във връзка с нарушение на чл. 13 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, водещи до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2 500 000, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди за периода от 02.02.2008г. до 26.10.2021г., произтичащи от нарушенията на материалния закон, тъй като липсата на материален закон също се явява нарушение, както и форма на дискриминация – чл. 14 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от момента на присъдата му.

Исковата молба е оставена без движение за отстраняване на допуснати нарушения, а имено да уточни срещу кого предявява исковата си претенция, да посочи всички обстоятелства на които се позовава и да формулира ясен петитум.

С писмен отговор И. Р. уточнил, че подадената от него искова молба в срещу Република България в нарушение на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС.

С Определение № 2295/19.11.2021г. по описа на Административен съд – гр. Бургас производството по адм. дело №2540/2021г. е прекратено и изпратено по подсъдност на БОС поради това, че според чл. 2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридическите лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като съгласно разпоредбата на ал.

2 на същия член, исковете по чл. 1 се разглеждали по реда на ГПК.

Впоследствие настоящият съд е повдигнал спор за подсъдност, като петчленен състав 1 на ВКС е определил БОС като компетентен да разгледа исковата молба. В мотивите си ВКС е приел, че независимо дали исковата молба е редовна или е останала нередовна и след допълнението в изпълнение на указанията на административния съд, водещо е твърдението на ищеца за претърпени вреди от наличието на законодателство, предвиждащо наказание доживотен затвор без замяна, както и от липсата на законодателната уредба, позволяваща замяна на така наложеното наказание с друго или редуцирането му, а също така от липсата на уредба до изменението на ЗИНС с ДВ, бр. 13/2017г. за обжалване замяната на строг със специален режим при изтърпяване на наказанието. По същество се твърдят вреди от законодателна, респективно на законодателна дейност, с което според ищеца са нарушени негови права, защитени от КЗПЧОС, а не вреди от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Именно с наложеното му най-тежко наказание и невъзможността то да бъде заменяно ищецът свързва несигурността и липсата на перспектива, от които търпи негативни емоции, които претендира като неимуществени вреди. Твърдят се още вредоносни деяния, представляващи правораздавателна дейност, осъществена от наказателен съд, при и по повод постановяване на присъдата, налагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, достъп до доказателствата по делото, която дейност също не е административна.

ВКС е уточнил, че следва исковата молба да се остави без движение, като се установи същността на претенцията за удържани средства от положен труд по време на изтърпяване на наказанието. Следва ищецът да изясни дали претендира вреди от това, че законът предвижда удръжки или претендира вреди от неправомерни, непредвидени в закона удръжки по смисъла на чл. 78 ЗИНС, или претендира самото неизплатено възнаграждение за положения от него труд. Следва да се определи и претенцията за неимуществени вреди, произтичащи от условията, при които се изпълнява наказанието доживотен затвор без замяна, която е останала неуточнена по размер.

В тази връзка настоящият съд е оставил исковата молба без движение за уточняване на горните обстоятелства.

С уточняваща молба от 09.09.2022г. ищецът отново посочва, че претендира неимуществените вреди във връзка с това, че в националното законодателство липсва норма, която да предвижда преразглеждане на наказанието му, както и че е търпял вреди от него. Че търпи вреди от изтърпяване на наказанието си доживотен затвор без замяна, включително и от дългосрочното му поставяне под мярка задържане под стража.

Уточнява, че претендира неплатено възнаграждение – неправомерни удръжки и неплащане на осигуровки.

С Определение № 455/13.02.2023 год. съдът е прекратил производството по гражданско дело № 2030 по описа за 2021 год. на Бургаския окръжен съд в частта, касаеща исковете, с които се претендират вреди от неплатено възнаграждение – неправомерни удръжки и неплащане на осигуровки, както и претенцията за неимуществени вреди, произтичащи от условията, при които се изпълнява наказанието доживотен затвор без замяна и е изпратил производството в прекратената част по подсъдност на 2

Административен съд – гр. Бургас. Определението е потвърдено от въззивната инстанция.

Със същото определение съдът е изготвил предварителен доклад по делото , съобразно който е докладвал същото в първото открито съдебно заседание.

Ответникът Държавата, представлявана от Росица Велкова – Желева, министър на финансите на Република България, представляван от юрисконсулт Вилиан Бецов в предоставената възможност за отговор на исковата молба е депозирала такъв. С него оспорва основателността и допустимостта на иска. Счита, че Държавата не е легитимиран ответник по иска. Цитира практика в тази връзка.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е легитимиран ответник по настоящия иск. Ищецът на няколко пъти в исковата молба и допълнителните си молби посочва, че насочва иска си срещу Държавата. Съгласно чл. 31 ГПК Държавата се представлява от министъра на финансите. Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6,§ 1 от Конвенцията .

Поради което и съдът намира, че ответникът е легитимиран ответник по настоящия иск.

По делото е налице редовна размяна на книжа между страните. Исковата молба, отговаря на изискванията за редовност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Исковете са предявени и съобразно правилата на родовата подсъдност, установени в чл. 104, т. 4 от ГПК. До момента не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните за предявяване на настоящия иск.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира предявеният установителе иск за допустим.

Съдът, като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание в чл. 2б от ЗОДОВ.

Ищецът И. Н. Р. , изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в з. в гр.Б., ул.И. № * е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за нарушение на правата му по чл.3, чл.13 и чл.14 от КЗПЧОС в размер на 2500000лв. за периода от 02.02.2008год. - 26.10.2021 год. против Държавата, представлявана от Министерство на финансите, за това че като осъден с наложено наказание доживотен затвор без замяна и при празнота в националната правна уредба, за него е налице невъзможност наложеното наказание да бъде заменяно и редуцирано в срочно с оглед на заложените в чл.

3

36 НК цели на наказанието, което го лишава от възможността да търси освобождаване, завръщане при семейството, създаване на семейство, както и от всякаква форма на социална реализация и сигурност, поради което твърди, че поради липсата на материален закон са нарушени правата му на ефективно средство на защита по чл. 13 КЗПЧОС, както и че е подложен на дискриминация по чл. 14 КЗПЧОС; твърди нарушение и на чл. 3 КЗПЧОС. На второ място ищецът твърди, че с протокол № 7/14.12.2016 г. е променен режимът му на изтърпяване на наказанието от „строг“ в „специален“ за определен срок, а след това с две последователни заповеди на директора на затвора № 233/02.08.2018 г. и № 186/28.08.2019 г. този срок е продължаван, като поради липса на правна уредба е бил лишен от възможността да обжалва двете заповеди, посочвайки множество нарушения на процедурата по издаването им. Такава възможност законодателят е предвидил едва с изменението на чл. 198 ЗИНЗС с ДВ, бр. 13/2017 г. Твърди, че така е нарушено правото му на ефективно средство на защита по чл. 13 КЗПЧОС и претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 135 200 лв. за периода 14.12.2016 г. - 28.09.2020 г. /крайният срок на действие на втората заповед/.

С цитираното по-горе Определение № 455/13.02.2023 год. съдът е прекратил производството по отношение на останалите претенции на ищеца.

След извършена служебна проверка , съдът констатира , че ищецът И. Р. е арестуван през ноември 2001 г. по подозрение в убийство, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Осъден е за същото деяние с присъда, постановена от Бургаски окръжен съд, през декември 2004 г. за убийство, в резултат от терористична дейност на доживотен затвор, като присъдата следва да бъде излежавана първоначално при условията на „специален режим”. Присъдата е потвърдена с решение на Бургаски апелативен съд, както и оставена в сила от Върховния касационен съд с окончателно решение от 16 януари 2008 г.

Ищецът излежава присъдата си в з. в гр. Б. при условията на „специален режим”.

Не се спори по делото, а от извършената служебна справка за постановените съдебни актове по н.о.х.д. № 219/2003 год. във всички инстанции, ищецът е изчерпал всички предвидени в Наказателния процесуален кодекс способи за защита срещу постановената присъда. Не се твърди, нита са представени доказателства ищецът да е подавал молба за помилване по реда на чл.74 от Наказателния кодекс.

Съдът констатира, че изложените от ищеца твърдения по фактите относно вида на наложеното му наказание, предвидения първоначален режим на изтърпяване на същото, мястото на изтърпяване на наказанието – Затвора в гр.Бургас, продължителността на изтърпяното наказание от 03.09.2002 год. – когато е задържан с наложена мярка за неотклонение и до настоящия момент се потвърждават от представените по делото доказателства в изпълнение на процесуални искания на ищеца по чл.192 от ГПК, както и от служебно приложените от съда съдебни актове по н.о.х.д. № 219/2003 год. и Решение от 17.11.2015 год. на ЕСПЧ по делото ДИМИТРОВ И Р. срещу БЪЛГАРИЯ - Жалба № 34846/08.

От представения Протокол № 7/14.12.2016 год./лист 233 и сл. от делото/ е видно , че 4 считано от датата на протокола е заменен режима на изтърпяване на наказанието на ищеца в по-тежък, в рамкита на първоначално определение и по делото няма доказателства за изменението на същия в по-късен момент, поради което съдът приема , че считано от 14.12.2016 год. ищецът изтърпява наказанието си при първоначално определения режим „специален“. Със Заповед № БС № 233/02.08.2018 год. е разгледано правното положение за осъдения на доживотен затвор ищец и е продължен специалния режим на изтърпяване на наказанието – в постоянно заключени помещения в зона за повишена сигурност. В мотивите на заповедта е посочено, че ищецът е бил с определен по-лек режим за изтърпяване на наказанието , а именно „строг“ за периода от 11.04.2013 год. до 14.12.2016 год. От мотивите се установява също, че за периода от първоначаното му задържане до датата на извършване на заповедта на ищаца са извършени пет оценки „на профила и нуждите на правонарушителя“, резултатите от които са мотивирали промяната в режима на изтърпяване на наказанието в по-лек и в последствие в по-тежък. При изготвяне на оценките е участвал психолог. Заповедта е връчена на ищеца. През следващата година е изготвена нова оценка , която е цитирана в мотивите на Заповед № БС 186/28.08.2019 год. / л.231 и сл./, в която е констатирано, че се задържа високо ниво на риска от рецидив.По делото е представена и Заповед № БС 161/27.08.2021 год. /л.191 и сл./ , в която е цитирана заповед № БС 163/27.08.2020 год. , като и с двете заповеди се продължава специалния режим на изтърпяване на наказанието, а в заповедта от 2021 год. изрично е посочено, че заповедта е обжалваема в четиринадесетдневен срок пред Административен съд Бургас.Констатациите в заповедта са за повишен риск от рецидив, липса на мотивация за промяна на поведението му, липса на напредък на поправителното въздействие. Представена е и Заповед № БС 01/17.01.2022 год., с която отново е продължен режима на изтърпяване на наказание „специален“, като изрично е записано в мотивите на заповедта, че ищецът не стреми да спазва установените правила в затвора , въпреки, че същите са му известни, няма мотивация за изграждане на устойчиви положителни нагласи в поведението и мисленето си. През целия период , обхванат от цитираните по-горе заповеди ищецът ежегодно е извършвал дисциплинарни нарушения.

Разпечатката съдържа 34 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02616bcc-9ad0-4c35-9a30-95862a0bfb87