Решение № 632 от 01.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Варна, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20213110203687 по описа за 2021 година

МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на процесуален представител на санкционираното лице против Наказателно постановление №23-0001006 от 20.11.2020г., на Началник отдел «Контрол» в РД «АА» Варна.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

В жалбата се сочи на незаконосъобразност на НП. Сочи се,че екземпляр от АУАН не е връчван на въззивника и това съществено е нарушило правото му на защита. Въззивникът счита, че са нарушени чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението, конкретното място, където е извършено, както и не са описани доказателствата , които го потвърждават. Налице е несъответствие между описанието на нарушението, приетата за нарушена правна норма и приложената санкционна такава.

Нарушението е несъставомерно, тъй като условие за движение на МПС през светлата част на денонощието е наличие и изправност на дневните светлини. В настоящия казус проверката е извършена през светлата част на денонощието. В чл.71 и следващи са налице легални определения на понятията «значителни» и «незначителни» неизправности, като от анализа на същите не се извежда, че неработещи предни габаритни светлини са «значителна неизправност». Формулира се искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В молба поддържа жалбата си, като счита, че неработещите светлини представляват случайно събитие , като в чл.101 от ЗДвП е предвидено, че при възникнала неизправност в превозното средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре на място и да я отстрани или да придвижи превозното средство до място за нейното отстраняване. В настоящия казус липсват данни да е била застрашена сигурността на движението.

Не е установено на какво се дължи дефекта на светлинния източник- дали на техническа неизправност или водачът не е запуснал габаритните светлини. Автомобилът се е движел с всички изправни други светлини, които са гарантирали безопасността на 1 движение, поради което констатирания дефект представлява незначителна неизправност.

Представител на въззиваемата страна не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2021г. служители на РД“АА” Варна, сред които св. Й., извършвали проверки на товарни автомобили, осъществяващи движение в гр. Варна. КПП „ ул. Девнябул.“Република“ било устроено срещу хипермаркет „Аветисян“, в посока към ЖП гарата.

При това, около 14,10 часа спрели за проверка и товарен автомобил- „Волво ФХ4Х25“ с рег. №*** , категория Ен 3, с прикачено полуремарке кат. №4, с рег. №А1962ЕК, собственост на „Марко Транс“ ЕООД, управляван от въззивника Д.. По време на проверката служителите на АА установили, че автомобила е технически неизправен- предните му габаритни светлини не работели.

За констатираната техническа неизправност на превозното средство бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. АУАН бил предявен на въззивника и той го подписал без възражения. Възражения не били депозирани и впоследствие.

На 18.06.2021г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП вр. чл.101 ал.4 вр. Приложение №5, част І, т.4.2.1 , б. «а» от Наредба №32/16.12.2011г. и въззивникът бил санкциониран на осн. чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаният в с.з. свидетел Й., както и приложените по административонаказателната преписка и делото писмени доказателства – АУАН №289402; пътен лист и др.

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя, и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение като правилно е определена квалификацията по ЗДП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норми на ЗДП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

2

По отношение доводите, наведени от въззивника за отмяна на НП, съдът прецени тяхната неоснователност , предвид на следното :

Въззивника сочи, че екземпляр от АУАН не му е връчван на въззивника и това съществено е нарушило правото му на защита.

Доколкото от съдържанието на приложения по делото екземпляр от АУАН се установява, че екземпляр от акта е бил връчен на въззивника на 25.02.2021г. и за това е била надлежно оформена разписка, съдът намери възражението за неоснователно.

Въззивникът счита, че са нарушени чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсва описание на нарушението, конкретното място, където е извършено, както и не са описани доказателствата , които го потвърждават. Налице е несъответствие между описанието на нарушението, приетата за нарушена правна норма и приложената санкционна такава.

По така наведените възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.

Съдът, при проверка на съдържанието на НП констатира, че в обстоятелствената му част са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в управление на превозно средство с „значителна“ техническа неизправност.

Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на закона при квалифицирането на деянието с НП, както и вписване в съдържанието на НП на доказателствата, потвърждаващи нарушението.

Съдът намери, че правилно установените факти са били съотнесени към разпоредбата на чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП, предвиждаща санкциониране на лице – водач на моторно превозно средство,което управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани значителни неизправности.

Счита се, че нарушението е несъставомерно, тъй като условие за движение на МПС през светлата част на денонощието е наличие и изправност на дневните светлини. В 3 настоящия казус проверката е извършена през светлата част на денонощието. В чл.71 и следващи са налице легални определения на понятията «значителни» и «незначителни» неизправности, като от анализа на същите не се извежда, че неработещи предни габаритни светлини са «значителна неизправност».

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение.

Приложение №5, част І, 4.2.1. б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства очертава начините на извършвавне на проверка и това са : „ Визуална проверка „.

В настоящия казус се установява, че е била извършена визуална проверка, като св. Й. сочи, че водача сам е запускал светлините и по този начин е било установено , че предни габаритни светлини са дефектни – не работят.

Доколкото неработещите габаритни светлини са установими от водача преди всяко движение на превозното средство, без да са необходими специални познания и именно на водача е вменено задължението да управлява технически изправно ППС, съдът намери, че правилно е било прието от наказващия орган, че е осъществен съставът на нарушението.

Въззивникът счита още, че неработещите светлини представлят случайно събитие , като в чл.101 от ЗДвП е предвидено, че при възникнала неизправност в превозното средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре на място и да я отстрани или да придвижи превозното средство до място за нейното отстраняване. В настоящия казус липсват данни да е била застрашена сигурността на движението.

Съдът констатира, че в настоящия казус въззивникът е бил санкциониран за това, че е управлявал технически неизправно пътно превозно средство, като законът не прави разлика относно момента на възникване на техническата неизправност, доколкото с чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП категорично се сочи , че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Препращането към нормата на чл.101 ал.4 изрично предвижда единствено приложението на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства при определяне на вида техническа неизправност.

Въззъвникът сочи, че не е установено на какво се дължи дефекта на светлинния източник- дали на техническа неизправност или водачът не е запуснал габаритните светлини.

Видно от показанията на св. Й., въззивникът Д. сам е запускал светлините на превозното средство, за да бъде извършена визуална проверка, при което е било констатирано, че същите са дефектни и не светят.

Сочи се, че автомобилът се е движел с всички изправни други светлини, които са гарантирали безопасността на движение, поради което констатирания дефект представлява незначителна неизправност.

Съдът не споделя подобна позиция, изхождайки от приложената методика, с която са определени еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните 4 елементи.Правилно е била приложена тази методика, съобразно разпореденото с чл.101 ал.4 от ЗДП и правилно техническата неизправност е била квалифицирана като «значителна».

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000770 от 18.06.2021г., на Директор на РД «АА» Варна, с което на КР. Д. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5