Решение № 149 от 31.10.2022, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 628/2022
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 31.10.2022
- В сила
- 27.02.2023
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4,т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185,ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Свиленград, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20225620200628 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 654770-F648792 от 12.08.2022 година на Началник на Отдел „Оперативно дейности” , Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” (ГДФК) на Националната агенция за приходите (НАП), с което на „ФАНИ –ДАНИВЕСТИН-ДИМИТЪР ДИМИТРОВ” ЕООД с Е И К 205926299, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Парижка комуна ” № 7а, област Хасково , представляван от Димитър Василев Димитров, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г одина на МФ вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт,като незаконосъобразен и неправилен,като в жалбата се излагат съображения в тази насока,както и за несправедливост и неправилност на наложеното наказание. Отделно от това счита,че описание на нарушението било непълно,неточно и неясно,като в жалбата се оспорва извършеното нарушение.
В съдебната фаза дружеството-жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява адвокат Г.Г. , която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски,като представя списък на същите.
1
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на Отдел „Оперативно дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, редовно призован, изпраща представител –юрисконсулт Хаджииванова, която представя писмено становище,в което оспорва изложените доводи в жалбата ,поради което претендира съда да потвърди обжалвания акт.В условията на алтернативност,моли съда да преквалифицира санкционната норма и да намали размера на наложеното наказание. Претендира също присъждане на направените по делото се разноски, като представя списък на същите.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
При извършвана от органите по приходите на 03.04.2022г. в 10,30часа проверка от свидетелите В.
П. Е. и К.
Г. Б. на обектбензиностанция,находяща се на АМ Марица-км. 100-101,стопанисвана от дружеството жалбоподател,свидетелите констатирали,че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3,ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход ,като е допуснало нарушение на Наредбата,а именно като преди регистрацията на наличната в обекта 1брой ЕСФП модел „Ойл Сис 2.0-Д-КL“ с тип ЦРУ „ Datecs FP800“ ,НИС – „ FAFNIR VISY“ с ИН на ФУ OS01338 и ИН на ФП 58010338,което било регистрирано в НАП на 21.10.2021г. с рег.
№4522922,но за същата дата преди датата на регистрацията й-21.10.2021г. не е подало Заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец за извършване на проверка на място в обекта,тъй като съгласно чл.16а,ал.1 от Наредбата- При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД.
За така извършената проверка ,свидетелите съставили Протокол за извършена проверка,серия АА ,№0470300 от 03.04.2022г.,в който изложили констатациите си и който протокол бил подписан от проверяващите свидетели и от управителя на дружеството,който по време на проверката присъствал в обекта.
Предвид констатираното ,в кръга на службата си,св. В. П. Е. – Старши 2 инспектор по приходите в ГДФК при ТД Централно управление на НАП – София, офис „Оперативни дейности” - Пловдив, съставил против Дружеството-жалбоподател АУАН серия A N и с № F648792 от 14.04.2022 година.
Това процесуално действие извършил с участието на св.К. Г. Б. и в присъствието на управителя на дружеството.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, както и на обстоятелствата по извършването му.
Посочено е, че нарушението е установено на 21.10.2021 година и че мястото е обект-бензиностанция,находяща се на АМ Марица-км. 100101,стопанисвана от дружеството жалбоподател.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл.16а,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл.
118, ал. 4,т.1 от ЗДДС, които вписал за нарушени.
АУАН е редовно предявен и връчен на управителя на ЕООД-нарушител ,който в графата, касаеща възражения ,същият не вписал такива против констатациите в Акта.
Съставено е и приложение към акт за установяване на административно нарушение№ F648792 от същата дата,в което е отразено,че в 7дневен срок ,нарушителя може да подаде възражение срещу АУАН,което е подписано от актосъставителя и от управителя на дружеството.
Срещу Акта в законоустановения срок не е постъпило Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативно дейности” – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, е издал процесното Наказателно постановление № 654770-F648792 от 12.08.2022 година, с което на „ФАНИ –ДАНИ-ВЕСТИН-ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ” ЕООД с Е И К 205926299, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ***а, област Хасково, представляван от Димитър Василев Димитров, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв. /касателно екземпляра в оригинал приложен към АНПр и 500лева в оригинала от екземпляра връчен на дружеството-жалбоподател и с мотиви за наличие на отегчаващи вината обстоятелства относно нарушение по чл.16а,ал.4 от Наредбата/.
НП е редовно връчено на управителя на дружеството , на 30.08.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на имената и качеството на лицето, получило документа. Възражения относно начина и формата на 3 връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС.
За това нарушение на основание чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС на нарушителя е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.- касателно екземпляра в оригинал приложен към АНПр и 500лева в оригинала от екземпляра връчен на дружеството-жалбоподател и с мотиви за наличие на отегчаващи вината обстоятелства относно нарушение по чл.16а,ал.4 от Наредбата.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС , АУАН по този закон се съставят от органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че В. П. Е. заема длъжността „Старши инспектор по приходите в ГДФК при ТД Централно управление на НАП – София, офис „Оперативни дейности” – Пловдив”.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците на отдели „Оперативно дейности”, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно известно е и персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП.
Прието като доказателство по делото бе и справка от информационната система на НАП,видно от която процесното ЕСФП използвано от дружеството в обекта предмет на проверката е регистрирано в НАП на 21.10.2021г.,като страните не спорят,че действително дружеството жалбоподател не е подало заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец за извършване на проверка на място в обекта.
По искане на жалбоподателя бе допусната и разпитан в качеството на свидетел-И. А. Д.,който установява,че бензиностанцията реално се намирала между 95 и 96 км. на автомагистралата.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – В. П. Е. и К. Г.
Б.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В.
П. Е. и К. Г. Б., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към 4 представителя на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на всички посочени свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на НАП, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят и свидетеля по акта са и свидетели, извършили проверката и установили нарушението, и независимо от това, че лицата са в служебно правоотношение с АНО, това не ги прави заинтересувани лица, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду показанията на посочените двама свидетели (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на ЕООД-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от ЕООД-жалбоподател.