Решение № 183 от 18.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110117775 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба вх. №50935/13.12.2021 г., подадена от Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., действаща лично и в качеството на майка и законен представител на Т. М. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. В., с която са предявени искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника „АРИЕЛ ФИШ" ООД, ЕИК 201046700, със седалище и адрес на управление: село Въглен, община Аксаково, област Варненска, п.к. 9157, ул. „Стопански двор", алтернативен адрес за призоваване: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 29, вх.

1, ет. 5, ап. 12, да заплати на Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на Т. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. В. парични суми от по 160000 (сто и шестдесет хиляди) лева на всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг (житейски спътник) и баща - М. Т. Ч., ЕГН **********, настъпила в резултат от трудова злополука от 13.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 14.08.2021 г. до окончателното изплащане на паричното задължение.

В исковата молба ищецът излага, че през месец август 2021 г. М. Т. Ч., ЕГН **********, работел по трудово правоотношение в „Ариел Фиш" ООД на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил". На 13.08.2021 г. около 17:25 ч. при изпълнение на трудовите си задължения Ч. претърпял злополука. Управлявайки служебен лекотоварен автомобил марка „Фиат” модел „Дукато4 с рег. №В8613ТС в посока от с.

Тополи към гр. Варна към складовата база на работодателя в с. Въглен, Варненска област, той претърпял пътнотранспортно произшествие на км. 196 от път I-2, в близост 1 до бетонния възел на „Темпотранс", при което автомобилът се запалил и изгорял.

Вследствие злополуката, Ч. получил увреждания несъвместими с живота, довели до летален изход.

Излага, че с влязло в сила разпореждане №5104-03-188/29.10. 2021 г. на ТП на НОИ-Варна злополуката, станала с М. Т. Ч.а, била приета за трудова на осн. чл. 60, ал.

1 от КСО и същата злополука е трудова по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ.

Ищцата Т. И. живеела с М. Т. Ч. във фактическо съжителство на съпружески начала повече от шест години преди злополуката. Т. Ч. е техен син и наследник по закон на своя баща М. Т. Ч.. В резултат на злополуката ищците изгубили своя найблизък човек - съответно баща и съпруг (житейски спътник). Той бил тяхна морална и материална опора в живота и пример за подражание. Приживе ги свързвала изключително здрава връзка. Същите чрезмерно тъжат за него. Твърдят, че скръбта и мъката им са огромни, а загубата им непрежалима. Загиналият работник бил изцяло отдаден на дома и семейството си - обезпечавал го материално, отглеждал и възпитавал сина си. В дома им царели любов, топлота, хармония и уют. Молителите излагат, че все още не могат да приемат, че този толкова скъп за тях човек си е отишъл така изведнъж, по този толкова нелеп и ужасен начин и не могат да се възстановят от шока. В живота им е настъпила една с нищо незапълнима празнота, която с всеки изминат ден чувстват все по-осезателно. Не могат да свикнат с мисълта, че той не е заедно с тях и повече никога няма да го видят. Болката и страданието им от загубата са огромни, а загубата непрежалима.

Ищцата излага, че по време на инцидента била бременна с второто им дете, което в следствие на претърпения стрес от смъртта на житейския спътник изгубила в шестия месец от бременността.

Сочи, че ищецът Т. Ч. е невръстно дете, което към датата на инцидента е на пет годишна възраст. Той бил изключително привързан към своя баща, но ще трябва да расте лишен от бащината грижа, ласки, внимание и напътствия, няма да може да разчита на неговата морална и материална подкрепа. Загубата на неговия баща се е отразила изключително негативно и ще се чувства все по-осезателно.

Ищцата, в резултат на загубата на съпруга си е претърпяла сериозни смущения и нарушения, както в психична, така и психиатрична сфера. Изпаднала е в депресия, затворила се е в себе си, социална изолация, страда от смущения и нарушения в храненето и съня, сънува кошмари, вечер се стига до неволно скърцане със зъби, не може да спи пълноценно и е налице редукция на теглото. Същата много често и без причина, именно заради стреса, непрестанно плаче и без повод. Загубила плода, с който била бременна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В отговора излага, че счита предявеният от ищеца иск за допустим, но неоснователен, а предявеният от ищцата иск - за недопустим поради липсата на легитимация, в условията на евентуалност - за неоснователен.

Сочи, че кръгът на лицата, които имат право на иск срещу работодателя за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване, когато увреденото здраве на работника или служителя е причина за настъпила смърт, обхваща само наследници по закон на починалия работник или служител и то ако същите са създали трайна и дълбока емоционална връзка с него и е справедливо да бъдат обезщетени за продължителните болки и страдания, понесени поради смъртта на наследодателя, а ищцата Т. Д. не е наследник на пострадалото лице 2 и няма право на иск. Възразява, че ищцата не само, че не е живяла в едно домакинство с пострадалия, а двамата са били разделени от месеци преди инцидента, през което време не са поддържали никакви контакти.

Оспорва исковете както по основание, така и по размер. Оспорва наличието на трудова злополука, тъй като смъртта на Ч. не е настъпила през време и във връзка или по повод на извършената работа, нито при работа извършена в интерес на предприятието.

Твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката, действайки с „груба небрежност", като се е отклонил от обичайния си маршрут, защото след като е доставил стоките в гр. Провадия е следвало да се върне към базата на фирмата в с.

Въглен, където са го очаквали към 14:30 часа на същия ден. Документите му следвало да бъдат проверени от И. Д. П. и работният му ден да приключи в 17:00 часа.

Обичайният маршрут за връщане е бил от гр. Провадия към с. Въглен през гр. Варна по автомагистрала Хемус. Обаче вместо да потегли незабавно към с. Въглен, след като е свършил със служебните си задължения в гр. Провадия, пострадалият първо самоволно се отбил в гр. Девня и след това е поел към Варна по път I-2, като навлязъл в затворен за ремонт участък на пътя, надлежно сигнализиран, и в затворения участък около 17:30 часа, след работно време, загубил управлението на автомобила и настъпило ПТП, при което той загива. Счита, че след като ПТП е настъпило извън работно време, без работникът да се е прибрал в базата, и се дължи само и единствено на неговото поведение - на отклоняването от обичайния маршрут и използването на пътен участък, затворен за движение поради ремонт, е налице груба небрежност от страна на работника, поради което отговорността на работодателя следва да се намали с 90% от уважената от съда част от иска.

Оспорва за ищците да са настъпили неимуществени вреди. Оспорва, че за ищцата Т. И. са настъпили описаните в исковата молба душевни страдания и че е била бременна, защото от месеци преди инцидента тя не е живеела с М. Ч. и не само, че двамата не са се намирали във фактическо съжителство, но дори и не са поддържали контакт един с друг. Оспорва, че за ищеца Т. Ч. са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди, тъй като той живее с майка си и липсват данни за изградена силна връзка между сина и бащата.

Счита, че исковете са прекалено завишени по своя размер, което не отговаря на социално икономическата обстановка в страната и на трайната съдебна практика.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат процесуалните си позиции, изложени с исковата молба, респ. с отговора.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

След подадена декларация за трудова злополука вх. №5101-03-114 от 18.08.2021 г. на ТП Варна от осигурителя „АРИЕЛ ФИШ” ООД с Разпореждане №5104-03-188 от 29.10.2021 г. на ТП на НОИ Варна, на основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката станала с М. Т. Ч., ЕГН ********** на 13.089.2021 г. е приета за трудова злополука по 3 чл.55, ал.1 от КСО, като се посочва, че злополуката е станала по време на изпълнение на трудовите задължения като водач на товарен автомобил. Управлявайки служебния лекотоварен автомобил към складовата база на осигурителя М. Ч. претъпял ПТП, вследствие на което получава травматични увреждания, довели до летален изход (л.8).

Представено е и досие 119 от „Ариел фиш” ООД с данни за пострадалия, както следва:

М. Т. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., дата на постъпване в предприятието 12.03.2021 г., дата на злополуката 13.08.2021 г. в 17:00 часа, на пътя от с. Тополи към Варна, случайно работно място; настъпила е смърт на пострадалия, посочено е, че злополуката е по чл.55, ал.1 от КСО (л.9-10).

Видно от представеното на л.11 от делото Писмо изх. №5104-03-188#2 от 24.11.2021 г. от ТП на НОИ гр. Варна до Т. С. И. като законен представител на Т. М.

Ч. е, че Разпореждане вх.№5101-03-114 от 18.08.2021 г. е влязло в законна сила на 18.11.2021 г.

Представен е протокол № вх.№5101-03-18 от 05.10.2021 г. за резултат от извършеното разследване на злополуката, станала на 13.08.2021 г. с М. Ч., в което е прието, че изготвената оценка на риска не удостоверява използване на данни от резултатите от разследване на трудов инцидент с М. Т. Ч. на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил” на 13.08.2021 г. с Фиат Дукато с рег. №8613ТС, в нарушение на чл. 11, ал.1, т.6, във вр. чл.10, ал.1, т.7, във вр. с чл.10, ал.2, т.2 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Като лица допуснали нарушения е посочен работодателят „Ариел фиш” ООД, който е нарушил чл. 11, ал.1, т.6, във вр. чл.10, ал.1, т.7, във вр. с чл.10, ал.2, т.2 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, като не са съставени актове за установяване на административно нарушение.

Видно от представения трудов договор №257/11.03.2021 г., същият е сключен между ответника „Ариел фиш” ООД и работника М. Т. Ч., като последният е назначен на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил” при осемчасов работен ден, пет дни в седмицата (л.16).

Представена е и длъжностна харакетеристика на длъжността „водач на лекотоварен автомобил”, съгласно която водачът на лекотоварния автомобил следва преди излизане на път да извърши преглед на МПС, проверява горивото, охладителната течност, маслото, гумите, състоянието и работата на двигателя, скоростната кутия, кормилното управление, осветлението, спирачките, предния и заден мост, работата на арматурното табло, действието на контролните уреди, наличността и състоянието на инструментите и принадлежностите, закрепването на товара.

Работникът получава пътен лист и разписание, в което отбелязва извършените курсове.

Шофьорът трябва да знае нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани със Закона за движение по пътищата, устройството на МПС и изискванията на 4 производителя за неговата експлоатация; реда и изискванията за извършване на ремонтни работи на МПС и нормативните изисквания за безопасност на труда при превоз за негова противопожарна безопасност. Длъжностната характеристика е подписна от лицето М. Т. Ч. на 11.03.2021 г. (л.17).

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №АУ0911067ОД от 02.09.2021 г., издадено от район Одесос на Община Варна, М. Т. Ч., неженен, поч. на 13.08.2021 г. е оставил за наследник Т. М. Ч., ЕГН ********** – син, с адрес: гр. В...