Решение № 256 от 09.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Плевен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500325 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 297/05.03.2026 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 839/2025 г. по описа на същия съд е отхвърлен предявеният от „АГРОТЕКС-НД“ ЕООД, ЕИК 114601745 срещу „МАРИЛ 09“ ООД, ЕИК 202067544 иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че „АГРОТЕКС-НД“ ЕООД, ЕИК 114601745 е собственик на следните вещи:

ДМА - два броя резервоари, всеки един от 25 куб.м. като част от ДМА, описани в Фактура № 1/01.10.2020 г., издадена от „Плевен такси“ ООД - два резервоара, един от които се намира на границата на имотите на ищеца - ПИ с идентификатор *** и на ответника - ПИ с идентификатор ***, която е под прав ъгъл, с надпис „дизел“ на скицата, неразделна част от решението, а другия резервоар с надпис „бензин“ и се намира изцяло в ПИ с идентификатор ***; и за осъждане на ответника да предаде владението на вещите на ищеца, като неоснователен.

Осъден е на основание чл.78, ал. 3 от ГПК „АГРОТЕКС-НД“ ЕООД, ЕИК 114601745 да заплати на „МАРИЛ 09“ ООД, ЕИК 202067544 сумата от 1450,00 лв. /741,35 евро/, представляващи направени по делото разноски.

1

Неразделна част от решението е скица от заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице С. С. на л.144 от делото.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от „АГРОТЕКС-НД“ ООД, ЕИК 114601745 чрез пълномощника – адв. С. М. от ПлАК, в която се изразява становище, че същото е неправилно и необосновано. Твърди се, че по делото е налице доказателство, а именно показанията на вещото лице С. С., която в съдебно заседание е установила местонахождението на спорните резервоари на база снимковия материал, приложен към оценката. Твърди се, също така, че оценката, изготвена през 2012 г. включва само два резервоара, от което следва, че няма как владените от ответника в момента общо три резервоара са предмет именно на цитираната сделка.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение и да уважи предявения иск. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „МАРИЛ 09“ ЕООД, ЕИК 202067544 чрез пълномощника – адв. А. С. от ПлАК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че посочените от ищеца с исковата молба и изменението на исковата молба два резервоара са изцяло и единствено собственост на „Марил 09“ ЕООД. Твърди се, че от присъединеното към настоящото производство дело за делба № 9588/2016 г. се установява, че петте резервоара и петте горивоколонки са били част от една бензиностанция, разположена в съсобствен за „Автобусни превози“ АД и „Плевен такси“ ООД недвижим имот, както и че между двете дружества е постигнато споразумение за разпределяне на ползването на общия имот и на общата бензиностанция, като разпределението на ползването на горивоколонките и резервоарите, свързани към тях съответства на използването им и към настоящия момент, а именно: отразените в синьо в изготвената скица се ползват от „Марил 09“ ЕООД, а отразените в зелено са отредени за ползване от „Агротекс-НД“ ООД. От това от разпита на свидетеля Д. Х. се установява, че резервоарът, разположен изцяло в имота на ответника с надпис „бензин“ е с вместимост от 23 куб.м., а резервоарът, разположен на ъгъла на двата имота е с надпис „дизел“ и с вместимост от 31 куб. м. и това са 2 двата резервоара, по отношение на които ищецът има претенции. Твърди се, че доколкото двата резервоара, описани в приложената от ищеца фактура от 01.10.2020 г. са индивидуално определени вещи и са описани като оборудване на бензиностанция, разположена в гр. **********, подборно описани в пазарна оценка от 24.08.2024 г. от „Британ“ ЕООД, според която е извършена оценка на два броя резервоари с вместимост от 25 куб.м. всеки един от тях с изградени през 2016 г. два нови тръбопровода между тях, не съответства на описанието на ползваните от ответника „Марил 09“ ЕООД резервоари, по отношение на които ищецът има претенция, най-малко по отношение на кубатурата им и липсата на изградена връзка между тях и горивоколонките през 2016 г. На описанието на резервоарите на ищеца не съответства и третия използван от ответника резервоар, попадащ едновременно и в двата имота, който е с вместимост от 22 куб.м. и надпис „дизел“. Твърди се, че съгласно чл.6 от Закона за счетоводството за чл.114 от ЗДДС, за да е редовна една фактура тя трябва да съдържа в себе си реквизитите, посочени съответните разпоредби, като липсата на подпис и печат върху фактурата не прави същата нередовна. Видно от процесната фактура, издадена на 01.10.202 г. от продавача „Плевен такси“ ООД е, че в графа „Стока/услуга получена“ е положен подпис и е отразено името П.Н., който се явява управител на ищеца, изписано е името и е положен подпис и от съставителя на фактурата - „Плевен такси“ ООД чрез Л. Д.. От счетоводна гледна точка, в деня на издаване на фактурата, продавачът „Плевен такси“ ООД е предал владението и собствеността на продадените от него движими вещи, описани във фактурата на купувача „Агротекс-НД“ ООД чрез управителят му П.Н.. Твърди се, че към момента на издаване на процесната фактура „Плевен такси“ ООД е било в производство по ликвидация, като се е представлявало от Л. Д. в качеството си на ликвидатор. Производството по ликвидация е открито на 11.07.2019 г. и е приключило на 24.11.2020 г. с представен краен баланс, отчет на ликвидатора и пояснителен доклад към отчета на ликвидатора. В представения краен баланс на дружеството към 21.11.2020 г. е отразено, че дружеството няма активи. В баланса, обаче, има отразяване и за предходния отчетен период и към началния момент на откриване на ликвидацията в графа „предходна година“ е видно, че към момента на откриване на производството по ликвидация дружеството не е притежавало активи. Извършената продажба от страна на ликвидатора не е намерила отражение по никакъв начин нито в 3 изготвения от него отчет на ликвидатора, нито в пояснителния доклад към отчета, като се има предвид, че една от основните функции на ликвидатора е да осребри имуществото на дружеството.

Въззиваемият моли

Окръжния съд, да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

Ако съдът счете жалбата за основателна и приеме, че не са налице достатъчно доказателства, от които да е видно, че собствеността на претендираните от ищеца резервоари е единствено и само на „Марил 09“ ЕООД, въззиваемият моли, да бъде уважено изявлението му за придобиване на собствеността върху тях на изтекла в полза на „Марил 09“ ЕООД придобивна давност. В тази връзка твърди, че дружеството държи като свои, владее и упражнява фактическа власт явно и публично, несмущавано повече от 5 години движимите вещи - три резервоара, разположени в ИД № *** и на границата с имот ИД № *** от момента на закупуване на имота и разположеното в него технологично оборудване на бензиностанция и прилежаща инфраструктура, посочени в Нотариален акт № 200, том І, рег. № 956, дело № 131 /2016 г. на нотариус Г. Б..

В съдебно заседание, въззивникът „АГРОТЕКС-НД“ ООД се представлява от процесуалния представител – адв. С. М. от ПлАК, който моли съда, да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Представя писмена защита.

В съдебно заседание, въззиваемият „МАРИЛ 09“ ЕООД се представлява от процесуалния представител – адв. А. С. от ПлАК, която моли съда, да остави в сила обжалваното решение на ПлРС. Претендира направените разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

4

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

С исковата молба от „Агротекс-НД“ ЕООД, ЕИК 114601745 е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС против „Марил 09“ ООД, ЕИК 202067544 да бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху ДМА - два броя резервоари, всеки един от 25 куб.м. като част от ДМА, описани във Фактура № 1/01.10.2020 г., издадена от „Плевен такси" ООД, с твърдение, че притежава по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2013 г. на ЧСИ Н. В. по изп. дело № 20138140400177 и вписано в CB-Плевен, вх. рег. под № 20703, акт № 166, т. 57, дело № 11912/21.12.2013 г., правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. **********, с идентификатор ***, който имот е на граница с имот, притежаван от ответното дружество, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен адрес: ул.

„***********“. В съдебно заседание на 05.02.2026 г. е допуснато изменение на предмета на иска, който е уточнен, както следва: 2 резервоара, един от които се намира в имота на ищеца и на ответника на границата на имотите, която е под прав ъгъл и е надпис „дизел“ на скицата, неразделна част от заключението на СТЕ, а другия резервоар е с надпис „бензин“ и се намира изцяло в имота на ответника.

За да отхвърли предявения иск РС-Плевен е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху конкретно претендираните за ревандикация два броя резервоари.

Тези изводи на първата инстанция се споделят изцяло от настоящия 5 съдебен състав.

Безспорно между страните е, че въззивникът е собственик въз основа на публична продажба и постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2013г. по изпълнително дело № 177 от 2013 г. на ЧСИ Н. В., с длъжник Плевен такси ООД на поземлен имот с идентификатор *** с площ 18882 кв.м., ведно с построените в него осем сгради, подробно описани в същото.

Също така не се спори, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.718 от ТЗ от Автобусни превози АД /н/, № 200, том І, дело № 131/08.08.2016 г. на нотариус Г. Б. ответникът е запукил 1088/1700 ид.части от ПИ с идентификатор ***, с начин на трайно ползване на имота за бензиностанция, газостанция, заедно с сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, както и технологичното оборудване на бензиностанцията и прилежащата инфраструктура и подобрения в имота – тротоари, асфалтирани площи и други.

Безспорно е и видно от приложеното гр.д.№9588/2016г. по описа на Плевенски районен съд, че съсобствеността между страните, „Юкон“ ЕООД и физическото лице Л. С. Г. върху имот с идентификатор *** е прекратена, чрез съдебна делба, като имотът е изнесен на публична продан.

Безспорно е и видно от приложеното постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изп.д.№ 3088 от 2019 г. на ЧСИ Т. К., че изнесеният на публична продан имот ***, без построените сгради и съоръжения, е бил възложен изцяло на въззиваемото „Марил 09“ ЕООД, с което дружеството е собственик на земята изцяло.