Решение № 1019 от 22.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Варна, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110200614 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от К. Р. Т. против НП № 24-0442-001400/27.11.2024 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се посочената в същото фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено предвид липсата на осъществен състав на нарушение на ЗДвП.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. И., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че от доказателствения материал по делото не е установена фактическата обстановка, описана в АУАН. Релевира се довод за наличие на противоречие между показанията на разпитаните полицейски служители досежно релевантните по делото факти. Според процесуалния представител на жалбоподателя, към материалите по делото не са представени доказателства, удостоверяващи успешно положен изпит от актосъставителя, което да го оторизира за издаването на конкретния АУАН. Навежда се аргумент за разминаване на описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП. Релевира се аргумент, че е неясна причината за рязката маневра на автомобила, а от свидетелските показания не се доказва занасяне на задницата на ППС-то наляво и надясно, както е посочено в НП. Твърди се, че не се установява от доказателствения материал по делото описаната в НП фактическа обстановка за серия от извършени действия, които да аргументират умишленото 1 поведение на водача. Според процесуалния представител на въззивника се касае за случайно събитие, вследствие наличието на мокър асфалт и прах по пътното платно, което е довело до поднасяне на този автомобил. При условията на евентуалност се навеждат доводи за малозначителност на деянието по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено изцяло.

Постъпили са по делото писмени бележки от адв. И., с които се поддържат изложените в жалбата и в съдебно заседание аргументи. Последните се допълват с довода, че посочените от свидетелите действия не изпълват съдържанието на понятието „дрифт“. Излагат се конкретни твърдения за противоречия между свидетелските показания, като се сочи, че първият свидетел не чува нарушителят да използва спирачки и вижда дрифт в два последователни завоя, а вторият не споделя да е възприел използване на спирачки и възприема единствено занасяне на превозното средство. Предвид липсата на интензивно движение в района, отсъствието на заплаха за други участници в движението и липсата на материални щети се сочи несъставомерност на деянието. Твърди се, че не е доказано наличието на пряк умисъл на въззивника за извършване на дрифт. Поддържа се искането за отмяна на НП и се претендира присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от същия разноски по делото.

.Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Л., с което се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се навежда твърдение, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача, не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна.

След преценка н а доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.10.2024 г. срещу 10.10.2024 г., служители на Четвърто РУ при ОД на МВРВарна – свид. Н. Х. и свид. Д. Н. застъпили в наряд като автопатрул, като изпълнявали трудовите си функции със служебен автомобил.

Около 00.01 ч. на 10.10.2024 г. същите се намирали в кв. Аспарухово, местност Карантината, като служебният автомобил бил разположен срещу входа на яхтеното пристанище, на изхода на обръщача. В посоченото време, лицата възприели движещ се л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ***, който навлязъл в района на обръщача с необичайно висока скорост. Впоследствие в обхавата на обръщача извършил два завоя наляво, при осъществяването на които форсирал двигателя на превозното средство и извеждал превозното средство от контрол, което довело до загуба сцеплението на гумите и приплъзване встрани на задницата на автомобила.

2

Полицейските служители спрели за проверка водача и установили, че същият е възз. К. Р. Т. с ЕГН: **********, съотв. управлявания от същия автомобил е собственост на Е.А.Я. с ЕГН: **********.

Предвид установеното поведение на водача, свид. Н. Х. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП. В законоустановения 7-дневен срок не е постъпило възражение от жалбоподателя. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 24-0442-001400/27.11.2024 г., с което на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. Т. за нарушение на чл.

104б т. 2 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Н. Х., и свидетелят по акта – Д. Н., и двамата на длъжност „старши полицай“ в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, справка от Националния институт по метрология и хидрология, Филиал – Варна с рег. № ОД-08-110-1/28.03.2025 г., както и писмо на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна с рег.№ 442000-9250/05.06.2025 г., ведно със заверен за вярност с оригинала протокол за положен изпит по ЗДвП.

В хода на разпита си по отношение на релевантните факти, свид. Н. Х. заявява следното: „чухме форсиране на двигател и въртене на гуми. След като чух този шум, аз излязох от служебния автомобил, за да видя какво се случва. … Нашият автомобилът беше спрян в едно уширение, което се намира като се мине кръговото малко преди изхода му. …След като чух тези звуци и излязох, автомобилът вече беше взел първия завой на обръщача. Чуваше се свистене на гуми на завоите. Още два завоя на обръщача мина автомобила, когато стигна почти непосредствено до служебния автомобил. В кръговото на обръщача водачът по жаргонен език дрифтираше. Дрифт наричам при определен завой, когато сурка гумите на колата, в смисъл завива рязко, и има занасяне на автомобила в завоите. Влиза с висока скорост в завоите и занася задницата на автомобила. … Два пъти възприех лично това занасяне на автомобила на завоите…При движението на автомобила на обръщача имаше, и и форсиране на двигателя, и свистене на гуми. На завоите, които правеше по ъглите на обръщача се занасяше автомобила….Той загубва контрол умишлено. Това е ясно след като занася автомобила и дрифтира, по този начин умишлено се загубва контрол.“ В показанията си пред съда относно процесния случай свид. Н. твърди: „От улица „Южен залив“ в посока към нас, се движеше автомобил с голяма скорост, но виждахме фаровете само. В следващия момент зад нас се чуха спирачки и въртене на гуми на същия автомобил със същия водач. … влизаше с голяма скорост в кръговото на ръчна спирачка и превежда автомобила в дрифт, завъртане. При движение направо, влезе в кръгово и приведе цялата задница на автомобила без контрол като блокира задните колела на автомобила. …Аз видях да се занася задницата на автомобила само един път, точно в завоя. Аз възприех един завой да прави автомобила , ляв завой, и после дойде към нас. В самото кръгово е само ляв завой, с ръчна спирачка премина в завоя. Нашият автомобил се намираше на следващият завой сме ние и нашата кола беше там. В самото кръгово има четири завоя. В самото кръгово видях само в единия 3 завой да прави занасяне…Времето беше хубаво, тихо, асфалта беше сух, даже имаше дири от задните гуми. Това поведение беше абсолютно умишлено. … Ние го виждаме как идва с висока скорост, чуваме спирачките и виждаме как автомобилът се завърта.

И двамата с колегата излязохме от полицейския автомобил в момента, в който видяхме това поведение на водача.“

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление № 24-0442-001400/27.11.2024 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор във Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е издаден от компетентно длъжностно лица, съгласно т. 2.2 от Заповед № 8121 – 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и приобщения протокол за положен изпит по ЗДвП€

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението, Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението. В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от жалбоподателя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което доводите в този смисъл са необосновани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като е безспорно, че към това понятие се отнася и процесния пътен участък.

Съдебната практика е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели, различни от предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, техН. и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение.