Решение № 454 от 20.12.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. гр.Несебър, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.И.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100450 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А.М.“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул.

„................“ № 5, представлявано от А.М.Т. против Т.В.П., гражданка на Руската Федерация, родена на ......, БУЛСТАТ ......., с адрес: гр. С.В., местност „К.“, к-с „......“, ет. 2. В исковата молба се сочи, че ответницата е собственик на апартамент № 32, находящ се на втори етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., като площта му ведно с прилежащите му общи части, възлиза на 59.44 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда: с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. С.В., п.к. 8256, м. „К.”, апартаментен хотел „......”, ет. 2, ап. 32, с предназначение на самостоятелния обект: „жилище, апартамент“ с брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта***, и над обекта- ***, ведно с числящите се към него 1,806 %, равняващи се на 9.02 кв.м., идеални части от общите части на „Вила ......“, представляваща самостоятелна сграда, с идентификатор ***. На 06.02.2019г., между ответницата П., в качеството й на собственик на недвижимия имот, от една страна като Възложител, и „З.Ф.” ЕООД, от друга страна като Изпълнител, бил сключен Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, който бил вписан и в Службата по вписванията при Районен съдНесебър. По силата на сключения договор, ответницата възложила, а изпълнителят приел и се задължил срещу заплащане да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо 1 ползване, разположени в апартаментен хотел „Вила ......”. В чл. 2 от договора детайлно били описани дейностите по поддръжка на комплекса, извършвани от страна на изпълнителя. Съгласно чл. 4 от договора ответната страна се задължила да заплаща на изпълнителя годишна такса за покрИ.е на разходите, свързани с поддръжката и управлението на общите части на комплекса, в размер на 571 евро с ДДС, която съгласно чл. 5 била дължима ежегодно до 30-ти април. Съгласно чл. 14, изречение второ от договора, в случай, че ответната страна се забави с дължимата от нея годишна такса след първи юни на годината, за която се дължи, било предвидено да заплати и неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава, но не повече от 30 % от размера на съответната дължима такса. Твърди се, че съгласно Договор за възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско наименование „......“ , сключен на 18.06.2018г. между „З.Ф.” ЕООД от една страна, като Възложител, и „А.М.“ ООД от друга страна, като Изпълнител, “З.Ф.” ЕООД възложило на „А.М.“ ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на посочения жилищен комплекс, както и събирането в брой или по своя банкова сметка дължимите суми от собствениците в комплекса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик, като Възложител, и „З.Ф.“ ЕООД, като Изпълнител, както и събирането на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. За сключването на посочения договор всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса /включително и ответната страна/ били надлежно уведомени от „З.Ф.” ЕООД, с писмено уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за връзка. В същото уведомление била указаната банкова сметка на която може да заплащат дължимите такси. Твърди се, че ищцовото дружество било упълномощено от „З.Ф.“ ЕООД с правото да уведоми собствениците за посочените по-горе обстоятелства, както и да събира в брой или по своя банкова сметка дължимите за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. суми за поддръжка и управление в „......“, „.....“ и „......“, находящи се в гр. С.В., м. К., съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик като Възложител и „З.Ф.“ ЕООД като Изпълнител, както и да събира всички други суми, дължими от собствениците и обитателите на съответния комплекс във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса, комунални разходи и други за периода от 2018г. до 2021г. включително. Във връзка с гореизложеното, ищцовата страна твърди, че ответницата П. им дължала следните суми: незаплатена част от такса поддръжка за 2019г., равняваща се на сумата в размер на 444 евро с ДДС, както и сумата в размер на 133,20 евро с ДДС, представляваща съответстващата й договорна неустойка; такса поддръжка за 2020г., равняваща се на сумата в размер на 571 евро с ДДС, както и сумата в размер на 171,30 евро с ДДС, представляваща договорна неустойка; такса поддръжка за 2021г., равняваща се на 2 сумата в размер на 571 евро с ДДС, както и сумата в размер на 171,30 евро с ДДС, представляваща договорна неустойка. На следващо място се навеждат твърдения от страна на ищцовото дружество, че същото точно, добросъвестно и в срок, със собствени сили или чрез наети лица, винаги било изпълнявало поетите с договора задължения, подробно посочени в договора и подробно описани в исковата молба, като излага подробно осъществяваните от него дейности по поддръжка. Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищцовата страна да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Т.В.П. да заплати на „А.М.“ ООД сумата в размер на 1586 евро, представляваща сбор незаплатената част от такса поддръжка за 2019г., както и такса поддръжка за 2020г. и 2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящия иск- 26.04.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 475,80 евро, представляваща сбор от дължимата договорна неустойка за незаплатената част от такса поддръжка за 2019г., както и тези за 2020г. и 2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на ответницата особен представител, с който се сочи, че предявеният иск е недопустим, а в условията на евентуалност- неоснователен. На първо място се сочи, че придобИ.ето на имота за ответницата и сключването на договора за управление и обслужване на общи части от 06.02.2019г. се осъществило чрез пълномощник, за който се оспорва наличието на представителна власт за сключване на договора за обслужване. Наред с това се твърди, че искът бил предявен от трето лице, а не от лицето, което се явява насрещна на ответницата страна по материалното правоотношение- „З.Ф.” ЕООД“, и че така конституираният ищец е нямал право на иск и липсата на тази процесуална предпоставка обосновава недопустимост на предявените искове. На следващо място се оспорват твърденията в исковата молба, съгласно които ищецът бил изпълнявал задълженията си по договора, за което се излагат доводи. С оглед гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

По повод доводите за недопустимост на исковете ищеца заявява, че за част от процесния период е действал като пълномощник на “З.Ф.” ЕООД, а в останалата част претендира сумите на собствено основание, като страна по спорното правоотношение по силата на договора за възлагане извършването на действията по поддръжка и управление от 18.06.2018г.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От страна на ответницата се навеждат твърдения за недопустимост на исковете, което настоящата инстанция не споделя. Наведените основания касаят основателност на претенциите, а не недопустимост на същите. Въпросът дали на ищецът следва да се 3 заплащат процесните суми е въпрос по съществото на спора и обосновава материално правната легитимация на последния, а не процесуалната такава. В този смисъл липсата й води до отхвърляне на иска, а не до прекратяването му.

По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент № А32, находящ се на втори етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., като площта му ведно с прилежащите му общи части възлиза на 59.44 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. С.В., местност „К.“, апартаментен хотел „......“, ет. 2, ап. 32.

Безспорно е и че на 06.02.2019г. бил сключен Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване в комплекс „Вила ......“, по силата на който П. е възложила, а „З.Ф.“ ЕООД е приело и се е задължило срещу заплащане да поддържа и обслужва организационното, техническото и административното управление на съоръженията и обектите за общо ползване в комплекса. В чл. 2 от договора е пояснено, че дейностите по поддръжка включват техническа поддръжка на съоръженията на инженерната инфраструктура, в това число поддръжка на техническите и комуникационни трасета, находящи се на територията на жилищния комплекс (електрически, водопроводни и канализационни инсталации, слаботокови инсталации за кабелна ТВ и телефони и други) и отстраняване на евентуални повреди по тях, поддръжка на вътрешно комплексните тротоари и пешеходни алеи и извършване на евентуални ремонти по тях, обслужване и техническа поддръжка на главните линии на всички видове инсталации, находящи се в сградата и централните им уредби, поддържане хигиената и чистотата в имота, общите пространства за отдих около басейна, стълбищната клетка и коридорите в сградата, управление, обслужване и техническа и хигиенна поддръжка на външните водни съоръжения, находящи се в комплекса, поддържане на зелените площи и дървесната растителност в имота, организиране и управление на външната и вътрешната охрана на имота и сградата, осъществяване на реда по отношение ползването на съоръженията и обектите за общо ползване в комплекса, организиране и управление на плащанията, свързани с ползването на съоръженията и обектите за общо ползване в имота, поддръжка и хигиенизиране на външните водни съоръжения, поддръжка и осветление, вода за полИ.е на зелените площи и общите части на сградата (осветление за стълбища и коридори). В чл. 11.7 от договора било предвидено задължение на възложителя да заплаща пропорционално на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата непредвидените разходи, свързани с ремонти, аварии, повреди общи инсталации, оборудване, уредби или други дейности по общите части на сградата. В чл. 4 от договора било уговорено, че за извършване на дейностите по управление, поддръжка, организационно, техническо и административно обслужване възложителят се задължава да заплаща годишна такса в размер на 9,60 евро с вкл. ДДС за кв.м. обща площ или 571 евро. Съгласно чл. 5 от договора таксата се заплащала ежегодно до 30-ти 4 април. За първата година от въвеждане във владение на възложителя в закупения за него недвижим имот дължимата държавна такса се изчислявала пропорционално от датата на придобИ.е на имота до края на годината. В чл. 14 от договора било уговорено заплащане на неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава, но не повече от 30 % от размера на дължимата такса, в случай на заплащане на таксата след 01.06. на текущата година. В чл. 16 от договора страните уговорили възможността на изпълнителя да осъществява управлението, поддръжката и обслужването чрез трети лица.

От страна на процесуалният представител на ответника се оспорва представителната власт на адв. М., подписал договора от името на ответницата. В тази връзка по делото бяха представени два броя пълномощни, от които е видно, че е налице валидна представителна власт както на Игорь Морозов /първоначално упълномощен от ответницата/, така и не преупълномощения от него адвокат М..

Правото на собственост върху апартамент №31 ответниците е придобила на 07.02.2019г. по силата на договор за покупко- продажба, при сключването на който е била представлявана от пълномощник. Последният е бил упълномощен да я представлява и при сключването на договор за поддръжка на общите части и съоръженията в комплекса, в който се намира жилището, и такъв договор е сключен на 06.02.2019г. Пълномощникът, в съответствие с предоставената му власт, е сключил от нейно име и за нейна сметка и двата договора- за покупко- продажба и за поддръжка. В подкрепа на извода, че е налице валидна облигационна връзка между страните е и обстоятелството, че в хода на съдебното производство бе направено признание от страна на ищеца за заплащане от ответницата на дължимите за 2020 г. и 2021 г. такси по договора. В този смисъл, дори и да не се приеме, че пълномощника е действал с валидна представителна власт, очевидно ответницата е приела договора за сключен и обвързващ я.