Решение № 93 от 19.04.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Шумен, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500061 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на разглеждане са въззивна жалба срещу решение № 260233/13.05.2021 г. по гр.д. № 1596/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен и въззивна жалба срещу решение № 260424/31.12.2021 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на първото от решенията, като двете жалби са депозирани от И.А. Н., действащ чрез пълномощника си адв. И. Т. от ШАК.

Жалбоподателят намира решенията за неправилни, незаконосъобразни, противоречащи на събрания доказателствен материал и постановени при съществени процесуални нарушения от страна на съда по съображения, подробно изложени в жалбите му, с оглед на което моли въззивният съд да ги отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Е.Ш. Х. и Н. Б. Х., действащи чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК са депозирали отговори на въззивните жалби, в които ги оспорват като неоснователни и молят за оставянето им без уважение, както и за присъждане на извършените деловодни разноски.

Третото лице помагач А. Н. А. не е изпратил отговор по жалбите.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са частично основателни, поради следното:

Предмет на първоинстанционното производство са предявени от въззиваемите срещу жалбоподателя обективно и субективно съединени искове по чл.108 от ЗС, с петитум, след като установи спрямо ответника И.А. Н., че ищците Е.Ш. Х. и Н. Б. Х. са собственици на по 1/4 ид.ч. всеки един, или на общо 1/2 ид.ч. от ПИ № 027006 – полска култура, с площ 17.139 дка, ІV категория, м. „Чаир Йоню“ от землището на с. Т., общ. Х., обл. Ш. и от ПИ № 014026 – полска култура, с площ от 25.715 дка, ІІІ категория, м. „Гората Т.“ от землището на с. Т., общ. Х., обл. Ш., съдът да осъди ответника да им предаде владението на посочените идеални части от описаните имоти, които държи без основание.

В исковата си молба ищците са навели твърдения, че заедно с Р. Н. Х., Н. Н. А. и А.

Н. А. са съсобственици, в качеството им на наследници на А.Х.М., починал на 19.11.1985 г., на процесните имоти, собствеността върху които им възстановена с решение № 10/13.11.1992 г. на ОПК – Х., за което е издаден и н.а. № 52, т. V, д. № 3349/1994 г. на ШРС.

Р. Н. Х., Н. Н. А. и А. Н. А. са внуци на А.Х.М. и наследници по заместване на починалата преди наследодателя негова дъщеря Б. Х.Х., като всеки от тях е наследил по 1/6 ид.ч. от имотите. В нотариалния акт погрешно като собственик е бил отразен и Н. А. Е. – съпруг на Б. Х.Х., починал на 25.02.2017 г. Ищците са преживяла съпруга и син на сина на общия наследодател Б. Х. Х., починал на 30.08.2012 г., като всеки от тях е наследил по 1/4 ид.ч. от процесните имоти. Без знанието на ищците, сънаследникът А. Н. А. е предоставил целите имоти за временно ползване на ответника и негов син И.А. Н. за срок от 32 години, срещу годишна арендна цена в размер на 7лв./дка, по силата на договор за отдаване на земеделска земя под аренда, вписан под акт № 136, т.4, вх.рег. № 3188/16.05.2016 г.. Ищците не приемат и не са приемали сключения договор за аренда и никога не са получавали арендни плащания по него. Към момента същите са лишени от владението върху притежаваните от тях ид.ч. от процесните имоти, тъй като ответникът ги държи по силата на сключения договор за аренда без противопоставимо право да ги ползва, предвид факта, че договорът за аренда е сключен от съсобственик, който притежава по-малко от половината от вещта и поради това е непротивопоставим на останалите съсобственици заедно или поотделно, освен ако те са го приели изрично или мълчаливо. При изложената фактическа обстановка за ищците се поражда правен интерес за предявяване срещу ответника на иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на собствените им по 1/4 ид.ч., или общо 1/2 ид.ч. от процесните имоти.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни, по съображения, че ищците са били уведомени от арендодателя за сключения договор за аренда, който е и вписан в съответната ОСЗ, и са получавали припадащия им се дял от арендата. През 2018 г. същите са отказали получаване на следващата им се сума, което е довело да изпращане на нотариални покани и превод на сумата по банков път.

С определение № 2911/24.09.2019 г. като трето лице помагач на страната на 2 ответника е бил конституиран А. Н. А., който е оспорил исковете като неоснователни по същество.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, като с решението си е приел за установено, на основание чл.108 от ЗС, в отношенията между ищците Е.Ш. Х. и Н. Б. Х. и ответника И.А. Н. , че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от ПИ № 027006 по плана на с. Т., намиращ се в местността „ Чаир Йоню „, площ 17.139 дка, начин на трайно ползване – полска култура, ІV категория, при граници и съседи: имоти №№ 027007, 027018, 027019, 027005 и 000106 и от ПИ № 014026 по плана на с. Т., намиращ се в местността „ Гората Т. „, площ 25.715 дка, начин на трайно ползване – полска култура, ІІІ категория, при граници и съседи: имоти №№ 014028, 014027, 014006, 014025 и 000915; обявил е за нищожен сключения между А. Н. А. и И.А. Н. на 16.05.2016 г. договор за отдаване на земеделска земя под аренда, вписан акт № 136, т. 4, вх. рег. № 3188/16.05.2016 г., като сключен при условията на чл.26, ал.1, пр.ІІІ от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и е осъдил ответника И.А. Н. да предаде на ищците Е.Ш. Х. и Н. Б. Х. владението върху 1/2 ид.ч. от описаните имоти, като е посочил, че решението е взето с участието на третото лице помагач А. Н. А..

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно.

Същото е недопустимо в частта, в която е прогласен за нищожен, сключения между А. Н. А. и И.А. Н., на 16.05.2016 г. договор за отдаване на земеделска земя под аренда, вписан акт № 136, т. 4, вх. рег. № 3188/16.05.2016 г., като постановено свръх петитум – без да е предявен нарочен иск за нищожност на договора за аренда на основание чл.26, ал.1, пердл. ІІІ от ЗЗД, т.е. при липса на положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът следи служебно. Ето защо, в посочената част решението следва да се обезсили поради недопустимост. В останалата част, решението не страда от сочения порок и е допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С н.а. № 52, т. V, н.д. № 3394/03.11.1994 г. на ШРС за собственост на недвижим имоти по решение на ОПК – Х. и по ЗСПЗЗ, за собственици на процесните имоти са признати Б. Х. Х. – за 1/2 ид.ч., Р. Н. А., Н. Н. А., А. Н. А. и Н. А. Е. – за по 1/8 ид.ч.. Б. Х.

Х. е починал на 30.08.2012 г. и е оставил за наследници по закон ищците Е.Ш. Х. – преживяла съпруга и Н. Б. Х. – негов син. Н. А. Е. е починал на 25.02.2017 г. и оставил за наследници по закон Н.А. Е. – преживяла съпруга и Р. Н. Х. – дъщеря, Н. Н. А. – син и А. Н.

А. – син, последните трима посочени като съсобственици в цитирания нотариален акт.

От приложените удостоверения за наследници се установява, че Б. Х. Х., Р. Н. А., Н.

Н. А. и А. Н. А. са наследници по закон на А.Х.М. / Х. Х.ов М. /, ЕГН **********, б.ж. на гр. Ш., починал на 18.11.1985 г., като първият е негов син, а останалите трима – негови внуци, деца на дъщеря му Б. Х.Х., ЕГН **********, починала на 20.02.1979 г..

3

С писмен договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 16.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 3130/16.05.2016 г., вписан в АВ под вх. рег. № 3188/16.05.2016 г., акт № 136, т. 4, д. № 1585/2016 г. и регистриран в ОСЗ – с. Х. под № 72401004880, посоченият като съсобственик на процесните имоти А. Н. А. ги е предоставил изцяло на ответника И.А. Н. – негов син за временно възмездно ползване за срок от 32 години, считано от 16.05.2016 г., срещу годишна арендна цена в размер на 7.00 лева на декар, палатима до 30.09. на съответната стопанска година.

На л.37 – 39 от първоинстанционното дело са приложени нотариална покана, уведомление и 2 бр. разписки, от които се установява, че на 07.12.2018 г. ответникът е поканил ищцата да получи дължимия й се дял от рентата за стопанската 2017/2018 г. за имотите й в с. Т., като поканата е връчена при условията на чл. 47, ал.1 от ГПК.

На л. 40 от делото е приложена операционна бележка № 41 от 10.12.2018 г. за извършен от ответника превод на сумата от 150.00 лева по сметка на ищцата, с посочено основание – рента за 2017/2018 г..

На л.87 е приложена операционна бележка от № 42 09.09.2020 г. за извършен от ответника превод на сумата от 150.00 лева по сметка на ищцата, с посочено основание – рента за 2019/2020 г..

На л.89 – 92 е приложено извлечение от банкова сметка на ищцата в „ Банка ДСК „ ЕАД за периода 01.01.2018 г. – 10.08.2020 г., от което се установява, че по същата се били преведени от ответника две суми от по 150.00 лева, първата от които - на 10.12.2018 г., с основание рента за 2017/2018 г. за Е.Ш. Х., а втората – на 16.10.2019 г., с основание рента за 2018/2019 г. за Е.Ш. Х. и Н. Б. Х..

На л.88 от делото са приложени 2 бр. касови бележки за паричен превод, видно от които на 12.08.2020 г. ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 300.00 лева, без посочено основание за плащането й.

На л.101 и 102 от делото са приложени покана за паричен превод и известие, от които се установява, че на 08.04.2021 г. ищцата е превела на ответника сумата от 150.00 лева, с основание „връщане на рента за 2019 – 2020 г.“, чието получаване той е отказал.

По делото са разпитани свидетелите Х. Е. М. и Г.И.Р. / майка на ответника и съжителстваща на семейни начала с третото лице помагач /, от показанията на които се установява, че процесните земи са били обработвани първоначално от третото лице помагач, а в последствие от ответника, който ги стопанисва и в момента, както и, че последният е заплащал рента за арендуваните земи. Свид. Р. твърди, че след смъртта на наследодателя на ищците ответникът им превеждал рентата за земята по банкова сметка на ищцата, разкрита в „ Банка ДСК „ ЕАД със съдействието на свидетелката, за превод на полагащата се на ищцата пенсия от съпруга й.

Във въззивното производство е представена операционна бележка № 51/07.10.2021 г., за извършен от ответника превод по банкова сметка на ищцата в размер на 150.00 лева, с основание „ рента 2020/2021 „.

4

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

За успешно провиждане на защитата си при иск по чл.108 от ЗС ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е носител на претендираното право на собственост върху вещта и, че същата се държи без правно основание от ответника. От своя страна, ответникът следва да установи в своя полза наличието на правно основание да държи вещта.

В конкретния случай, между страните не се спори, че ищците и арендодателя на ответника по договор за аренда от 16.05.2016 г. са съсобственици на спорните имоти, като ищците притежават по 1/4 ид.ч. от всяка от двете ниви. По отношение дела на арендодателя А. Н. А., ищците твърдят, че е син на Б. Х.Х. и Н. А. Е., както и, че Н. А. Е. е бил неправилно посочен като съсобственик на имотите, тъй като съпругата му Б. Х.Х., дъщеря на общия наследодател А.Х.М. е починала поради него, поради което преживелият я съпруг Н. А. Е. е извън кръга на наследниците по заместване по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗН. С оглед на това, считат, че А. Н. А. е носител на право на собственост върху 1/6 ид.ч. от процесните имоти. От събраните по делото доказателства обаче не се установява с категоричност, нито се твърди от ответника, че удостовереното в н.а. 52, т. V, д. № 3349/1994 г. на ШРС право на собственост върху спорните имоти за всеки от посочените в акта лица произтича от правото на наследяване на А.Х.М., нито, че Н. А. Е. и Б. Х.Х. са имали сключен граждански брак, който факт не може да се предполага поради обстоятелството, че двамата имат общи деца, а именно: Р. Н. Х. – дъщеря, Н. Н. А. – син и А. Н. А. – син. Предвид горното, удостовереното в нотариалния акт и представените удостоверения за наследници, съдът приема, че арендодателят на ответника А. Н. А. е носител на право на собственост върху 4/32 ид.ч. – по силата на н.а. № 52, т. V, д. № 3349/1994 г. на ШРС и на 1/32 ид.ч. – по наследство от баща си Н. А. Е., или общо върху 5/32 ид.ч. от правото на собственост върху всеки от двата имота.