Решение № 315 от 03.06.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Разград, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101431 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С. Х. Ц. чрез адв. Е. С. срещу П. Б. Ц. и Н. Х. Ц., с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца парична сума в размер на 16749,34 лв. /8563,80 евро/ като неоснователно обогатили се за сметка обедняване на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска /31.07.2025г./ и за заплащане на мораторна лихва върху посочената сума в размер на 5163,40 лв. /2640 евро/ за периода ********* г. до 31.0.2025г.

Твърди, че общия за страните наследодател Х. С. Ц., починал на *********г., оставил в наследство 62289,64 лв. спестявания в банковата си сметка в ДСК. Сочи, че въз основа на пълномощно рег. № 5631/14.06.2022г., ответниците изтеглили без правно основание сумата от 58275,77 лв., с което накърнили законните му права.

Ответниците са получили препис от ИМ ведно с доказателствата към нея и в срока по чл.

131 ГПК депозират отговор, в който считат исковата молба за допустима. Считат претенциите за неоснователни, в условията на евентуалност – частично основателни до размер на главницата 6384,10 лв. Твърдят, че сумите, налични в двете банкови сметки представляват семейни спестявания и не са лично имущество на починалия. Твърдят, че съпругата П. Б. Ц. не е притежавала банкова сметка. Оспорват солидарната дължимост по отношение извършените на банкомат тегления – липсва информация за лицето, осъществило трансакциите. Твърдят липсата на доказателства за часа на извършените банкови операции.

Сочат наличие на разходи за банкови такси. Твърдят извършени разходи за погребението на Х. Ц. а именно 215,50 лв. в полза на Обреден дом по фактура и 520,00 лв. в полза на Траурна агенция „Ивет-Е. С.“. Отделно твърдят, че ищецът е получил част от наследените суми – 4013,87 лв. Исковата претенция за мораторната лихва намират за неоснователна – сочат, че биха изпаднали в забава след изрична покана, каквато не им е отправяна.

В последното с.з. /05.05.2026г./ е допуснато изменение на исковата претенция, като е направено искане за разделно осъждане на ответниците, а именно П. Б. Ц. да заплати сумата от 11480,61 евро включваща 8709,91 евро главница, ведно с мораторната лихва за периода от ********* година до 31.07.2025 година в размер на 2770,70 евро; Н. Х. Ц. да заплати сумата от 3972,06 евро, включваща 3013,45 евро главница, ведно с мораторна лихва за същия период в размер на 958,61 евро, представляваща част от полагащата се на ищеца 1/3 идеална част от общо 13 775.62 евро главница, изтеглени от тях наследствени средства, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

1

Приобщена по делото е преписката по досъдебно производство /ДП/ № 1873-Зм312/2023 г. по описа на РУ МВР – Разград.

Приета по делото е и допуснатата съдено-счетоводна експертиза с въпроси: 1. Към ********* г. на името на наследодателя колко и какви открити банкови сметки е имало и с каква наличност в периода от 00:00 ч. на ********* г. до 31.07.2025 г.? 2. Кой какви суми е изтеглил от банковите сметки на наследодателя, като посочи конкретни часове и в какво качество, като пълномощник или наследник? 3. Да проследи движението по банковите сметки към датата на смъртта, какъв е произхода на натрупаните авоари от откриване на сметките? Поставен е допълнителен въпрос на вещото лице – колко броя дебитни карти са издадени към разплащателната сметка на наследодателя, с какви номера и кои са картодържателите/титуляри на дебитните карти.

Депозирани са по реда на чл. 176 ГПК обяснения за обстоятелствата по делото от страна на ответниците на въпросите: 1. Към 24-25.04.2023 г. коя от двете е разполагала с дебитните карти на наследодателя? 2. На тези дати теглила ли е от банкомат суми от сметките на наследодателя, ако е теглила, колко пъти и какви суми? 3. Към тези две дати дали някой друг е разполагал с дебитните карти на наследодателя?

Депозирани са гласни доказателства от свидетеля С. Ц. К..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, анализира ги в съвкупност с депозираните гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Общия за страните наследодател Х. С. Ц. е починал на *********г., в 13:15 часа, видно от Препис-извлечение от Акт за смърт №************г. /лист 10 от ДП № 1873-Зм312/2023 г. по описа на РУ МВР – Разград/. Видно от Удостоверение за наследници №2345/26.04.2023г.

/лист 5 от делото/ негови наследници по закон са П. Б. Ц. /съпруга, ответник/, Н. Х. Ц.

/дъщеря, ответник/ и С. Х. Ц. /син, ищец/.

От досъдебното производство № 1873-Зм312/2023 г. се установява, че наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление – доколкото жалбата касае спор за наследствено имущество и следва да бъде разгледана по гражданско-правен ред.

Допуснатата и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза съдът кредитира с оглед на специалните знания и квалификация на експерта, но така също и с оглед обективността и изчерпателност на заключението и допълнително поставените задачи. Вещото лице е депозирало 2 бр. заключения, както следва:

-Към 00:00 часа на ********* г. Х. С. Ц. е имал разкрити 2 банкови сметки: Разплащателна сметка в лева ********* - със салдо (наличност) - 43 528,59 лв. и Спестовен влог в лева ********* - със салдо (наличност) - 18 858,71 лв.

Спестовната сметка е закрита с трансфер на сумата от 18 858,71 лева към разплащателна сметка *********. Преводът е направен в 14:27:38 часа на ********* г. с разпореждане на П. Б. Ц. с приложено пълномощно 5631/14.06.2022 г.

От Разплащателна сметка в лева *********, с нареждане-разписка са изтеглени 40000 лв. на каса от П. Б. Ц. на основание пълномощно 5631/14.06.2022 г. в 14:34:30 часа на ********* г. с получател П. Б. Ц..

На ********* г., са изтеглени 5000 лв. от АТМ, както следва: 14:29 – 2000 лв., 14:30 – 2000 лв., 14:31 – 1000 лв.

На 25.04.2024 г., са изтеглени 5000 лв. от АТМ, както следва: 07:07 – 2000 лв., 07:08 - 2000 лв., 07;09 – 1000 лв.

Установено от експерта е изплащане на наследствени дялове от разплащателната сметка на наследодателя: на 17.07.2024г. - изплатени на каса - 4013,87 лева с основание “наследствен дял” в полза на С. Х. Ц.; на 08.05.2024г. г. - изплатени на каса - 3977,88 лева основание “наследствен дял” в полза на Н. Х. Ц. и на 08.05.2024г. изплатени на каса 3977,89 лева основание “наследствен дял” в полза на П. Б. Ц..

С оглед движението по банковите сметки до датата на смъртта, е определен произход на натрупаните авоари от откриване на сметките както следва: заплати и обезщетения за временна неработоспособност - 259 180,18 лв.; ползван заем - 2 500,00 лв.; облекло служебно - 400,00 лв.; пенсии и социални добавки - 40 375,60 лв.; получени суми от рента 12 027,05 лв.; получени суми от продажба на земя Стоянка Василева - 6 000,00 лв.; получена сума от застраховки - 319,40 лв.; кредитна лихва - 75,74 лв.

По поставения допълнителен въпрос, вещото лице заявява, че към разплащателната сметка на починалия е издадена само една дебитна карта с титуляр Х. С. Ц..

2

Депозирани са по реда на чл. 176 ГПК обяснения за обстоятелствата по делото от страна на ответниците, с които последните заявяват, че П. Ц. е разполагала с дебитната карта на наследодателя. Заявяват, че на 24 и 25 април 2023г. Н. е изтеглила от банкомат сумата от 10000 лв. общо и ги е предала на П. Ц. ведно с дебитната карта. Твърдят, че никой друг не е разполагал с дебитната карта на наследодателя.

Свидетеля С. Ц. К. е допуснат с оглед установяване на твърдяна от ищеца кауза за извършено от наследодателя дарение в полза на Б. К. с размер на 7500 лв., респективно - да се установи дали недвижимите имоти, от които постъпват арендни плащания са в режим на СИО. Свидетелят изяснява, че е съпруг на сестрата на Х.-Б.. Твърди, че са си разпределили неформално наследствените земи от родителите им, като за Х. са останали тези в района на гр. Разград, а имотите в с. Балкански останали за Б., защото по това време семейството й живеело там. За уравнение на дела си получила сумата от 10000 лв., преведена по сметка в Пощенска банка. Други суми между брата и сестрата не са се разменяли.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед възраженията на ответниците, съдържащи се в депозираното писмено становище, за недопустимост на исковата претенция по чл. 59 ЗЗД, поради наличие на друг правен ред за защита /чл. 55, ал. 1 ЗЗД/, съдът намира, че следва да обоснове определената правна квалификация.

Исковата претенция почива на принципа за недопустимост на неоснователно разместване на блага, при нарушение на който следва да се възстанови правния ред като се премахне неправомерно създаденото положение. Предмета на спора се въвежда в процеса с исковата молба. Ищецът определя процесуалната легитимация, обема на търсената защита и вида й.

За възстановяване на твърдяното от ищеца разместване на блага, резултат от неправомерни действия на ответниците, ищецът не разполага с друг правен ред за защита. За да бъде основателно възражението на ответника за приложимо правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва в исковата молба да се твърди годен юридически факт за непосредствено настъпване на имущественото разместване – и при трите специални кондикционни фактически състава, регламентирани в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва да е налице пряко предаване (респ. получаване) на имуществено благо без (респ. отпаднало или неосъществено) правно основание от един правен субект на друг. В конкретния случай със смъртта на наследодателя се открива наследството. Доколкото ищецът заявява в исковата си молба, че ответниците са усвоили част от неговата част от наследството, изразяваща се в пари, то общият за страните юридически факт не е довел до разместването на блага, същото е породено от последващи действия - изтегляне на повече от дължимите се на всеки от наследниците суми от един от ответниците, по силата на пълномощно и без да е налице уведомяване на банката за настъпилата смърт на упълномощителя (с оглед прекратяване на представителната власт). В резултат са налице поредица от факти, които обуславят в съвкупност твърдяното разместване на блага. При искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане на всичко, с което е преминало пряко от един патримониум в друг имуществен комплекс при липса, не осъществяване или отпадане с обратна сила на годния юридически факт, представляващ правно основание за преминаване на облагата. При субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се изследва обогатяването и обедняването, респ. изследват се общите за това имуществено неравенство факти или група от факти. В този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени още в т. 4 от ППВС № 1/1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. – „При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването...“

Отделно, недопустимостта да се предявяват материални права с иска по чл. 59 ЗЗД, когато е налице друг иск за съдебна защита, следва да се разглежда в нейния материално правен, а не в процесуалноправния й смисъл, т.е. когато се установи неприложимостта на субсидиарния иск, той следва да бъде отхвърлен, а не да бъде оставен без разглеждане.

Съдът намира, че следва да обсъди възраженията на ответниците, касаещи недопустимост на изменението на иска в последното с.з., с твърдение, че е допуснато изменение на иска по основание /разделно осъждане/ и размер.

Изменението на иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск 3 основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса факти/ напр. извършено частично плащане. Изменението на иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение.