Определение № 4040 от 11.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4040 гр. София, 10.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.ова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607888 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.8. вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано по жалба на И. Г. Г. против определение от 10.06. 2024г. по НЧД № 7724/2024г. по описа на СРС, НО, 114 състав, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. срещу постановление на прокурор от СРП от 10.05.2024г., с което на основание чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 1730/2022г на 07 РУ- СДВР, пр.пр. № 38237/2022г. на СРП, образувано и водено за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

В депозираната жалба се твърди, че определението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не му е дал възможност да се запознал с цялата преписка, както и не му е назначил служебен адвокат, изразява категоричното си несъгласие с позицията на съда, че няма процесуална легитимация, съгласно разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Счита, че безспорно е доказано , че на 15.05.2022г са задържани вещи с цел лично облагодетелстване на бившата му съпруга, извършени са разпоредителни действия, вследствие на което за жалбоподателя са настъпили имуществени вреди, включително и пропуснати ползи, тъй като е бил лишен от правото си на труд. Жалбоподателят твърди, че е налице обсебване- присвояване , задържане на негови лични вещи и продажба с цел облагодетелстване,като настъпилите имуществени вреди са в пряка причинно - следствена връзка с извършеното .В този смисъл се обосновава и правния интерес на пострадалия и се иска съдът да упражни правомощията си и да даде изрични указания на прокуратурата за извършване на действия с оглед установяване на обективната истина и отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство ведно с произтичащите от това правни последици.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният съдебен акт и материалите от прокурорската преписка намери за установено следното :

Така подадената жалба е процесуално допустима – депозирана е от активно легитимирано за това лице, а именно И. Г. Г. и в рамките на предвидения законов 7 дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.7 от НПК.

1

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Направените от първоинстанционния съд правни изводи са правилни и обосновани.

Досъдебното производство е образувано и водено за това ,че на 15.05.2022г. в гр. София, ****, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго - И. Г. Г. предполагаемо право, като са задържани вещи и случаят е немаловажен- - престъпление по чл.323,ал.1 от НК.

За да постанови обжалваното определение СРС е приел, че жалбоподателят няма качество на пострадало лице от престъплението и съответно не попада в кръга на лицата по чл.243, ал.4 от НПК, тъй като престъплението, за което е образувано, водено и съответно прекратено наказателното производство е по чл.323, ал.1 от НК, чието систематично място в Наказателния кодекс е в глава десета от специалната част „Престъпления против реда и общественото спокойствие”. Районният съд е посочил , че родов обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с функционирането на установения ред и управление в държавата. Изпълнителното деяние по чл.323, ал.1 от НК се изразява в самоволното осъществяване на право от дееца, оспорвано от другиго, не по установения от закона ред т.е. чрез деянието не се нарушават в тесния смисъл правата на отделните граждани или юридически лица, а единствено реда и общественото спокойствие, следователно от този престъпления не може да има пострадало лице.

Вярно е, че с престъплението по чл.323 НК „самоуправство“ в някои случаи е възможно да бъдат засегнат отделни лични или собственически права. Пример в тази посока е квалифицирания състав, визиран в ал.5 на разпоредбата на чл.323 от НК, в която безспорно физическото лице претърпяло сила или заплаха при осъществяване на „самоуправството“ е пострадало лице и съответно има тава качеството с произтичащите от това права. Възможни са и случай, извън посочената хипотеза, при които могат, в резултат на престъплението по чл.323 от НК, да настъпят вреди от засягане на правната сфера на субектите на престъпното посегателство, тези вреди обаче не са съставомерни, поради което и не обуславят качеството на пострадал в смисъла на чл.74 от НПК.

Систематичното място на цитираната разпоредба е в глава X – „Престъпления против реда и общественото спокойствие“ и кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяване на престъплението по чл.323, ал.1 от НК е свързан с тези, касаещи функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението като не е предвидена съставомерна вреда. Укоримо е самоволното осъществяване ( не по установения от закона ред) на право, а не това, че с него може да се засегне чужда лична правна сфера или се засяга такава. Аргумент в подкрепа на което е, че осъщественото право, може да е действително за дееца, в който случай дефинитивно не засяга чужда правна сфера, но то и тогава е престъпно, защото правото е било осъществено не по предвидения ред, а самоволно, под хипотезата, на която е и конкретиката по настоящото дело. В този смисъл, с инкриминирането на такова деяние законът цели не защита на нарушени в тесния смисъл права и на личността на отделни граждани или юридически лица, а защита на установения ред за решаване на правни спорове. Самоволното осъществяване на предполагаемото право също не предпоставя еднозначен, а още по-малко категоричен извод за нарушена от страна на дееца чужда правна сфера, заради реалната възможност същото да принадлежи на дееца. Чие е предполагаемото право се решава чрез способите на гражданския процес като в хипотезата на осъщественото деяние, субсумиращо се под състава на чл.323, ал.1 НК, въпросът не се изяснява в рамките на наказателния процес. Ето защо и в този случай ( на осъществяване на предполагаемо право) не може да се приеме 2 причиняването на вреди от престъплението по чл.323 НК. Следователно няма и не може да има „пострадал“ по смисъла на НПК от престъплението по чл.323, ал.1 от НК.

Престъплението по чл.323, ал.1 НК не е нито срещу личността, нито срещу собствеността на отделните граждани или юридически . В този аспект следва да се обсъди и несъстоятелността на евентуалната теза за по-широко тълкуване на понятието за вреди. Съгласно легалната дефиниция ( чл.74 НПК) пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Престъплението по чл.323, ал.1 НК изключва възможността за претърпяване на неимуществени вреди като пряка последица от деянието, защото същото не е насочено срещу личността на правния субект. Имуществените вреди ( независимо дали съставомерни или не), с оглед посочената дефиниция, също трябва да са в пряка причинна връзка с престъплението и да са реално настъпили. В наказателния процес не може да се решава възникналия между субектите имущественоправен спор, изходът от който предпоставя заключението кому е принадлежало правото, респективно на кого са причинени вреди. Така логично, чрез нормата на чл.323, ал.1 НК наказателния закон брани единствено обществените отношения, накърнени чрез самоволното осъществяване на действителното или предполагаемото право, укорявайки нарушаването на законноустановения ред, а не самото право- предмет на спор между отделните субекти.

В обобщение, жалбата срещу постановлението на прокурора се явява процесуално недопустима, тъй като е подадено от лице без право на жалба. В случая не са налице предпоставки за извършване на контролна дейност от страна на съда, защото законодателят е изключил от обхвата на съдебния контрол постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство, когато няма пострадал от престъплението, преследващо се по общия ред.

Липсата на възможност за възникване на фигурата на пострадало лице в досъдебно производството, водено за престъпление по чл.323,ал.1 от НК , е и пречка за възникване на процесуална правоспособност на жалбоподател пред съда.

Неразглеждане по същество на жалбата от страна на съдебния състав, обаче, не препятства жалбоподателят да реализира своите права чрез обжалване на коментирания прокурорски акт по реда на чл. 46, ал.3 НПК и чл.200 НПК за осъществяване на инстанционен контрол в рамките на прокуратурата, включително и по наведените доводи за осъществено престъпление „обсебване“.

В резултатите от извършената , на основание чл.314 вр. чл. 345, ал.3 НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличието на основния, налагащи неговата отмяна, поради което и с оглед посочените съображения, Софийски градски съд, Наказателна колегия, XІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2024г по НЧД № 7724/2024г. по описа на СРС, НО, 114 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4