Решение № 7054 от 19.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1701/2023
- Вид
- Решение № 7054
- Подписан
- 19.12.2024
- Състав
- Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 38 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 40, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 183, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7054 гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100501701 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 13578/28.11.2022 г., постановено по гр. д. № 48083/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Н. Д. К. и С. Н. К. на:
1. Двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул.
****, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ от 66 кв.м., състояща се от: на първи етаж - кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж - спални помещения, с мазе и таван, при следните квоти: за Н. Д. К. – 1/2 идеална част и за С. Н. К. – 1/2 идеална част;
2. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 423 кв.м., с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул. ****, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до /10 метра/, при съседи: ***,
***, ***,
***, ***, номер по предходен план: 456, квартал
- 9А, парцел XIV, при следните квоти: за Н. Д. К. – 1/2 идеална част; за С.
Н. К. – 1/2 идеална част.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от съделителя-ответник – С. Н. К., в която са изложени оплаквания, че е недопустима делба на съсобствен парцел, когато съсобствеността не е 1 възникнала по регулация, ако в него има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици. Излага, че в конкретния случай, дворното място обслужва освен процесната, но и построените в поземления имот сгради и други постройки, които са индивидуална собственост на ответника. Спрямо делбения имот и останалите сгради и постройки земята се явявала като неделима според предназначението си обща част и поради това следва да остане обща част като принадлежност на всеки един от обектите, за да може последните да отговарят на критерия за обект на основно застрояване със съответните принадлежности – прилежащ терен Сочи, че при индивидуализирането на жилищната сграда с нейните съществени характеристики съдът неправилно и необосновано е приел, че тази сграда е със застроена площ от 66 кв.м. Видно от заключението на вещото лице инж.
Х. по допуснатата и изслушана по делото СТЕ, застроената площ на сградата е 55.00 кв.м. и РЗП от 110.00 кв. Установената от вещото лице допълнително пристроена към сградата площ (11.00 кв.м. пристроена към първия етаж и 14.00 кв.м. пристроена към втория етаж), поради което намира, че представлява незаконен строеж и не може да бъде обект на делбено производство.
Моли за отмяна на решението на СРС, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** и е посочена застроена площ от 66.00 кв.м на допуснатата до делба двуетажна еднофамилна жилищна сграда (източен близнак) с идентификатор ***. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Д. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на първоинстанционното решение. Намира, че в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не всички съсобственици имат самостоятелни обекти. Затова дворното място не се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Сочи, че никъде в първоинстанционния съдебен акт съдът не е приемал, че процесната сграда е със застроена площ от 66 кв. м. а само че същата е на два етажа.
Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо:
Производството е за делба във фазата по допускане.
Образувано е по искова молба подадена от подадена от Н. Д. К., с която против С. Н. К. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на два недвижими имота, както следва: двуетажна еднофамилна жилищна сграда /източен близнак/ с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул. ****, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи: два, със застроена площ от 66 кв.м., състояща се от: на първи етаж - кухня, дневна и сервизни помещения, на втори етаж - спални помещения, с мазе и таван; поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 423 кв.м., с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул. ****, трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до /10 метра/, при съседи:
***,
***,
***,
***,
***, номер по предходен план: 456, квартал - 9А, парцел XIV.
Между страните не е спорно, че са съсобственици на процесните имоти с по 1/2 идеална част за всеки от тях, което се установява от събраните доказателства.
За двуетажната жилищна сграда:
Имотът (идентификатор ***) е разположен в поземлен имот с идентификатор ***, гр. София, р-н „Овча купел“, ул. ****, с площ 66 кв.м.
Придобит е от Н.С. К. чрез договор за доброволна делба от 1959 г. След смъртта му през 1987 г. наследници са съпругата му М. К.К. и двете му деца – С. и Д. К.и, всеки с по 1/3 идеална част.
След смъртта на М. К.К. през 2005 г., С. и Д. наследяват нейната 1/3 част, като всеки получава по 1/2 идеална част от имота.
След смъртта на Д. К. през 2016 г., неговите 1/2 идеални части са наследени от съпругата му А. и децата му Н. и К., всеки с по 1/6 част.
През 2018 г. А. и К. даряват своите дялове на Н. К., който става собственик на 1/2 идеална част, а другата 1/2 част остава собственост на С. К..
За поземления имот:
Поземленият имот (идентификатор ***, площ 423 кв.м) е придобит през 1998 г. от М. К.К., С. и Д. К.. Делът на Д. е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) със съпругата му А..
След смъртта на М. К.а през 2005 г. нейният дял от 1/3 е наследен от С. и Д., като всеки получава по 1/6 част.
След смъртта на Д. неговите дялове преминават на съпругата му А. и децата му Н. и К..
През 2018 г. А. и К. даряват своите части на Н., който става собственик 3 на 1/2 от имота, а другата 1/2 остава на С..
По делото са представени и приети писмени доказателства (Нотариален акт от 17.04.2003 г., разрешение за ползване от 10.12.2001 г., заявление по чл.
56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ от 18.10.2000 г., заявление по чл. 183, ал. 1 ЗУТ от 13.11.2001 г.), които установяват, че ответникът е изключителен собственик на три сгради, построени в урегулирания поземлен имот с идентификатор ***, както следва: Сграда с идентификатор ***, с адрес гр. София, р-н „Овча купел“, ул. ****, функционално предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна, със застроена площ: 28,00 кв.м, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г.; Сграда с идентификатор *** с адрес – гр. София, р-н „Овча купел“, ул.
****, функционално предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, едноетажна с ателие, със застроена площ: 62,00 кв.м. съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г.; сграда с идентификатор ***: с адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, ул. ****, функционално предназначение: постройка на допълващо застрояване, едноетажна, представляваща басейн, застроена площ: 52,00 кв.м. съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-51/15.07.2010 г. Според изготвената по първоинстанционното дело съдебно-техническа експертиза самостоятелни обекти, по смисъл на закона, представляват само сградата с идентификатор *** и тази с идентификатор ***., но сгради с идентификатор *** и *** са обединени помежду си, представляват стаи, кухня с кухненски бокс и санитарен възел и според вещото лице могат да представляват самостоятелен обект.
Вещото лице е изложило, че пристрояването на първия етаж е с размери 610см./180см., или пристроената площ за първи етаж е 11,00кв.м.
Пристрояването на втория етаж е с размери 610см./230см. с включено еркерно издаване на второ ниво, или пристроената площ за втори етаж е 14,00кв.м. От предоставен от страна на ответника архитектурен проект за сградата близнак, застроената площ на първи етаж е 55,00 кв.м.; на втори етаж е 55,00 кв.м.
Съгласно експертизата РЗП (разгънатата застроена площ) на сградата преди пристрояването e 110 кв.м., от които застроената площ на първи етаж е 66,00 кв.м., на втори етаж е 69,00 кв.м. Общо РЗП на сградата е 135,00 кв.м. Общата РЗП на сградата от 135,00 кв.м. е нейното актуално състояние.
Според заключението по възложената във въззивното производство СТЕ в рамките на Поземлен имот с идентификатор *** са налице две сгради към настоящия момент – с идентификатори *** и ***, като са обединени трите сгради в дъното на имота, с предходни идентификатори
***,
*** и
***, които не са в съсобственост между страните. Новата сграда ***, е с функционално предназначение жилищна сграда – еднофамилна, на два етажа, със застроена площ 112 кв. м.
Съдът приема, че посочените доказателства удостоверяват правото на собственост на ответника върху горепосочената сграда с идентификатор ***.
4
С оглед изложеното от фактическата страна на спора съдът възприема следното от правна страна:
Производството по иска за делба в първа фаза има за предмет установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и тези въпроси се решават в първата фаза на делбата, като постановеното решение се ползва със сила на пресъдено нещо.
Разпечатката съдържа 60 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/025e979b-1eff-4551-900d-99c3e3c41b30