Решение № 257 от 07.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000254 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№5206/27.02.2024 г. на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, подадена чрез адв. Д. С., срещу решение № 55/03.02.2024г., постановено по т.д.№340/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение в размер на 85 000 лв. за претърпени от ищеца Г. Т. Т. неимуществени вреди вследствие загубата на неговата дъщеря К. Г.ева Т.а, настъпила при ПТП на 28.09.2019г., причинено от водача на лекия автомобил „Ауди A3" с рег.№ *****, в който се е возила пострадалата като пътник, застрахован по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите, по застрахователна полица *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020г. до окончателното заплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Излагат се съображения за неправилно занижен размер на съпричиняването на вредите от пострадалото лице. Определеният от съда размер от 25% въззивникът счита за несъответстващ на поведението на пострадалата, която е пътувала в автомобил без поставен предпазен колан, обстоятелство, което обуславя принос от поне 70%. Подкрепя твърденията си с довод, че в резултат на удара пострадалата е намерена извън автомобила, което не би настъпило, ако същата е била с поставен предпазен колан по време на движение. Счита, че увреденото лице е било длъжно да предвиди тези последици. Въззивникът твърди, че в този смисъл приносът на пострадалата е в пряка причинна връзка с претърпените от нея вреди.

Излага твърдения, че неправилно съдът е ценил гласните доказателства и заключението на вещото лице по комплексната експертиза, защото анализът на тези доказателства дава 1 основания за извод, че увреденото лице е допринесло за вредоносния резултат в по-голяма степен от деликвента. /сочи съдебна практика/.

На следващо място въззивникът счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдът е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди необосновано до размера от 200 000 лв. Счита, че този размер не е съобразен с обичайно присъжданите размери на тези обезщетения към датата на ПТП. /цит. съдебна практика с присъждани по-ниски размери/. Сочи, че обезщетение в подобен размер не отговаря на социално-икономическата ситуация в страната към момента на ПТП– 2019г. както че неправилно са приложени критериите в ППВС № 4/68г. Претендира отмяна на решението в обжалваната част за реално присъдените 85 000 лева като неправилно. Моли за присъждане на разноските в производството.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца Г. Т. Т., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква, че изплатеното от застрахователя в хода на исковия процес обезщетение в размер на 65 000 лв. е недостатъчно да покрие претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва доводите на застрахователя срещу определения от съда процент съпричиняване като счита, че страната, чиято е тежестта, не е успяла да докаже убедително приноса на пострадалата.

Твърди се, че обстоятелството, че пострадалата не е носила предпазен колан, не е достатъчно да обоснове определяне на принос за настъпване на вредите, тъй като следва да се установи и причинно-следствена връзка между липсата на колан и получените травми, в резултат на които е настъпила смъртта. Смята, че няма как приносът в процентно съотношение да надвишава размера на причинените телесни увреждания. Посочва, че причина за ПТП не е липсата или наличието на предпазен колан, а заключението не е категорично, че вредите не биха настъпили и при правилно поставен такъв от пострадалата. Счита, че съпричиняването не може да е в размер по-голям от 10 процента.

По въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди ищецът намира, че същият трябва да бъде определен към момента на постановяване на съдебното решение. Смята, че размерът на обезщетението действително следва да се съобрази с икономическата ситуация в страната, но доколкото през годините е налице ръст в размера на застрахователните премии, това следва да намери отражение и при застрахователните обезщетения, за да съответства на останалите икономически показатели. Коментира посочената от застрахователното дружество съдебна практика, която определя като неотносима към конкретните факти по делото. Претендира оставяне на въззивната жалба на застрахователя без уважение ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от Г. Т. Т., чрез адв.М. С., в която е обжалвано решението по т.д.№340/2023г. в частта му, с която е отхвърлена претенцията за присъждане главница за разликата над 150 000 лева до първоначално предявения размер от 250 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди настъпили поради процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението както и допълващо решение №172/15.04.2024г., в частта, с която по същество не е уважено искане на ищеца за заплащане на законна лихва за забава, считано от 22.10.2020г. до датата на изплащане на обезщетението от 65 000 лева в хода на процеса. Претендира се законната лихва върху обезщетението от 65 000 лева от 22.10.2020г. до датата на изплащането. Страната претендира и адв.възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗАдв.

Въззивникът сочи, че решенията в обжалваните им части са незаконосъобразни, а определеният размер на застрахователно обезщетение е несправедлив.

Счита за неправилен извода на съда, че сумата от 200 000 лв. отговаря на понесените вследствие на процесния инцидент вреди и загубата на единственото дете. Твърди, че 2 причинените болки и страдания няма да се заличат с времето. Оспорват се изводите на съда относно определения принос от страна на пострадалата, тъй като твърди, че последната не е станала причина за произшествието. В този смисъл коментира заключението на вещото лице, което сочи, че дори при поставен предпазен колан, контузиите на пострадалата отново биха довели до смъртта . С твърдения за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд претендира допускане на повторна комплексна експертиза.

Постъпил е и писмен отговор на насрещната жалба, подаден от застрахователя на ГО, чрез адв.Д.С., с който се оспорва основателността на жалбата. Страната счита, че претендирания с насрещната жалба размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на социално-икономическата обстановка към датата на ПТП, не е съобразена с обичайно присъжданите обезщетения от съдилищата към този момент. Счита за неоснователни и доводите срещу приетия от съда процент съпричиняване. Застрахователят сочи, че доводите на ищеца напълно обезсмислят въведеното законодателно изискване за ползване на предпазен колан от пасажерите. Твърди, че според него, процентът на съпричиняване на пострадалата следва да се определи в диапазона между 50 -70% пострадалата е изпаднала от автомобила именно поради липсата на предпазен колан.

Правилно поставеният колан би намалил 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло и би разпределил инерционните сили върху тялото като забави действието на същите.

Противопоставя се на направеното с насрещната жалба доказателствено искане. Считат същото за преклудирано, тъй като не е поискано пред първата инстанция. На следващо място изразява съмнение във възможността на експертизата да даде точен и категоричен отговор по поставените въпроси.

За да се произнесе по жалбите въззивният съд установи, че производството е било образувано по искова молба на Г. Т. Т. срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, с която същият в качеството си на преживял родител претендира осъждане на застрахователя на Гражданската отговорност на автомобилистите, да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат от загубата на неговото единствено дете - дъщеря, починала при ПТП на 28.09.2019г. на пътя Аксаково – Игнатиево, обл.Варна, при самокатастрофиране на л.а.Ауди А3 с ДК *****, управляван от водача С.П. Д.. Твърди се съставяне на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, наличие на валидна застраховка за автомобила по имуществена застраховка ГО. Твърди се влязла в сила присъда по отношение на водача на автомобила по НОХД №756/2022г. на ВОС, с която С. Д. е призната за виновна за това, че на 28.09.19г. на пътя, на около 2 км. извън ***** в посока гр.Игнатиево, при управление на л.а.Аузи А3 водачът нарушил правилата на чл.21 от ЗДвП /с превишена скорост над разрешената от 90 км./ч/ и чл.20 от закона, като в резултат на това загубила контрола върху МПС и се блъснала в крайпътно дърво, с което причинила смъртта на пътника К. Г.ева Т.а. Посочено е, че при ПТП пътничката получила сериозни и несъвместими с живота травми, довели в крайна сметка до смъртта й – левостранен хемопневмоторакс, разкъсване на левия бял дроб, десностранен хемоторакс, контузии на белите дробове, аспирация на кръв в същите, множество фрактури на ребра от двете страни на гръдния кош с образуване на гръден капак. Ищецът твърди, че претърпял и търпи вреди от неимуществен характер от смъртта на К. Т.а, негова единствена дъщеря. Твърди, че загубата й предизвикала у него силен шок, емоционален стрес, непрекъснати душевни болки и страдания, които продължават до момента. Твърди, че между него и починалата са съществувала силна и емоционална връзка, изградена здрава семейна среда, отношения на любов и взаимност. Преждевременната загуба е лишила ищеца както от тези чувства и среда, така и в бъдеще от оправдани очаквания за споделяне нормалните човешки изживявания, свързани с хубавите моменти от живота – студентски живот, завършване на училище, сватба, внуци, подкрепа и пълноценно общуване. Ищецът твърди, че се чувства съкрушен и безутешен от смъртта на детето си. Изпаднал в депресия, изпитвал постоянно чувство на тъга и неспокойство. Станал мълчалив и затворен, не можело нищо да го зарадва, 3 преустановил социални контакти.

Ищецът твърди, че е подал заявление пред застрахователя на ГО за обезщетяване на търпените неимуществени вреди, на 22.10.20г., но едва през 2022г. ответникът му предложил изплащане на 80 000 лева, които той отказал. Твърди, че независимо от отказа, застрахователят не му е превел по банковата сметка каквато и да е сума по заявлението.

Претендира законната лихва върху обезщетение в размер на 250 000 лева, считано от 22.10.20г. до окончателното изплащане както и адв.възнаграждение, платимо съгласно чл.38 ЗАдв.

С отговора на исковата молба ответното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД оспорва предявения иск. Претендира отхвърляне на претенцията за главницата и обусловената от нея за законната лихва, ведно с разноските по делото. Застрахователят твърди, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД. Счита, че пострадалата е допринесла съществено за вредите, тъй като е пътувала в процесния автомобил без поставен предпазен колан. Оспорва наличието на търпяна от ищеца вреда, тъй като приживе между баща и дъщеря не са съществували близки емоционални отношения. Твърди още, че претендираният размер не бил съобразен и с приноса на пострадалата. Твърди, че вина за вредите има именно дъщерята на ищеца, която не е ползвала колан и поради това е изпаднала от катастрофиралия автомобил. Оспорва началната дата на претендираната законна лихва като счита, че такава се дължи с изтичане на три месеца от сезирането на застрахователя. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил и покритие на полицата към датата на ПТП.