Решение № 126 от 08.04.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Смолян, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500136 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по жалба на „ЗАД „А.“ АД, чрез юрисконсулт Б. Д., срещу Разпореждане от 09.01.2025 г. по изп. д. № 353/24 г. по описа на ЧСИ П. М..

Твърди се, че незаконосъобразно ЧСИ е отказал д намали разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя.

Сочи се, че такива разноски не са оправдани за действия, свеждащи с само до написване на молба з образуване на изпълнителното дело; този размер противоречи на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Сочи се, че в случая липсва фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело; касае се за сигурен платец – дружеството е с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на сумите не представлява правна сложност.

В жалбата се развиват доводи, че липсва правна регламентация з присъждане на подобни суми, предвид нищожността на Наредба № 1/2004 г. поради противоречие на чл. 101 ДФЕС, като се прави позоваване на решение по дело С-438/22 г. на СЕС, както и на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо това се постанови акта, с като адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да бъде намалено до размер на 12, 50 лева на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.

1

Наследниците на взискателката М. В. Д., починала на 18.12.2024 г., са конституирани като взскатели по изпълнителното дело, като в настоящото производство от тях не е депозирано възражение по жлбата.

В мотивите по чл. 436 ал. 3 от ГПК сочи, че по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА на пълномощника на взискателя от ЧСИ е определено възнаграждение в размер на 2 722, 73 лева в съответствие с разпоредбите на чл. 10 т. 1 и чл. 10 т.

2 от Наредба № 1/2004 г.

Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество, като взе предвид оплакванията в жалбата и изложените от ЧСИ мотиви и след като прецени доказателствата по делото, намира за установено:

Изпълнително дело № 353/24 г. по описа на ЧСИ М. е образувано по молба на взискателката М. В. Д., чрез пълномощник адв. В. Р., по изпълнителен лист, по силата на който „ЗАД „А.“ е осъден да заплати на М. Д. главница в размер на 40 000 лева, законна лихва от 02.11.2021 г., която към 10.12.2024 г. възлиза на 14 943, 26 лева. Към молбата за образуване е приложен екземпляр на ДПЗС, сключен между взискателя М. В. и адв. Р., съгласно който при подписването му е договорено, че адвокатското възнаграждение се дължи при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

По възражение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК на длъжника от 19.12.2024 г. ЧСИ П. М. се произнася с Разпореждане № 21/07.0.2025 г., с което оставя без уважение исканията на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощник н взискателя от определения размер 2 722, 73 лева на 12, 50 лева, съответно и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Това разпореждане е предмет н жалбата, по която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна Смолянският окръжен съд счита, че частната жалба е частично основателна и определеното по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя следва да бъде намалено от 2 722, 23 лева на 500 евро.

В мотивите към т. 3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2021г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78 ал.5 от ГПК се свежда до преценката за съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото. Със задължителното за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, 2 адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид задължителния характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е приетото и в определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024г. на ІV г.о. на ВКС, размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото", преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, цената на предоставената услуга, видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа. С изискването да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, т.е. до обичайните разумни размери, които са известни на съда.

В конкретния случай основателно е оплакването в частната жалба, че делото е с ниска фактическа и правна сложност и видът и количеството извършена от адвоката работа е в малък обем, като се ограничава до подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, но следва да се отчете цената на иска както и обстоятелството, че при определяне на възнаграждението на адвокат, предоставил безплатна правна помощ, следва да се вземат предвид конкретните критерии -високата образователна квалификация, която по принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответната адвокатска колегия, притежава, за да осигурява правна помощ на лицата и да осъществява процесуално представителство. От значение е поетата отговорност на адвоката, със сключването на договора за предоставяне на правна помощ, при която и в хипотезата на чл. 38 ал. 2 от ЗА, адвокатът дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата, с която е натоварен и следва да изпълни произтичащите от договора свои задължения, като отговаря и имуществено за неточно изпълнение на тези свои задължения спрямо страната, на която предоставя правна помощ, на основание сключения договор. Също така законът е предвидил дисциплинарна отговорност на адвоката за допуснати нарушения в неговата работа.

Тази завишена отговорност на адвоката, при осъществяване на 3 неговата дейност, също е критерий, обосноваващ високата степен на отговорност, която адвокатът поема с предоставяне на правна помощ и следва да се съобрази при определяне размера на следващото се адвокатското възнаграждение. Правилно е прието от ЧСИ за обидно спрямо адвокатската професия искането на жалбоподателя адвокатското възнаграждение да бъде определено в размер на 12,50 лева.

В случая след преценка на посочените критерии въззивният съд счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро покрива критериите за разумност и пропорционалност, посочени в дело С-57/15 на СЕС, поради което ще следва да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде уважено възражението за прекомерност на определените по реда на чл. 38 ал2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощник на взискателя от 2 722, 73 лева на 500 евро.

Тъй като разноските за адвокатско възнаграждение рефлектират и върху размера на таксата по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ, същата следва да бъде определена отново от ЧСИ с оглед намаления размер на адвокатското възнаграждение.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 21/07.01.2025 г. за отказ за изменение на разноските по изп. д. № 353/24 г. по описа на ЧСИ П. М., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата над 500 евро до приетото възнаграждение в размер на 2 722, 73 лева, както и В ЧАСТТА за размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определеното по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение по изп. дело № 353/24 г. по описа на ЧСИ П. М. на пълномощника на взискателя адв.В. Р. от 2 722, 73 лева на 500 (петстотин) евро.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗАД „А.“ АД срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21/07.01.2025 г. за отказ за изменение на разноските по изп. д. № 353/24 г. по описа на ЧСИ П. М. в останалата част като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5