Решение № 19 от 23.02.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Горна Оряховица, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20244120200636 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. И. С. останал недоволен и обжалва

Наказателно постановление № 24-0268-001213/11.11.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. а от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за това че е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Поддържа, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. Т. от САК жалбоподателят поддържа жалбата. Защитникът допълнително сочи, че административнонаказателното обвинение е недоказано и наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Излага съображения. Ангажира гласни доказателства. Моли съда на отмени 1 наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ ОДМВР

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ ГОРНА ОРЯХОВИЦА редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на жалбата. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С АУАН серия GA № 1343869/23.10.2024 г., съставен от Л. А. Б. – инспектор в ГПК при РУ Горна Оряховица в присъствието на свидетеля Г. Г. Г. е констатирано извършено от жалбоподателя Е. И. С. нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.10.2024 г. в 12:30 часа в гр.

Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 23 в сградата на РУ Горна Оряховица като собственик на товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № ******** предоставя за управление МПС на В. Х. Й., ЕГН **********, който след направена справка и извършена проверка е установено, че не е правоспособен водач и не притежава СУМПС. Актът е предявен на С. на същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

В законоустановения срок И. Т. Н. – Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., издал против Е. И. С. обжалваното Наказателно постановление № 24-0268-001213/11.11.2024 г., в което дословно са възпроизведени отразените в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. С НП на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. а от ЗДвП на С. е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за това че е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

НП е връчено на С. на 25.11.2024 г. и на 05.12.2024 г. последният депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че въз 2 основа на АУАН серия GA № 1343868/23.10.2024 г., съставен от Л. А. Б. е издадено Наказателно постановление № 24-0268-001253/12.11.2024 г. на Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на В. Х. Й. от с. ********* с ЕГН **********, за това, че на 23.10.2024 г. в 10:10 часа, в Община Горна Оряховица, на път III-514 км. 26 в посока с. Камен управлява товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № *******, собственост на Е.

И. С., с ЕГН ******** като при извършена проверка и справка с РСОД в АИСАНД е установено, че същият е неправоспособен и не притежава СУМПС, както и при проверката не представя СРМПС част втора, на основание чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за това че е нарушил чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева, за това, че е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Актосъставителят Л. А. Б. потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочи, че актът е съставен въз основа на установеното нарушение на В. Х. Й., за което също съставил акт. Актът против С. съставил в сградата на РУ Горна Оряховица в присъствието на свидетел при установяване на нарушението. С. не дал обяснения. Издадена е и ЗППАМ за прекратяване на регистрацията на товарния автомобил, за това, че същият е управляван от неправоспособен водач.

Св. Д. Н. Н. живее на семейни начала със С. от 14 години. Сочи, че С. е собственик на товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № ........ През месец септември товарният автомобил се повредил, С. й се обадил да отиде да го прибере от с. Драганово. Оставили товарния автомобил в с. Драганово за ремонт, но не знае името на майстора. Знае, че към Нова година камионът бил още в с. Драганово. После разбрала, че са спрели камиона, тъй като някой го е управлявал без негово знание и съгласие.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Л. Б. и Д. Н., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви и от приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от 3

ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л. 10-11/. АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал при установяване на нарушението, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.

НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 3.9/ да издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че постановлението не съдържа надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, т.к. не ставало за какво нарушение е санкциониран. Описанието на нарушението в НП е подробно, ясно и коректно, позволяващо на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност, да разбере в какво се изразява неправомерното деяние и съответно да упражни адекватно правото си на защита, което е и сторило, инициирайки настоящото производство.

Неоснователно е и оплакването, че в НП не е посочена коректно законната разпоредба, която е нарушена. Правилно и в съответствие с описание на нарушението АНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл.

102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за собственика на моторно превозно средство да предоставя моторното превозно средствона водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за 4 управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Непосочването на конкретната хипотеза от изброените в тази разпоредба не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по никакъв начин не ограничава правото на защита на наказаното лице.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че на 23.10.2024 г. в 12:30 часа в гр. Горна Оряховица, ул.

„Отец Паисий” № 23 в сградата на РУ Горна Оряховица Е. И. С. като собственик на товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № ******** да е нарушил забраната по чл. 102, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП и да е допуснал или предоставил управлението на МПС на лицето В. Х. Й., с ЕГН **********, което не е правоспособен водач и не притежава СУМПС и което да обуславя ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. а от ЗДвП.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че нарушението по чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № ******* без да е правоспособен водач, е извършено от В. Х Й. , с ЕГН **********, на 23.10.2024 г. в 10:10 часа, в Община Горна Оряховица, на път III-514 км. 26 в посока с. Камен. АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в сградата на РУ Горна Оряховица същия ден, като С., който е полицай, е намерен на работното си място.

При така установените факти е житейски невъзможно на същата дата – 23.10.2024 г., в по – късен час - 12:30 часа, в гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 23 в сградата на РУ Горна Оряховица, жалбоподателят С. като собственик на товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № *********** да е предоставил управлението на това МПС на В. Х. Й., ЕГН **********, който не е правоспособен водач и вече е осъществил в по-ранен час нарушение по чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, управлявайки същото МПС.

От друга страна от показанията на св. Д. Н. се установява, че от месец 5 септември 2024 г. товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № ******* е бил повреден и оставен в с. Драганово при майстор.

Не са събрани безспорни доказателства С. да е допуснал управлението на МПС - товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № ****** от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Не са събрани никакви доказателства, че С. не е положил дължимата грижа относно управлението на МПС. В подкрепа на този извод са както показанията на св. Н., която сочи, че е разбрала, че са спрели камиона, тъй като някой го е управлявал без знание и съгласие на С. и по време, когато е бил оставен за ремонт в с. Драганово, така и констатираното със съставения против В. Х. Й. АУАН и издадено НП за нарушение по чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.10.2024 г. в 10:10 часа, в Община Горна Оряховица, на път III-514 км. 26 в посока с. Камен управлява товарен автомобил „ГАЗ 53В” с рег. № *********, собственост на Е. И. С., с ЕГН *********, като при извършена проверка не представя СРМПС част втора.

Предвид изложеното по - горе съдът приема, че не е установено по несъмнен начин Е. И. С. да е нарушил виновно забраната по чл. 102, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. а от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление е издадено и в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.

36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителната правна и фактическа сложност на делото , съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ОДМВР Велико Търново /в структурата на която е административния орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Е. И. С. направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение 6 съгласно договор за правна помощ и съдействие от 18.02.2025 г. /л. 31/.