Решение № 80 от 12.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500401 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260018 от 18.01.2021г., постановено по гр.д.№849/2020г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените от Г. Д. Р., ЕГН ********** и АС. Д. Р., ЕГН ********** и двамата от с.Д., Община Велинград, ул.“Извън регулация“ №34 против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София 1700, район Студентски, бул.“С.Ш.“ №67А, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори М.С.М.Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., искове за заплащане на всеки един от ищците на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 24000лв. за причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени морални болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната баба А.К.Р. настъпила при пътнотранспортно произшествие на 02.04.2015г. в с.Д., общ.Велинград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на произшествието- 02.04.2015г. до окончателното й изплащане.

Осъден е Г. Д. Р. Г. Д. Р., ЕГН ********** и АС. Д. Р., ЕГН ********** 1 и двамата от с.Д., община Велинград, ул.“Извън регулация“ №34, да заплатят на„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София 1700, район Студентски, бул.“С.Ш.“ №67А, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори М.С.М.Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., сторените по делото разноски в размер на 250лв.депозит за вещо лице и 30лв.- депозит за свидетели.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Р. и АС. Д. Р., чрез пълномощника им адв.А..

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в разрез с материално и процесуалните норми.

В тази връзка се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че по установените факти и обстоятелства по делото не може да се приеме, че в конкретния случай не следва да се прави изключение от ограничението на ППВС №4 от 1961г. и ППВС №5 от 1969г., поради което на ищците не следва да се присъжда обезщетение за претърпените имуществени вреди. Съответно, се визира ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК но ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в цитираните погоре постановления с изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които справедливо да бъдат обезщетени.

Твърди се, че от събраните делото доказателства по един безспорен начин се установява изключително силна емоционална връзка, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите родствени връзки, традиционни за българското общество. В този смисъл се сочи, че в процесния случай претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди се установяват от разпитаните по делото свидетели, които са имали пряко наблюдение и лични възприятия за отношенията между баба и внуци, а така също и върху състоянието на ищците след смъртта на баба им. Според свидетелите тези взаимоотношения винаги са били изключително близки и емоционалната връзка, взаимна обич и привързаност между тях е била много силна. Тази привързаност и тъга не е затихнала с многото години след 2 смъртта, като свидетелите установяват честото посещение на гроба на баба им и тежкото състояние, което още ги е обзело.

Визира се, че установените по делото близки отношения нямат нищо общо с традиционните с българското общество.

Приема се, че смисълът на Тълкувателното решение е изрично поставено в него изискване за именно такива изключения, които да са различни от обичайните житейски ситуации. В тази връзка се счита, че именно в ромската общност тази емоционална връзка е изключително много по- силна между тях, поради начина на живот, сплотяващата ги ситуация, в която са принудени да живеят, бит, поминък, обичаи, нрави и т.н.

Счита се, че въззивният съд следва да извърши обстойна проверка на събраните по делото доказателства, обстойно и всеобхватно да бъдат анализирани свидетелските показания и счете, че между починалата и ищците е съществувала здрава, продължителна и емоционална привързаност, обусловила и установената тежест на понесени вреди, чиято продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 от ЗЗД.

Моли се съдът да счете, че не е ограничен от предвидения в текста максимален размер на обезщетението, така както възразява ответната страна.

В този смисъл се цитират Директиви и решение на СЕС.

Приема се, че съобразявайки характера, силата на интензитета и изключителната продължителност на търпените от ищците болки и страдания след смъртта на баба им, се моли съдът да счете, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е по 24000лв. на всеки един от ищците, като следва да бъде уважен изцяло.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като се уважат субективно съединените искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД, предявени от ищците против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и за двете съдебни инстанции.

3

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса-„Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

В същият се счита, че подадената жалба е неоснователна.

Приема се, че ищците не попадат в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение. В тази насока са изложени подробни съображения в насока неоснователност на наведените доводи във въззивната жалба.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателите Г. Д. Р. и АС. Д. Р., редовно призовани не се явяват. Не се явява и пълномощника им адв.А..

За ответникът по въззивната жалба- „Застрахователна компания Лев Инс“ АД се явява пълномощника му адв. Д.. Последният моли да бъде оставена без уважение подадената жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Излага съображения в тази насока.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, проверявайки изцяло валидността на обжалваното решение и неговата допустимост, прие за установено следното:

Депозираната жалба е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.

Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба от страна на Г.

Д. Р. и АС. Д. Р. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с правно 4 основание чл.226, ял.1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Твърди се в същата от страна на ищците, че същите са внуци на А.К.Р. починала на 02.04.2015г. в резултат от ПТП, реализирано на същата дата в с.Д., общ. Велинград на ул. „Извън регулация“ пред частен дом №4.

Визира се, че с влязла в сила присъда по НОХД №245/2015г. по описа на ОС- Пазарджик за виновен в извършване та престъплението по чл.343, ал.1, б.

„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.16 от НК е признат Георги Зефиров Борнев.

Твърди се, че към датата на пътния инцидент гражданската отговорност на водачите на лекия автомобил, с който е извършено ПТП е била застрахована при ответника „ЗК Лев Инс“ АД сьс застрахователна полица №22114003035373.

Твърди се, че след смъртта на А.Р., ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, неутешима скръб, психически шок от преждевременната й и невъзвратима загуба. С починалата си баба същите били изградили силна и емоционална връзка, далеч надхвърляща характерната за националния ни бит духова и емоционална близост между баба и внуци. Живели са в непосредствена близост до къщата на баба си и са поддържали ежедневни контакти с нея.

Още от раждането им грижите за тях били поети почти изцяло от баба им А.Р., тъй като родителите им често отсъствали от къщи, за да работят в други населени места. С годините връзката между тях станала по- силна, непрекъснато били един до друг, помагали си в добро и лошо, а отношенията им били по- скоро като на майка и деца, отколкото като на баба и внуци.

Сочи се, че са отправили искане до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но такова им е било отказано.

Ето защо, предявяват искове за обезщетяване на моралните им вреди, като претендират обезщетения в размер на по 24 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на пътното произшествие02.04.2015г., до окончателното изплащане.

5

Претендират присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответникът „ЗК Лев Инс“ АД чрез пълномощника си адвокат Д.. В него се застъпва становище в насока, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.

Визира се, че тъй като описаното в исковата молба ПТП е настъпило преди приемането на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.

№1/2016г. на ОСНТК на ВКС, счита, че ищците не попадат сред лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Алтернативно се счита, че между ищците и починалото лице не е имало дълбока и емоционална връзка, която да е изключителна на фона на обичайните семейни отношения и починалата нe е била най- близкия човек на ищците, поради което обезщетение не им се следва.

Оспорва се размера на претенциите, като се позовава на нормата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, както и на критериите за справедливост съгласие чл.52 от ЗЗД.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е нарушила правилата за движение.

Претендират се разноски.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от Присъда №21 от 18.06.2015г. по HOXД №245/2015г. по описа на ОС- Пазарджик, Г.З.Б. е признат за виновен в това, че на 02.04.2015г. в с.Д., общ.Велинград, ул.„Извън регулацията“, пред частен дом №4, при управление назад на МПС- лек автомобил марка „Форд Транзит“, бял на цвят, с регистрационен номер Р.. собственост на водача е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.40, ал.1 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; чл.40, ал.2 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, по време на движението си назад 6 непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно е бил длъжен, но не го е сторил, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и чл.116 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като по непредпазливост е причинил смърт на пешеходеца А.К.Р. от с. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от ЗДвП, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.36 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.