Определение № 298 от 27.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 298 гр. Ловеч, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500167 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 19/02.01.2025 г. /пощенско клеймо от 31.12.2024 г./ от В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу Определение № 1155 от 26.11.2024 г. по гр.д.

№ 653/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение като неоснователна молбата му, обективирана във въззивна частна жалба за изменение на протоколно определение № 596/12.07.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. по описа на РС – Ловеч, в частта, с която В. Г. С. е осъден да заплати на адв.В. К. – пълномощник на ответника Ц. П. Ш. съдебно-деловодни разноски в размер на 1600.00 лв., представляващи платен адвокатски хонорар, като същите бъдат намалени на общо 400.00 лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и реално извършената адвокатска помощ.

Счита, че определението е нищожно по мотивите на определение № 516/29.06.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 272/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, с което първоинстанционният съд не се е съобразил. На следващо място твърди, че обжалваното определение е нищожно по мотивите от 2024 г. и 2025 г. Изтъква, че в случая предявеният иск е един, а не четири, поради което не се дължи възнаграждение в размер на 400.00 лв. за всеки от тях на адвоката на ответната страна. Останалите изложени в частната жалба – 1 възражение за нищожност на специално определение № 1155 от 26.11.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч оплаквания са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят обидни квалификации по отношение на съдията, постановил обжалвания съдебен акт и заключения относно неговото влияние върху състава на ОС – Ловеч.

По делото е приложена и частна жалба вх. № 12/02.01.2025 г. от В. Г.

С., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу Определение № 1155 от 26.11.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч, която е със съдържание, идетично на частна жалба вх.№ 19/02.01.2025 г.

Ответната страна по жалбата Ц. П. Ш. е депозирал отговор в едноседмичния срок от получаването й чрез пълномощника адв.В. К. от ПлАК. В него изразява становище, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Счита, че правилно районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, тъй като разноските са дължими съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. В съдебно заседание ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и това искане е преклудирано, поради което не може да се прави с частна жалба. Твърди, че в случая са предявени четири иска и съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от тях, независимо от формата на съединяване на исковете.

Счита, че правилно районният съд е приел, че възнаграждението за всеки от тях е в минимален размер и не е налице прекомерност. Изтъква, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца адв.Г. е в размер на 1500.00 лв., т.е. разликата между двата договора е само 100.00 лв. На следващо място излага съображения, че в жалбата не са посочени основания за нищожност на обжалваното определение, а неетични изявления спрямо съдията в първата инстанция, неотносими към правния спор.

В заключение моли съда да потвърди протоколно определение № 596/12.07.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. по описа на РС – Ловеч.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направените в частните жалби възражения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване на съдебен акт и е процесуално допустима, поради което следва 2 да бъде разгледана по същество.

От приложеното гр.д. № 653/2023 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че с протоколно определение № 596 от 12.07.2024 г. съдът е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от страна на ищеца В. Г. С. да сезира съда с претенция с правно основание чл.26 от ЗЗД срещу ответниците Ц. П. Ш. и С. М. И., а относно искането с правно основание чл.59 ЗЗД съдът не се е произнесъл, тъй като не е уточнено по размер и поради прекратяване на производството по делото. Със същото определение на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът В. Г. С. е осъден да плати на ответника Ц. П. Ш. съдебно-деловодни разноски в размер на 1600.00 лв. платен адвокатски хонорар на адв.В. К..

Срещу това определение е подадена въззивна частна жалба. По образуваното в.ч.гр.д. № 845/2024 г. по описа на ЛОС съдът е постановил определение № 24/10.01.2025 г., с което е прекратил производството по делото и върнал частната жалба против определение № 596 от 12.07.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. на РС – Ловеч за администриране.

След връчване на въззивна частна вх. № 8179/22.07.2024 г. на ответните страни, по делото е постъпил отговор от Ц. П. Ш., чрез пълномощника адв.В.

К.. В нея изразява становище за неоснователност на претенцията на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Изложени са доводи, че в съдебно заседание от страна на ищеца липсва оспорване за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Развити са съображения, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед броя на предявените при условията на евентуалност искове, като е цитирана практика на ВКС. Затова счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00 лв. не следва да се променя.

С обжалваното определение РС – Ловеч е оставил без уважение молбата на В. Г. С., чрез адв.Г. Г. /обективирана във въззивна частна жалба/ за изменение на определение № 596 от 12.07.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. на РС – Ловеч в частта за разноските като неоснователна. Приел е, че в случая съдът е сезиран с четири обективно съединен иска и възнаграждението на адв.К. за всеки от тях е определено в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Посочено е, че делото е продължило в повече от две съдебни заседания, но от 3 ответника не са претендирани допълнително по 250.00 лв. на основание чл.7, ал.9 от цитираната наредба. Съдът е счел, че в конкретния казус не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като се касае за дело с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението на адв.К. в размер на 1600.00 лв. не е прекомерно.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователно направеното в частната възражение, че обжалваното определение е нищожно. От страна на жалбоподателя не са изложени и конкретни основания за това. В закона няма определение, кога един съдебен акт е нищожен, но в теорията и практиката са изяснени хипотезите, при които следва да бъде прогласена неговата нищожност. При извършената служебно проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното определение на ЛРС е валидно. Същото е изразено в писмена форма и е подписано, волята на съда е разбираема, постановено е от законен състав на ЛРС и в рамките на правораздавателната власт на съда.

В частните жалби не са изложени оплаквания относно правилността на обжалваното определение, но съдът следва да отбележи, че претендираните от страната разноски в производството се присъждат в зависимост от изхода на делото по предявения иск или при прекратяване на производството по иска, съгласно чл. 78 ГПК. Окончателният акт по смисъла на чл. 81 ГПК е решение по същество на спора или определение, с което се прекратява производството по иска. В случая определение № 596 от 12.07.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. по описа на ЛРС има характер на окончателен акт, тъй като с него е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес за ищеца. В тази връзка претенцията за разноски на ответника Ц. П. Ш. е обусловена от прекратяване на производството по делото. При тези доказателства ответникът има право на основание чл.78, ал.4 ГПК да му бъдат присъдени направените по делото разноски до прекратяване на производството по делото, за които е заявил претенция с отговора на исковата молба, а впоследствие приложил и списък по чл.80 ГПК. Въззивният състав споделя изцяло изложените от районния съд мотиви, че в случая не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.К. с оглед броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената от него правна защита.

4

Поради изложените съображения въззивният състав счита, че частните жалби на В. Г. С. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

На основание чл.274, ал.4 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като определението на ЛРС в частта, с което производството по делото е прекратено, е влязло в законна сила.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 19/02.01.2025 г.

/пощенско клеймо от 31.12.2024 г./ и частна жалба вх.№ 12/02.01.2025 г.

/пощенско клеймо от 31.12.2024 г./ от В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу Определение № 1155 от 26.11.2024 г. по гр.д. № 653/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5