Решение № 95 от 16.02.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Шумен, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Цв. Марков при участието на секретаря Ана В. Пушевска като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело № 20213630101165 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ: ***, с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА ГР.СОФИЯ, РАЙОН МЛАДОСТ, Ж.К.

МЛАДОСТ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, пълномощник: адв. В.П.Г. – АК гр. София, тел.: ***, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22, срещу Т. Ф. ХЮС., с ЕГН: **********, с адрес: ГР. ШУМЕН, УЛ. „*** № 44, ет.3, ап.3, искова молба с цена на иска 245.82 лв., положителни установителни искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.

415, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на сумата от 245.82 лв. /двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ - представляваща неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.11.2012 г. и допълнително споразумение от 07.06.2017г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.11.2014г. и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 26.02.2015г. и Допълнително споразумение от 17.12.2016г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.04.2016г. и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца, до 29.11.2020г., като са издадени фактури №№ 7283270021/15.01.2019 г. и 7284583529/15.02.2019 г., и законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разходите в заповедното и съдебното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от 1 провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Между длъжника и „Теленор България“ ЕАД са сключени: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.11.2014г. и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 26.02.2015г. и Допълнително споразумение от 17.12.2016г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.04.2016г. и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца, до 29.11.2020г., като са издадени фактури №№ 7283270021/15.01.2019 г. и 7284583529/15.02.2019 г.

Според ищеца, договорните задължения не се изпълнени от ответника.

Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Същата е връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са допустими, но изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него.

Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в съдебно заседание по същество на делото. В писмена молба посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни.

В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения особен представител приема исковете за неоснователни, като моли с оглед събраните по делото доказателства, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи претендираните суми.

Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявената искова молба е за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на сумата посочена в издадената заповед за изпълнение, представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги между ищеца и ответника, надлежно фактурирани по индивидуалния клиентски номер на абоната, за които е издадена крайна фактура, с падеж на плащане.

Претендират се и законната лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по исковото и заповедното производство.

2

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, като установи, че е настъпил падежа и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

Съдът е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение. С оглед на представените писмени доказателства, съдът приема, че ищецът е осъществил продажба на услуги, а ответника останал задължен за общо за сумата в размер на 245,82 лв., представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги. Задължението на ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и изискуемо.

Предвид свободата на договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни условия. Поради което, както и с оглед справедливостта, искът следва да бъде уважен.

По отношение на направените възражения от ответника, съдът намира същите за неоснователни, предвид посоченото в настоящото изложение.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове.

Относно адвокатското възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Ф. ХЮС., с ЕГН: **********, с адрес: ГР. ШУМЕН, УЛ. „*** № 44, ет.3, ап.3 , дължи на кредитора от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ: *** с адрес ГР.СОФИЯ, РАЙОН МЛАДОСТ, Ж.К. МЛАДОСТ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.

1766, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, пълномощник: адв. В.П.Г. – АК гр. София, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22, следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№2799/2020г. по описа на РС-Шумен: сумата от 245.82 лв. /двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ - представляваща неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.11.2012 г. и допълнително споразумение от 07.06.2017г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни 3 услуги с предпочетен номер *** от 03.11.2014г. и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 26.02.2015г. и Допълнително споразумение от 17.12.2016г., за срок от 24 месеца; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 19.04.2016г. и Допълнително споразумение от 29.11.2018г. за срок от 24 месеца, до 29.11.2020г., като са издадени фактури №№ 7283270021/15.01.2019 г. и 7284583529/15.02.2019 г., и законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Т. Ф. ХЮС., с ЕГН: **********, с адрес: ГР. ШУМЕН, УЛ.

„*** № 44, ет.3, ап.3, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ: *** с адрес ГР.СОФИЯ, РАЙОН МЛАДОСТ, Ж.К.

МЛАДОСТ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, законен представител: Д.К.К. – изпълнителен директор, пълномощник: адв. В.П.Г. – АК гр. София, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22, сума в общ размер на 710,00 лева, от които 505,00 лева, представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 205,00 лeва - разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№2799/2020г. по описа на РС-Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4