Решение № 54 от 01.07.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ловеч, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600110 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 12/22.12.2021 г., постановена по НОХД № 110/2021 г.

Троянският районен съд, пети състав е признал подсъдимата Д. М. М., с ЕГН ********** от с.***, за виновна, в извършване на престъпление по по чл.343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3-то и чл.54 от НК като я е осъдил на 4 (четири) месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателн срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдим ата е била лишена от право да управлява МПС за срок от 1 2 (дванадесет) месеца.

С цитираната присъда подсъдимата М. е била осъдена да заплати на гражданския ищец Н. П. Н. сумата 4 481,51 лева (четири хиляди четиристотин и осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2020 г. до 1 окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния размер от 4 490 лева гражданският иск като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен, както и сумата от 500 лева, представляващи разноски за повереник.

С цитираната присъда подсъдимата М. е била осъдена да заплати разноските по делото, както следва : в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 732 лева - разноски по делото от досъдебното производство, както и в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Троян сумата от 179,26 лева (сто седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск, както и сумата от 87 лева (осемдесет и седем лева), представляваща разноски по делото.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ч. Т. от САК – защитник на Д.М. . В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата със събрания доказателствен материал. Сочи, че по време на съдебното следствие пред първата инстанция им е било нарушено правото на защита. Моли съда да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да оправдае подзащитната му по така повдигнатото й обвинение.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба. В същото се заявява, че ТРС в мотивите си е пренебрегнал искани от тях доказателства, като не е изложил никакви основания за тяхното недопускане, а същите са свързани с провеждане на (повторна, разширена, допълнителна) експертиза по отношение скорост, положение, маркировка, видимост, означения на пътя преди инцидента, положение на автомобилите, скоростта на същите, положението и местонахождението на същите при сблъсъка, поведението на водачите.

Твърди, че съдът напълно тенденциозно е описал обстоятелства, които въобще не са доказани, като извършването на огледа и констатациите по инцидента. В тази връзка сочи, че от съдебните протоколи е видно, че така наречените „поемни лица“ освен, че не са знаели и не са съзнавали мястото си в процеса и в досъдебното производство, но и двамата разпитани като „поемни лица“ в показанията си се изолират от участие – св. А.Г.Ц. или категорично отричат да са участвали - св. Е.Д.К.. Твърди, че същите не са знаели значението на „поемно лице“ и едва в съдебно заседание при разпит с подпомагащи и насочващи от страна на съда въпроси, (срещу които са 2 възразили) съвсем бегло са разбрали, че са имали някаква роля на мястото на инцидента, като едно от „поемните“ лица ясно и недвуслислено е заявило, ...

„че е била през цялото време в кабината на репатриращия автомобил с който са дошли на местопроизшествието“.

Счита, че чеобяснимо защо, съдът приема и кредитира описаното в експертизата на специално доведеното (не се е изяснило, чрез кого, как и защо точно това лице е изготвило експертизата) на място в.л., защо точно и по какви критерии е било избрано) защо имено то е присъствало (а, не лице извън района на PC гр.Троян, след като за алкохолната проверка е постъпено по различен начин!?).

Твърди, че по делото не е изяснено, защо това лице е изготвило експертизата, след като същото не е сред лицата изготвящи автотехнически експертизи, а към момента 05.07.2020 година е имало на разположение много други лица с конкретна специализация и регистрация „автотехническа експертиза“.

Изтъква, не са били допуснате в хода на съдебното следствие събиране на доказателства по отношение оценка размера на щетите, като в този смисъл съдът не е уважил искането им за установяване и предоставяне на досието по оглед, оценка, както и мотиви към определената цена, която застрахователят е заплатил на ищеца, което да покаже и докаже размера на ощетяването заявен като сума от 4 491 (четири хиляди четиристотин деветдесет и един) лева.

Сочи, че недопускайки това доказателство, се компроментирало напълно ...„причинила значителни имуществени вреди“...като нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие, нито в изготвените мотиви е посочена основателността, критерия за „причинила значителни имуществени вреди“.

Твърди, че съдът не е отговорил в мотивите си на основния въпрос, заявен в защитната им теза, а именно : защо пътното транспортно произшествие се е случило в насрещното платно за движение на л.а. АУДИ с рег. № ********, като в конкретния случай и място там е било възможно да се поберат един до друг и съответно разминат до 4 (четири автомобила.

Посочва, че съдът е използвал израза „уговорен сценарий“, като те изразяват съгласие със самия израз, но само и единствено по отношение поведението и извършваните действия, както в деня на ПТП - 05.07.2020 година, така и в хода на досъдебното производство от страна на изготвилите 3 доказателствата и част от участниците.

Счита, че неправилно ТРС е кредитирал показанията на св. Р.Г. – водач на другия автомобил, за която защитата е убедена, че дори и в настоящия момент същата няма и не притежава необходимите знания за водач на МПС, сочи аргументи в тази връзка.

Намира присъдата за несправедлива и необоснована с оглед наложеното на подсъдимата наказание, тъй като нито в присъдата, нито в мотивите на обжалвания съдебен акт нямало изложени съображения, защо при предвиден минимум в закона, съдът е наложил завишено наказание.

В заключение м оли настоящата инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и вместо нея да оправдае подзащитната му Д.М..

В съдебно заседание въззивничката Д. М. М., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитнак - адв. Ч. Т. от САК . Заявява, че поддържа казаното от своя защитник.

Защитникът адв. Т . излага, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционната присъда, включително и уважения размер на гражданския иск, като признае подзащитната му за невиновна.

Сочи, че най-фрапиращите нарушения са допуснати на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Твърди, че ако съдът обърне внимание върху схемите, които е изработило вещото лице ще установи, че не подзащитната му е била причинител на ПТП, а водачът на л.а. „Ауди“ – св. Г. е причинила същото. Изтъква, че последната буквално е гонила, за да удари автомобила на подзащитната му. Счита, че това е видно от приложената схема на ПТП, която безспорно доказва, че конфликтът е станал в насрещната лента на движение, т.е. освен, че е гонила и ударила подзащитната му, тя е създала предпоставка за допълнително ПТП, навлизайки в насрещното движение. Сочи, че това обстоятелство е станало главна причина за ПТП.

Счита, че неизяснено по делото е обстоятелството, как след като е възникнало ПТП, с оглед безпристрастност на снеманите доказателства и въвеждането им в протоколите, лицето Д.Д. се е отзовал там, без постановление и как след това е назначен на досъдебното производство да изготви експертизата. Твърди, че изготвеният протокол за опис на ПТП, изготвен от пътна полиция е опорочен. Сочи, че същият носи подписи на поемни лица, които са разбрали, че имат някаква роля в процеса едва в хода на съдебното следствие, излага аргументи в тази връзка.

4

Твърди, че не е било уважено искането им да бъде изготвена независима оценката относно щетите на процесния автомобил.

Изтъква, че не е било уважено искането им да се проведе заседание на мястото на ПТП, за да може, съставът на съда да изгради вътрешното си убеждение за евентуалната вина и причина за ПТП. Счита, на място съдът би се убедил, че описаните условия са невъзможни, в смисъл Д.М. да е причинител на ПТП, като това е невъзможно с оглед видимостта, разположението на кръстовището, начинът по който е станал конфликтът, релевира съображения в тази насока.

Счита, че напълно е опорочено досъдебното производство, като недопускането на искани от тях доказателства напълно ги е лишило от възможността на първа инстанция да защитят тезата си, да докажат чия е вината, как и по какви причини е възникнало ПТП.

В заключение моли настоящия състав да отмени изцяло първоинстанционнната присъда, която е необоснована и неправилна, като претендират да им бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски съгласно Наредба № 1 от Закон за адвокатурата.

В съдебно заседание въззиваемият Н. П. Н., редовно призован, не се явяв, като се представлява от упълномощения си повереник - адв. ЕМ. ЦВ. от ЛАК. Повереникът счита, че присъдата в гражданската си част, с която е уважен размерът на гражданския иск, е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена със събраните по делото доказателства. Моли същата да се остави в сила и да им се присъдят разноските за настоящата инстанция.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния прокурор Д.Д. счита, че жалбата е неоснователна. Изтъква, че от събрания доказателствен материал – свидетелски показания, заключения на вещи лица по основнвата и допълнителна експертизи първоинстанционният съд правилно е приел за изяснена тази фактическа обстановка, която е изложена към мотивите в присъдата, като част от фактическата обстановка е и самият механизъм на настъпване на ПТП, който е установен. Счита, че в правните си изводи, съдът е направил изводите си за авторството на деянието. Приема, че с оглед събраните доказателства съдът е направил и своите правни изводи, които са правилни и законосъобразни. В заключение моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.

5

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, допълнението към същата, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Троян, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззивничката Д. М. М. живее в ***, като притежава свидетелство за управление на МПС № *********, с категории „В“ и"М“, издадено на 16.06.2020 г. и валидно до 16.06.2030 година. Към 05.07.2020 г. М. нямала регистрирани нарушения по ЗДвП.

На 05.07.2020 г., след обяд, въззиваемият Н. П. Н., заедно с двамата си сина и свидетелката Р.Н. Г., с която живеел на семейни начала, тръгнали от с.

Горан, обл. Ловеч, към с. Гумощник, обл. Ловеч, с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“ с рег. № ********, собственост на Н.. Автомобилът управлявала св. Г., като на предната дясна седалка бил единият син на въззиваемия Н., а той с другия си син се возели на задната седалка на автомобила. Пътували по републикански път III-3505, като времето било слънчево, а пътната настилка била суха.

На същата дата 05.07.2020г. въззивничката М., заедно с майка й – св.

К.М., мъжът, с който майка й живее на семейни начала – св. Н.Н., техен познат и малолетният брат на подсъдимата - М.Н., тръгнали от ***, за гр.