Решение № 1214 от 21.08.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение № 1214 от 21.08.2026 г. по АНД № 4746/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI н.с.

Производството е по реда на чл. 4 и следващите от Указ за борба с дребното хулиганство (УБДХ).

Образувано е по внесен Акт от 20.08.2026 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу Д.Д.К. заради това, че същият е проявил на публично място непристойна проява, която се изразява в употреба на думи пред и към граждани, с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствие.

В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично. Частично признава фактите по акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, като отрича да е изрекъл отразените в последния думи, които приписва на друго лице. Все пак в своя лична защита преценява, че следва да му бъде наложено наказание глоба, чийто размер с оглед на личната преценка за извършеното нарушение намира за справедлив за равностойността на 400 лв.

Съдът от фактическа страна установи следното:

Д.Д.К. (без презиме – „не“ на съответното място) е роден на **** г. в гр. С., като по народност е б. и притежава б. и а. гражданство. Той е със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан и с ЕГН **********. На 20.08.2026 г. между 19:30 ч. о 20:30 ч. нарушителят се намирал в парк, образуван от междублоковото пространство, непосредствено до административен адрес гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 34. Нарушителят лежал върху пейка в парковото пространство, като състоянието му за минувачите било притеснително, тъй като проявявал видими признаци на неадекватност. По тези причини и от загриженост минаващият в близост Т.С. заедно със съпругата си решил да попита нарушителя дали има нужда от нещо. Вместо обаче последният да отвърне по същия начин, той агресирал, като се извикал към С. с думите „Какви сте вие, да ви еба майката, боклуци, оставете ме на мира“. Същевременно в помощ на нарушителя се притекли неустановена по делото жена и свидетеля И.И., които заедно с нарушителя К. отишли до близкия хранителен магазин и му купили сладък десерт и вода, след което го върнали пак на пейката. В разговор с него И. разбрал, че е дрогиран, защото е пушил „бонзай“, като по същото време обиждал на висок тон други лица, който му се стекли на помощ, като изрекъл думите „Боклуци, пак ще ме заключат, ще ви еба майката“ и други такива думи.

Поведението на нарушителя предизвикало свидетелят С. да позвъни на тел. 112 и да подаде сигнал, като останал на място до пристигане на полицейски патрул от IV РУ към ОД на МВР – Пловдив, който се състоял от полицейските служители К.К. и Г.И.. Полицейските служители поставили технически средства „белезници“ на нарушителя, когото отвели в сградата на районното управление, където снели и писмени сведения от свидетелите С. и И., а спрямо нарушителя К. била образувана и преписката по случая за нарушение по УБДХ.

Горната фактическа обстановка се установява от частичното самопризнание на нарушителя и обясненията му, дадени пред съда, а в цялост и от сведенията на свидетелите очевидци Т.С. и И.И., 2 бр. докладни записки, изготвени от полицейски служител на IV РУ на ОД на МВР Пловдив, характеристична справка, електронна справка за съдимост, справка АИД БДС, копие на заповед за задържане. При преценката на сведенията на свидетелите, частично обясненията на нарушителя и данните от докладната записка на полицейските служители, извършили задържането, съдът намира, че същите са достоверни, добросъвестно дадени, последователни и без липса на противоречия, поради което следва да им се даде вяра и въз основа на тях да се приемат за установени фактите по акта. Не се събраха доказателства, които да опровергават записаното в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието, в която връзка съдът прецени обясненията на нарушителя като защитна версия, а не доказателствено средство, понеже същите в частта с която се отричат изречените думи останаха 1 изолирани и непотвърдени от други доказателствени източници. Всъщност обясненията му се опровергават от сведенията на свидетелите, които са възприели думите му насочени или към тях, или към други граждани, и са останали на място до пристигане на полицейския екип, на който са съдействали за установяване на нарушителя именно като Д.Д.К., а не друго лице, в каквато връзка са обясненията му.

Въз основа на анализа на събраните доказателства се установява безспорно, че нарушителят е извършил действия в присъствието на граждани и към такива, с които е демонстрирал явно нежеланието си да се съобрази с установения ред и е демонстрирал превъзходството си пред обществото чрез употребата на нецензурни и обидни думи към притекли му се на помощ граждани, в пълно противоречие в добрите им намерения и напълно безпочвено е проявил агресивно към тях отношение.

Свидетелите са възприели лично казаното от него.

Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения.

Извършеното от нарушителя деяние, а именно изречените думи и изрази към граждани, които са се опитвали да му помогнат, са с подчертано негативен заряд и насочени към определени лица и представляват такава непристойна проява в оскърбително отношение към граждани и обществеността като цяло, каквато се изисква от закона, за да е осъществен състава на нарушението по УБДХ.

От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия и думи, с които се нарушава обществения ред, демонстрира се непристойна проява на превъзходство над другите граждани и явно и публично неспазване на установения ред и спокойствие. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати.

Представлява и нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята пониска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че нарушителят не е личност с по-висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието „Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и общественоопасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитание на нарушителя найподходящо се явява административното наказание „глоба“. При определяне размера й съдът отчете чистото съдебно минало на нарушителя. С оглед същественото преимущество на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства то съдът прецени личността на дееца и деянието му като характеризиращи се с по-ниска обществена опасност. Ето защо административното наказание глоба, което следва да се наложи е справедливо да бъде ориентирано към минималния му размер, а именно за сумата от 55 евро. Настоящата инстанция счита, че този размер на глобата би допринесъл за целения ефект на наказанието нарушителят да се поправи и превъзпита, и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, включително към орган на властта.

По изложените съображения постанови своя акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2