Решение № 193 от 11.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Бонев

Членове:

Веселина Ставрева

Даниела Събчева при участието на секретаря Тихомира Калчева в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Даниела Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600172 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия К. Р. М. срещу присъда № 149 от 06.08.2025г., постановена по НОХД № 3206/2024г. по описа на Районен съд- П.. С присъдата подсъдимият К. Р. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 НК, за което на основание чл.54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият К. Р. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца. На основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо наказание от една година лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години.

Първостепенният съд е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

1

С жалбата присъдата се атакува с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че същата е неправилна поради нарушение на материалния закон и неговото неправилно приложение, както и се възразява, че определеното наказание e явно несправедливо. Твърди се, че и двете повдигнати обвинения се основават на едни и същи факти, с което е нарушен принципът ne bis in idem. Възразява се, че при обвинението по чл.270 от НК няма подадено надлежно разпореждане по смисъла на ЗМВР и ППЗДвП. По отношение на обвинението по чл.325 ал.3 НК се възразява, че действията на подсъдимия не са станали достояние на други лица, които да изразят възмущението си, тъй като трафикът е бил слаб, няма други свидетели, а самото нарушаване на привилата за движение по пътищата не представлява непристойни действия по смисъла на чл.325 от НК. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

На 20.03.2026г след първата дата, на която делото бе насрочено пред въззивният съд, постъпва в съда допълнение към въззивната жалба от упълномощения от подсъдимия адв.М., в която се твърди, че подсъдимият е бил осъден неправилно и по двете обвинения. Сочи се, че действията, описани в обвинителния акт, с които се твърди да е реализирано евентуалното бягство с автомобила, са идентични с действията, инкриминирани като хулигански. Възразява се, че така посочените в обвинителния акт обстоятелства не дават основание да се приеме, че на подсъдимия е било дадено надлежно нареждане за спиране за извършване на проверка, тъй като извършеното от полицейските служители не е сред изброените действия в чл.170, ал.3 от ЗДвП. Твърди се от защитника, че в този случай е следвало при движението на полицейския автомобил сигналът от полицейските служители да бъде даден от полицая, а не чрез звук и светлина. Алтернативно на това твърдение се възразява, че неспирането на еднократно подаден светлинен и звуков сигнал не може да бъде инкриминирано като престъпление, а представлява действия на неизпълнение на разпореждане за спиране за проверка, за което е следвало да се състави АУАН и да се пристъпи към издаване на наказателно постановление. По отношение обвинението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК в допълнението към жалбата се изтъква, че твърдяната несъобразена скорост не е установена по един безспорен и несъмнен начин, като отделно от това е налице разминаване в показанията на свидетелите за твърдяната скорост. Възразява се, че липсват доказателства за това да е имало предпоставки за настъпване на ПТП. Твърди се наличие на противоречия между показанията на свидетелите Х. и Б., както и се изтъква липсата на категоричност в становището на видео-техническата експертиза. Това според защитата поражда множество съмнения, които следва да се тълкуват в полза на подсъдимия. Възразява се още, че няма факти, изпълващи признака явно неуважение към обществото, тъй като не е налице брутална демонстрация срещу установения ред, както и че извършените действия от подсъдимия не са по естеството си неприлични. Възразява се, че с тези действия 2 подсъдимият е целял да избегне проверка, а не да извърши непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Твърди се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал разглеждане на делото по реда на чл.371, т.1 от НПК, както и че е допуснато нарушение при приложението на чл.283 от НПК да се прочетат и предявят на страните протоколите и другите доказателствени източници. Иска се присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на инкриминираните деяния, а алтернативно се иска да бъдат наложени съответни административни наказания или делото да бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд П..

За съдебно заседание подсъдимият не бе открит за да бъде призован, въпреки положените усилия за това от страна на въззивния съд. Установи се, че същият понастоящем трайно не живее на адреса, посочен от негова страна в хода на наказателното производство. Подсъдимият не бе установен и на адрес на негови близки, които твърдят, че той е в чужбина. Въпреки проверката възложена на полицейските органи от страна на съда за установяване данни за актуалното му местопребиваване и възможности за връзка с него, такива непостъпиха, като близките на подсъдимия твърдят, че неподдържат връзка с него. За съдебното заседание на 26.03.2026г подсъдимият бе призован и чрез защитника си, който посочи в постъпилото от него заявление, че няма връзка с него.

Съдебното заседание насрочвано последователно за датите 26.02.26г, 26.03.26г и 23.04.26г бе отлагано поради неявяване както на подсъдимия така и на упълномощеният му защитник адв. С. М. / пълномощно на л.41 в първоинстанционното дело/. В последното съдебно заседание от 14.05.2026г поради неявяването на упълномощения адвокат без уважителни причини бе назначен на подсъдимия за защитник служебен такъв. Тъй като подсъдимият не бе намерен за да бъде призован, спрямо него понастоящем не действа мярка за процесуална принуда, както е делото се води за леки по смисъла на закона престъпления, за които участието му в наказателното производство не е задължително, делото бе разгледано в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Съдът не намери участието на подсъдимият за задължително и с оглед гарантиране ракриването на обективната истина, което съдът счете, че може успешно да се постигне и при неговото отсъствие.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба, поради което същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е 3

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен съдебен състав се солидализира напълно с изложената от първостепенния съд фактическа обстановка.

Съставомерните фактически обстоятелства в случая са следните:

В малките часове на 05.03.2023г свидетелите Р. В. Х. и Б. В. Б., * * в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ при ОДМВР - П. били на смяна като дежурен автопатрул. Двамата изпълнявали работните си задължения в униформа и със служебе н автомобил „*“ с *, брандиран с отличителни полицейски знаци и оборудван със сигнални светлини и сирена. В изпълнение на задълженията си за недопускане на нарушения на обществения ред * обичайно извършвали обход на нощните заведения на обслужваната от районното управление територията, един от които обекти бил дискотека „*“. По време на смяната им на посочената дата постъпила информация за възникнал скандал в „*“ между К. Р.

М. и лице от обслужващия персонал, наложило подсъдимият да бъде изведен от охраната. При пристигане на свидетелите Р. В. Х. и Б. В. Б. на място те видели как К.

М. се качва зад волана на лек автомобил „*“ с * и потегля. * тръгнали след управлявания от подсъдимия автомобил със служебната „*“и когато * излязъл на бул.

„*“ в посока запад, подали светлинен и звуков сигнал към подсъдимия, за да спре за проверка. След това патрулният автомобил се изравнил с автомобила на подсъдимия, при което погледите на свид.Р. Х. и подс.К. М. се засекли. Свид.Б. Б. макар да управлявал служебното моторно превозно средство, също погледнал към виждащия ги подсъдим. В момента на осъществяване на визуалния контакт подс.М . не предприел спиране, а напротив- увеличил скоростта на движение на управляваният от него автомобил. От своя страна * екип предприел преследване на подсъдимия, при което полицейският автомобил следвал * с постоянно включени сигнални лампи и сирена.

Независимо от ранния час -след 02:00 часа на 05.03.2023 г. светофарните уредби работили в нормален режим с подаване на зелена, жълта и червена светлини. Така на кръстовището на бул.„*“ с ул.„*“ (до комплекс „*“) подсъдимият преминал направо на червен забранителен за него сигнал на светофара и продължи л към следващото кръстовище, където, без да намалява навлязъл в кръстовището и направил ляв завой по булевард „*“ (продължение на булевард „*“) в посока град А., а на кръстовището на булеварда с булевард „*“ пак преминал на червено. През цялото време * бил следван от патрулния полицейски автомобил, като първоначално * Х. и Б. били непосредствено след подсъдимия, но той не спирал да увеличава скоростта си и така след кръстовището с бул. „*“, вече на бул.„*“, на надлеза скоростта му била над 160 км/ч, а при спускането – около 200 км/ч. Поради това, че подсъдимият К. М. увиличавал скоростта си на движение органите на реда го изгубили от поглед и той успял да се отдалечи и да избяга на първото кръгово кръстовище към град А., след края на град П..

По време на преследването свидетелите Б. и Х. докладвали по станцията за 4 случващото се и по-късно от свои колеги, разбирали, че управляваният от подсъдимия автомобил * е бил забелязан на Околовръстното шосе до пътя за с.М.. След като не успели да спрат преследвания автомобил, старшите полицаи по охрана на обществения ред се врънали в сградата на 06 РУ на МВР - П., където по непосредствено придобитите от тях данни за колата и водача й, тъй като са успели да видят лицето му и по информация от АИС на МВР: „Български документи за самоличност“ и централна база КАТ за настояща и бивша собственост на превозни средства, установили, самоличността на подсъдимия К. Р. М., собственик на управлявания от него „*“ с *. Няколко дни по-късно подсъдимият бил призован в Районното управление, по повод съставеният му Акт * година за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

При проверка на събраните от първостепенния съд доказателства настоящият въззивен състав намери, че тази фактическа обстановка се установява по непротиворечив начин. От показанията на свид.Б., пътник в служебния автомобил се установява, че полицейските служители са наблюдавали потеглянето на подсъдимия с автомобила, установили са марката и регистрационния номер на същия, настигнали са автомобила и са осъществили зрителен контакт с подсъдимия при подаден от тяхна страна непрекъснат звуков и светлинен сигнал. Тези преки и първични доказателства установяват, че подсъдимият е възприел полицейските служители и техните действия и е узнал, че те са насочени именно към него. Полицейският автомобил е следвал непосредствено колата, управлявана от подсъдимия, давайки сигнал със светлина и звук при директен визуален контакт помежду им, което недвусмислено показва към кого са насочени действията на полицейските служители. Въпреки, че на подсъдимия станало известно, че е обект на полицейска проверка той не намалил скоростта, нито пък предприел действия за спиране на движението на автомобила, а напротив- ускорил движението на управлявания от него автомобил.