Определение № 144 от 26.03.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 236/2025
- Вид
- Определение № 144
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ, БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Наказателен кодекс
- чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144 гр. ХАСКОВО, 26.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:
БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600236 по описа за 2025 година
Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от С. Л. Н. от гр.Д., подсъдим по нохд №410/2024 год. по описа на РС – Димитровград чрез неговия защитник адв.З.Д. от АК – Варна против Определение №3 от разпоредително заседание от 15.01.2025 год. по същото дело, с което съдът е приел, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и съответно не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на такива. По този начин съдът практически е оставил без уважение изрично искане на подсъдимия и неговия защитник в тази насока.
По частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Повдигнатото обвинение, което е за престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 и вр. чл.28 от НК – неизпълнение на задължение за издръжка на низходящ при условията на повторност, не било прецизирано по няколко пункта за периода 2023 -2024 год., тъй като било установено, че низходящят /син на подсъдимия/ през този период получавал грижи и издръжка под различни форми – като живял при баща си /подсъдимия/ в продължение на близо половин година, а отделно – като получавал парични суми на ръка. Негови показания в тази насока не намерили отражение в обвинителния акт. Били налице неясноти по обвинението. Поради това се иска да се отмени обжалваното определение на районния съд и делото да се върне на прокурора поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено 1 нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Против частната жалба няма постъпило възражение.
Нохд №410/2024 год. по описа на РС – Димитровград е било образувано по обвинителен акт, внесен от РП – Хасково, ТО – Димитровград, с който против частния жалбоподател С. Л. Н. е било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 183 ал.4 вр. ал.1 и вр. чл.28 от НК затова, че в периода от м.февруари 2022 год. до м.юли 2024 год. включително в гр.Д., след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ – сина си Н. С. Н., род. **.**.**** год., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 26 месечни вноски по 155 лв. и една месечна вноска по 120 лв. на обща стойност 4150 лв., като деянието е извършено повторно.
Разпоредително заседание по него е проведено на 15.01.2025 год. В същото защитникът на подсъдимия път е изразил становище за допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, като е изтъкнал следните съображения: На ДП били приобщени доказателства, установяващи, че низходящият, на когото се дължи издръжка живее в продължителни периоди при баща си – подсъдимия и през това време получава издръжка под формата на грижи, отглеждане, пари на ръка. Тези периоди обаче не били разграничени.
По това възражение първоинстанционният съд се е произнесъл, като е намерил, че така изложеното, макар да е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка, не ограничава процесуалните права на подсъдимия и не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага връщане на делото на досъдебната фаза.
По настоящата частна жалба се навеждат на практика същите доводи и аргументи, като се изтъква, че се отнася за въпроси, които се отразяват на размера на недадената издръжка заради пренебрегване на дадени от детето показания.
В законния срок против частната жалба е постъпило възражение от прокурор от РП – Хасково, ТО – Димитровград, в което се изтъква, че съжденията на защитата се отнасяли по въпроси по съществото на делото и щели да бъдат обсъждани и изследвани на съдебната фаза. Диспозитивът на обвинението обаче съдържал всички нужни реквизити така, че то ставало ясно на подсъдимия – период, място на извършване на престъплението, размер на неизпълненото задължение за издръжка, основания за дължимостта , правна квалификация на деянието и не било налице противоречие между него и обстоятелствената част на обвинението. Обжалваното определение било поради това правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване по настоящия ред съдебен акт, от надлежна страна с процесуална легитимация да обжалва и е 2 поради това допустима.
Преценена по същество е основателна, макар и по съображения и на основания, различни от изложените по нея.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че изрично наведените в разпоредителното заседание /същите и по частната жалба/ доводи за допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения, всъщност представляват въпроси по съществото на спора, респ. по пълноценното изясняване на фактическата обстановка и поради това не са основание за връщане на делото.
От вниманието на съда обаче е убягнало друго обстоятелство.
Както по обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив на няколко места ясно и недвусмислено е посочено, че периодът на неизпълнение на задължението за издръжка е от м.февруари 2022 год. до м.юли 2024 год. включително. В обстоятелствената част дори е обяснено защо това е така – м.февруари 2022 год. бил месецът, следващ периода, за който с влязла в сила предходна присъда същият обвиняем бил признат за виновен за предходен период на неизпълнено задължение за издръжка, а м.юли 2024 год. бил последният месец преди привличането му като обвиняем за сегашното деяние.
В същото време също на няколко места – в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива е посочено, че обвинението е за незаплатени 26 месечни вноски по 155 лв. и една от 120 лв. или общо 27 дължими месечни вноски.
Работата е там, че периодът от м.февруари 2022 год. до м.юли 2024 год. включително /както изрично е изтъкнато/ включва общо 30 месеца – 11 месеца от 2022 год. /без м.януари, но включително м.февруари/, 12-те месеца на цялата 2023 год. и 7 месеца от 2024 год. – до м.юли включително. Защо за период от 30 месеца подсъдимият се предава на съд за неизпълнено задължение за 27 на брой месечни вноски остава загадка - в обстоятелствената част няма нито ред, който да дава обяснение на това несъответствие. Същевременно ясно е, че размерът на 30 вноски е различен от посочения в обвинителния акт. Най-после – няма и нито ред обяснение защо само една месечна вноска не е в размер на 155 лв., а само на 120 лв.
Горното е видно само от прочитането на обвинителния акт.
Въз основа на същото следва, че от една страна - действително, както се изтъква по настоящата частна жалба това създава неясноти в обвинението, макар не точно тези, които сочи защитникът, а от друга – в противоречие на поддържаното от прокурора по депозираното възражение – съществува противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, а и в самия диспозитив между отделни негови части.
Изложеното създава затруднение за защитата на подсъдимия относно фактите, срещу които се защитава, пречи му да разбере в какво е обвинен. Това нарушава съществено неговите процесуални права и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Същото е отстранимо чрез изготвяне на нов обвинителен акт, при което тези неясноти и противоречия да бъдат избегнати, или логично обяснени.
3
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че частната жалба е основателна и следва да се уважи, а обжалваното определение на РС – Димитровград - да се отмени и делото да се върне на прокурора.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №3 от разпоредително заседание от 15.01.2025 год. по нохд №410/2024 год. по описа на РС – Димитровград в частта му, в която е прието, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на указаните в настоящото определение отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4