Решение № 160 от 19.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Добрич, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Х. като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20233230101083 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Б. Ж. П., ЕГН **********, с адрес: град ***, ж.к. „***”, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № *** и Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: град ***, ул. „***” № ***, срещу ***, ЕИК: ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, с която се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на 498 кв.м. идеални части от поземлен имот с идент. *** по КК и КР на град Добрич, с площ от 1408 кв.м., находящ се в град ***, ж.к. „***”, ул. „***“ № ***.

В исковата молба се твърди, че всеки от ищците поотделно е собственик на 1/3 идеална част от имот с идент. *** по КК и КР на град Добрич, с площ от 1408 кв.м., находящ се в град Добрич, ж.к. „***”, ул. „***“ № ***. Сочи се, че всеки от тримата е придобил право на собственост върху процесния имот по силата на договори за дарение, обективирани в нот. акт № И., т. II, нот. дело № ***/1984 г.; нот. акт № ***, т. III, нот. дело № ***/1986 г.; нот. акт № ***, т. V, нот. дело № ***/1994 г. и нот. акт № ***, т. Х IХ, нот. дело № ***/2015 г.

Наследодателят на прехвърлителите по процесните дарения – Б. И., е починал на 21.01.1975 г. Ищците твърдят, че същият е придобил дворно място с площ от 1980 кв.м., съставляващо парцел IХ – 13, кв. 1 по плана на с. ***, ***, ведно с построената в него къща, с нот. акт № *** т. VII, н.д. № ***/1972 г. по давностно владение. В процесуалния документ се изтъква, че имотът е 1 бил ограден и владян в непроменени граници от 1962 г. до 1975 г. от Б. И., след това от неговите деца – прехвърлители на ищците, а впоследствие и от последните. Сочи се, че никой не е предявявал претенции срещу ищците по отношение на имота.

Твърди се, че по повод предприета процедура за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка е издадено удостоверение на 23.01.2023 г. от Дирекция „Общинска собственост“ при ***, че последната притежава 194/1408 кв.м. ид. части от имота. Ищците установили също, че в скица № ***/16.01.2023 г. е отразено, че общината е собственик на 498 кв.м., съгласно акт за частна общинска собственост № ***/22.10.2009 г., вписан при СВ Добрич под № ***, т. ХХ VII, рег. № *** от 04.11.2009 г. Акцентира се на обстоятелството, че според удостоверения на областния управител на област Добрич, за процесния имот няма съставени актове за държавна собственост.

Пред първоинстанционния съд ищците се представляват от адвокат М. Ж., която се придържа към аргументите, заявени с исковата молба. В хода на устните състезания пространно развива тезата си за основателност на исковете.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. В същия се твърди, че искът е неоснователен. Сочи се, че към 1978 г. наследниците на Б. И. са притежавали и ползвали дворно място с площ от 1980 кв.м., съставляващо парцел IХ – 13, кв. 1 по плана на с. ***, *** и състоящо се от два парцела – неурегулиран с площ от 480 кв.м. и урегулиран с площ от 1500 кв.м.

Като се позовава на скица № ***/31.07.1984 г. ответникът счита, че съгласно действащия към тази дата план парцел IX, кв. 1-ви отпада и за имот пл. № 13 е отреден XV поради промяна в регулацията (нот. акт № ***, т. VII, н.д. № ***/1972 г.). В тази връзка се излагат твърдения, че в северната част на имота се обособява територия, предназначена за резервен терен. Към тази дата имотът се намира в контактна зона между урбанизирана територия и земеделски земи.

Според ответника, към датата на съставяне на нот. акт № И., т. II, нот. дело № ***/1984 г. дарителят И. Ж. е притежавала 1/3 ид. част от дворното място, но то не е с площ 1980 кв.м., както е по нот. акт № ***, т. VII, н.д. № ***/1972 г. Следователно, при следващите прехвърлителни сделки площта на имота, предмет на даренията, е по-малка от тази на първоначалния наследодател.

В отговора се подчертава, че всички нотариални актове, с изключение на последния от 2015 г., са съставени по действащи преди влизане в сила на кадастралната карта планове. Първоначалният имот е търпял редица изменения по отношение на отреждането, границите и площта. С влизане в сила на КККР на град Добрич през 2005 г. от процесния имот са образувани имот с идент. *** с площ от 1408 кв.м. и имот с идент. ***с площ от 813 кв.м.

2

В ПИ с идент. *** е включена и част от територия за залесяване, поради което *** се явява съсобственик в имота.

Ответникът счита, че ищците притежават собственост и в двата имота с идент. *** с площ от 1408 кв.м. и имот с идент. *** с площ от 813 кв.м., а не само в първия. Оспорва се твърдението им за спокойно и непрекъснато владение на имота от 1962 г. Сочи се, че през 1989 г. парцелът е бил увеличен като към него са прибавени земи, които са били държавна собственост и са имали предназначение „за охранително озеленяване“ по РП на ж.к. ***.

Приобщените земи на север са били държавна собственост – чл. 6 от ЗС (ред.

1962 г.).

На тази основа се заключава, че тази земя с площ от 498 кв.м. ид. части от дворното място е собственост на ***, на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Изтъква се, че за имота има издаден акт за частна общинска собственост № *** от 22.10.2009 г.

Ответникът иска претенциите да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт М.

Г., която поддържа възраженията срещу исковите претенции.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приложени множество нотариални актове и други документи, които в хронологическа последователност разкриват промяната в регулационния статут и промяната в носителите на правото на собственост върху процесния имот. Всички релевантни обстоятелства са изследвани от вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза.

На 09.11.1972 г., с Нотариален акт № ***, том VIIc, нот. дело № ***/1972 г. за собственост на недвижим имот по давност, издаден от Районен съдия Г. А., Б. Г. И. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1980 кв.м., представляващо парцел IX, пл. № 13, кв. I-ви по плана на с. ***, Толбухинско, ведно с построената в него къща от две стаи, салон, обор и лятна кухня (л. 8).

От удостоверение за наследници е видно, че Б. Г. И. е починал на 21.01.1975 г. (л. 13). Наследници на починалия са били неговата съпруга И. Х.

И., починала на 04.06.1999г. и неговите деца – К. Б. С., К. Б. Г. и И. Б.а Ж., починала на 06.01.2009 г.

Видно от изп. лист от 12.09.1978 г. на Толбухинския районен съд, ползването на имота е разпределено, като е описан по следния начин: дворно място с площ от 1980 кв.м., находящо се в с. ***, Толбухински окръг на ул.

„***“ № ***, съставляващо парцел IX, пл. № 13, кв. I-ви по плана на с. ***, и състоящо се от два парцела, от които неурегулиран с площ от 480 кв.м. и 3 урегулиран с площ от 1500 кв.м. (л. И.).

С Нотариален акт № И., том II, нот. дело № ***/1984 г., от 23.03.29184 г., съставен от нотариус при Толбухинския районен съд, И. Б. Ж. е дарила на сина си Б. Ж. П. собствената си 1/3 ид. част от дворно място в чертите на кв. ***, ул. „***“ № ***, целият с площ от 1380 кв.м., парцел XV, пл. № 13, кв. I-ви, както и 1/3 ид. част от построената в него къща (л. 9).

Две години по-късно, на 15.07.1986 г., с Нотариален акт № ***, том III, нот. дело № ***/1986 г., на Районен съдия Ю. О., К. Б. Г. е дарил на дъщеря си Б. К. Г. 1/3 ид. част от дворно място, цялото с площ от 1350 кв.м. и 1/3 ид. част от построената в същото място къща с площ от 60 кв.м., имот в парцел XV, пл. № 13 по регулационния план на кв. ***, гр. Толбухин (л. 10).

На 14.04.1994 г. И. Х. И., Б. К. Г. и Б. Ж. П. са дарили на И. М. Г. част от имота с Нотариален акт № ***, том V, нот. дело № ***/1994 г., на нотариус П. М. (л. 11). И. Х. И.а е прехвърлила на И. Г. собствената си 1/3 ид. част от дворно място, находящо се в гр. ***, кв. ***, ул. „***“ № ***, цялото с площ от 1430 кв.м., за които в пл. № 13 се отреждат парцели V (в който дарителите участват с 680 кв.м.) и парцел VI (в който дарителите участват със 750 кв.м.), кв. II-ри по рег. план. А тримата дарители – И. И., Б. Г. и Б. П. са прехвърлили на И. Г. цялата къща, построената в имота.

И. Г. е дарил получения имот, представляващ 1/3 идеална част от дворно място цялото с площ от 1430 кв.м., включено в поземлени имоти, единият от които с идент. *** по КК и КР на град Добрич с площ от 813 кв.м. и другият с идент. *** по КК и КР на град Добрич с площ от 1408 кв.м., ведно с построената в имота къща, на своя брат Д. М. Г. – Нотариален акт № ***, том II, нот. дело № ***/2015 г., на нотариус Ц. А. (л. 12).

По делото е приложено удостоверение от Областния управител на Област Добрич от 06.02.2023 г., в което е потвърдено, че за поземлен имот с идент. *** по КК и КР на град Добрич, с площ от 1408 кв.м., находящ се в град ***, ж.к. „***”, ул. „***“ № ***, няма съставен акт за държавна собственост (л. 7).

Ищцата Б. С. е подала декларация по чл. 587 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС, в която е декларирала, че е собственик на поземления имот по силата на дарение (л. 6). Дирекция „Общинска собственост“ при *** е изразила становище на 23.01.2023 г., чрез старши експерт А. В., че имотът е съсобствен с ***, като общината притежава 194 кв.м. ид. ч. от имота. В молба-декларация на Б. Ж. П. Дирекция „Общинска собственост“ при *** е изразила становище на 21.10.2009 г., чрез инж. И. Т., че имотът е съсобствен с ***, като общината притежава 498 кв.м. ид. ч. от имота (л. 46).

Представен е Акт № *** за общинска частна собственост, в който е отразено, че *** е собственик на 498 кв.м. идеални части от поземлен имот с идент. *** по КК и КР на град Добрич, с площ от 1408 кв.м., находящ се в град ***, ж.к. „***”, ул. „***“ № *** (л. 40).

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа 4 експертиза се установява, че имотът на ищците е разположен в северната част на ж.к. „***” в гр. ***, с достъп откъм ул. „***“ (бивша ул. „***”).

Според вещото лице, площта на имота по кадастрални граници е 2200 кв.м. (с 220 кв.м. по-малко от площта по Нотариален акт № ***, том VIIc, нот. дело № ***/1972 г.) и е останала непроменена до 2004 г. От тази площ 550 кв.м. са извън регулация. След 1973 г. това съотношение между границите и площта на имота се запазва. С кадастралните и регулационни планове се променя единствено урегулираната площ на отредените за този имот парцели, а вследствие на това и отнетата площ, която се придава към съседните парцели.

През 1973 г. със Заповед № ***/04.02.1973 г., е одобрен кадастралнен и регулационен план на с. ***. Площта на процесния имот е била 2200 кв.м., а признатото право на собственост на Б. Г. И. е било върху част от него -1980 кв.м. Имотът с пл. № 13 и площ от 2200 кв.м. е запазил кадастралните си граници, но не е бил идентичен с парцелите, които са били отредени за него нито по очертания, нито по площ.

През 2004 г. с Решение № 14-6 от Протокол № *** / 26.05.2004 г. на ОбС гр. Добрич е одобрен кадастрален и ЗРИ на ж.к. „***”. Тогава са образувани два нови имота с планоснимачни номера съответно 9 (с площ 813 кв.м.) и 10 (с площ 1408 кв.м.), чиито външни граници съвпадат приблизително с границите на бившия пл. № 13. Общата им площ - 2221 кв.м., е практически равна на площта на бившия пл. № 13.

За имот с пл. № 10 е отреден УПИ XXIII 10 със същата площ -1408 кв.м., чиито регулационни линии съвпадат с кадастралните му граници.

За имот с пл. № 9 е отреден УПИ XXIV 9, чиито регулационни линии не съвпадат с кадастралните му граници, а площта му е различна от площта на пл. № 9.

През 2005 г. със Заповед № РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Добрич. В одобрената КК двата поземлени имота с планоснимачни номера 9 и 10 получават идентификатори съответно *** и ***, като запазват кадастралните си граници и площи - съответно 813 кв.м и 1408 кв.м. Общата им площ - 2221 кв.м., е практически равна на тази на бившия пл. № 13 и с 241 кв.м. по-голяма от площта 1980 кв.м, собственост на наследодателя на ищците според нотариалния акт от 1972 г.