Определение № 3238 от 30.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3238 гр. Бургас, 30.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501592 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, подадена чрез ю.к.Костадинова, против разпореждане № 10757 от 30.09.2024 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3297/30.09.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 6535/2024 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. В. Н., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 1425.59 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г., дължимо по договор за потребителски кредит № 40008900818 от 07.04.2022 г.

Жалбоподателят счита постановеното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Сочи се, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на сделката, превишил е правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Оспорени са като неправилни изводите на съда за отказ да се издаде заповед за изпълнение за исканата сума, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за заявеното вземане за договорно възнаграждение. Претендират се разноските по делото – 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на другата страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен 1 акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 6535/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Д. В. Н., за заплащане на следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 40008900818 от 07.04.2022 г: 3759.64 лв. – главница; 1425.59 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г.; 1113.86 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст; 1756.93 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси; 20 лв.

– неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.06.2022 г.; 500 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава, продължила повече от 90 календарни дни за заплащане на вноската по договора за кредит, начислени на 24.09.2023 г.; 695.27 лв. – лихва за забава за периода от 26.05.2024 г. до 03.07.2024 г., 259.25 лв. – лихва за забава за периода от 03.07.2024 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното производство от 190.61 лв. за държавна такса и 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40008900818 от 07.04.2022 г. и закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. Описани са обстоятелствата, при които са възникнали претендираните вземания и техните размери.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3297/30.09.2024 г. за главницата от 3759.64 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 27.09.2024 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 94.91 лв. съобразно с уважената част от заявлението.

За всички останали вземания, претендирани със заявлението, е постановен отказ да се издаде заповед за изпълнение с постановеното по делото разпореждане № 10757 от 30.09.2024 г. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено в частта за договорното възнаграждение, като в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението за претендираното договорно възнаграждение, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изначално недействителен, тъй като предвидените в договора такси за услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват общи разходи по кредита и следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит, но не са включени в него, поради което на основание чл.23, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК потребителят 2 дължи само чистата стойност на кредита, т.е. главницата по договора.

Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане в обжалваната му част, касаеща договорната лихва, за правилно и в съответствие с актуалната съдебна практиката и тази на СЕС.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.

В настоящия случай, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо, не е налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на заповедния съд за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК. Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит, на кредитополучателя Д. Н. е отпуснат потребителски кредит в размер на 5000 лв. за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 41,00 % и ГПР в размер на 49,06 %, като е посочено, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 8600.11 лв., при месечна погасителна вноска в размер на 238.95 лв. От договора е видно също, че клиентът е закупил допълнителни услуги „Фаст“, даваща му право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, и „Флекси“ – право на промяна на погасителния план по договора, за които се дължат възнаграждения в размер съответно на 1750 лв. и 2750 лв., като тези възнаграждения стават изискуеми с подписването на договора и плащането им е разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски, които се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. След прибавянето на тези две възнаграждения за допълнителни услуги към общо дължимата сума по кредита е посочено, че общото задължение е в размер на 13100.11 лв. и общ размер на месечната погасителна вноска от 363.95 лв.

В процесният договор годишният процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна величина – 49,06 %, без да е уточнено кои компоненти са включени в него, но при извършване на елементарни математически изчисления се установява, че възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са в общ размер от 4500 лв. (почти колкото е и отпуснатия кредит), не участват във формирането размера на ГПР. В тази връзка, настоящият съд намира, че в случая е налице конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и водеща до 3 заобикаляне на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10, вр. §1, т.10 ДР ЗПК.

Уговореното възнаграждение за допълнителните услуги представлява разход, свързан с договора за кредит (т.нар. косвен разход), който трябва да бъде включен в ГПР.

Очевидно обаче това не е сторено, като по този начин се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 ЗПК. В тази връзка, съдът съобрази разясненията, дадени от СЕС в Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, в което е прието, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.

Ето защо, следва да се приеме, че определеният в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение. В случая, в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл.22 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него. Именно на това основание в случая е недължимо претендираното договорно възнаграждение, поради постановеното от БРС разпореждане е правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото производство е неоснователно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10757 от 30.09.2024 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3297/30.09.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 6535/2024 г. по описа на РС-Бургас, в обжалваната му част, с 4 която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. В.

Н., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 1425.59 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г., дължимо по договор за потребителски кредит № 40008900818 от 07.04.2022 г

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5