Решение № 6094 от 10.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6094 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100504311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1104/19.01.2024 г. по гр.д. № 30 625/2023 г. описа на СРС, ГО, 40 състав, са осъдени ответниците Д. К. А. и Ю. Г. М. по предявените от С. Н. С. искове по чл. 109 ЗС, както следва: да преместят външното тяло на термопомпа „Тошиба“, монтирано на външната задна дворна югозападна стена на първия етаж (показано като долния уред на последната снимка на стр. 3 от приложение № 1 от СТЕ, л. 164 от делото) между собствения на ответниците апартамент № 1-4 и собствения на ищеца ап. № 2-4, находящи се в гр. София, кв. ****, по такъв начин, че да не навлиза в западната част на разделителната линия/ос № 12 от арх. проект на стр. 4 от СТЕ (л. 158 – гръб от делото) към имота на ищеца и да не издава шум над допустимите норми; д а премахнат засадените цветя в западната половина спрямо разделителна линия/ос № 12 от арх. проект на стр. 4 от СТЕ (л. 158 – гръб от делото) в наличната бетонна кашпа, разделяща задните дворни тераси на собствения на ответниците апартамент № 1-4 и собствения на ищеца ап. № 2-4, находящи се в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ № 15 Г, ***; да преустановят видеонаблюдението, респ. симулацията на видеонаблюдение, спрямо дворната тераса, принадлежаща към ап. № 2-4, находящ се в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ № 15Г, бл.4, собственост на ищеца, осъществявано чрез монтирана камера в задната югозападна дворна открита тераса към ап. № 1-4, находящ се в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ № 15Г, бл.4, собственост на ответниците, непосредствено върху долната повърхност на таванската плоча над 1 имота, намираща се в левия ъгъл над дограмата, и спрямо общи части от етажната собственост на комплекс „Мая Резиденс“, ***, находящ се в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ 15, осъществявано чрез монтирана камера над остъклена балконска врата на външната стена на североизточния преден балкон на ап. № 14 с видимост към входа на комплекса, и чрез монтирана камера в задната югозападна дворна открита тераса на ап. № 1-4, непосредствено върху долната повърхност на таванската плоча над имота, над вратата, водеща към терасата;

Подадена е въззивна жалба вх. № 157353/05.06.2023 г. от ответниците в първоинстанционното производство Д. К. А. и Ю. Г. М. против решението. Излагат в жалбата, че камерите не поддържат запис и са неработещи, поради което неправилно съдът е формирал изводи за основателност на иска въз основа на заключението на СТЕ от 09.10.2023 г. относно това какво би заснела определена камера. Камерите се намирали в имота на ответниците и са изключени. Също така ищцата и въззиваем собственик на имота, във връзка с който се води негаторният иск, е монтирала ажурна ограда, с която е ограничила видимостта към имота си от камерите.

Относно термопомпата излагат, че тя е модерна, работи на тих режим и създава по - малко шум от който и да било климатик. Над нея се намирала по - стар модел термопомпа собственост на трето за спора лице /съседа отгоре спрямо имота, собственост на ищцата/ и шумът вероятно е от нея. Също така процесната термопомпа на ответниците е най-шумна когато работи на 60 градуса, което ответниците не допускат, защото не искат да поддържат такива температури в имота си и нямат сауна у дома си. Сочат, че не е логично на две съседни тераси една термопомпа да излъчва различно ниво на шум. Термопомпата не работела лятото като климатик.

Въззивниците навеждат, че термопомпата е поставена върху общи части – фасадата.

ОС на ЕС не е взело решение да се премахне помпата от фасадата. Не спорят, че термопомпата е частично монтирана върху стена от жилището на ищцата и въззиваем, но се касаело за фасадна стена и е заварено положение.

Относно процесната кашпа в жалбата се поддържа, че действително попада симетрично в жилището/двора на и на двата имота, но поради поставената ажурна ограда от страната на имота на ищеца последният е ограничил сам достъпа си до кашпата; няма намерение да я ползва, а в нея са засадени красиви английски рози. Не били установени алергии на детето на ищцата, за което се навеждат твърдения в исковата молба.

Молят решението да бъде отменено, а исковете по чл. 109 ЗС – отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата С. С. от 08.04.2024 г. Счита, че жалбата е неоснователна. Навежда, че камерите са истински, а не бутафорни, и са насочени към имота й, като независимо дали поддържат запис или не смущават спокойното ползване на имота. Това била причината да се постави ажурната ограда, която е временно съоръжение и цели да отдели имота и да го предпази от видеонаблюдението и шиповете и полените от розите в кашпата.

Камерите били насочени направо към имота и създавали впечатление за действително заснемане. Относно термопомпата аргументира, че тя е поставена частично върху стена от имота на ищеца. Дори да се приемело, че е поставена върху фасадата и обща част, то тя излъчва шум повече от обичайното и разпръсква 2 отпадъци. Другата термопомпа не била обект на изследване по делото, а според СТЕ от 11.10.2023 г. именно термопомпата на ответниците се чува в двора на ищеца. Сочи, че шумопроизвеждащите части от помпата като перка и генератор са към имота на ищеца. Въззивникът излага, че би желал да използва своята половина от кашпата, но е и засадена с рози. Сочи, че би премахнала оградата веднага след снемането на камерите и изкореняването на розите от частта от кашпата към имота на ищеца.

Претендира разноски.

Ход на устни състезания във въззивното производство е даден с протоколно определение от 14.11.2024 г., към който момент ответниците и сега въззивници Д. К.

А. и Ю. Г. М. са били собственици на имота ап. 1-4 на ет. първи в блок 4 от “****“в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ 15.

След даване ход на устни състезания във въззивното производство ответниците по негаторния иск Д. К. А. и Ю. Г. М. са отчуждили имота, в който се намират процесните видеокамери, термопомпа и рози в кашпата, чието премахване/преместване е предмет на негаторния иск. С н.а. № 116, том двадесет и първи, рег. № 42604, дело № 3700/2024 г., от 18.12.2024 г., вписан в Сл Вп вх. № 104107, акт № 79, от 18.12.2024 г. имотът е придобит от трето за спора лице Е.Б..

Според молба вх. № 49652/23.04.2025 г. на ответниците и въззивници Д. К. А. и Ю. Г. М. то поради прехвърляне на имота исковете се явявали недопустими.

С разпореждане от 16.05.2025 г. съдът е дал възможност на въззивниците ответници да уточнят дали поддържат въззивната жалба, а ищецът и въззиваем да уточни дали поддържа иска при това положение. С молба вх. № 73019/16.06.2025 г. Д.

К. А. и

Ю. Г. М. сочат, че поддържат въззивната жалба, като молят първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а производството – прекратено. С молба вх. № 74747/18.06.2025 г. ищцата и въззиваем С. Н. С. сочи, че поддържа исковете така, както са предявени. Процесните камери, термопомпа и засадени рози в половината от кашпата се намирали в имота ап. 1-4 на ет. първи в блок 4 от “****“в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ 15, притежаван от ответниците към момента на даване ход на устни състезания.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението е допустимо като постановено по допустими искове по чл. 109 ЗС, предявени от С. Н. С. против Д. К. А. и Ю. Г. М., последните като собственици на ап.

1-4 на ет. първи в блок 4 от “****“в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ 15, към момента на даване ход на устни състезания. В този имот се намират камерите, термопомпата и розите в част от кашпата, предмет на исковете по чл. 109 ЗС.

Ход на устни състезания във въззивното производство е даден с протоколно определение от 14.11.2024 г., към който момент ответниците и сега въззивници Д. К. А. и Ю. Г. М. са били собственици на имота ап. 1-4 – неоспорено от тях в хода на целия процес.

След даване ход на устни състезания във въззивното производство 3 ответниците по негаторния иск Д. К. А. и Ю. Г. М. са отчуждили имота, в който се намират процесните видеокамери, термопомпа и рози в кашпата, чието премахване/преместване е предмет на негаторния иск. С н.а. № 116, том двадесет и първи, рег. № 42604, дело № 3700/2024 г., от 18.12.2024 г., вписан в Сл Вп вх. № 104107, акт № 79, от 18.12.2024 г. имотът е придобит от трето за спора лице.

Процесните камери, термопомпа и засадени рози в половината от кашпата се намират в имота ап. 1-4 на ет. първи в блок 4 от “****“в гр. София, кв. „****“, ул. „****“ 15, притежаван от ответниците към момента на даване ход на устни състезания.

На първо място, следва да се посочи, че неучастието в процеса на третото за спора лице, комуто е прехвърлен имотът след даване ход на устни състезания във въззивното производство, не се отразява на допустимостта на исковете по чл. 109 ЗС за премахване/преместване на видеокамери, термопомпа и рози в кашпата в пречещия имот. Съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, но до даване ход на устни състезания. В случая прехвърлянето на имота от ответниците по иска по чл. 109 ЗС е извършено след даване ход на устни състезания във въззивното производство, скоро след приключване на делото. Ответниците са въззивници във въззивното производство. Според чл. 218 ГПК трето лице помагач може да встъпи по своя инициатива в процеса до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, а може да бъде привлечено до първо заседание в първа инстанция. Възможно е и да се допусне заместване страна по см. на чл. 222 ГПК, но сроковете за това, както и сроковете по чл. 218 и чл. 219 ГПК, са били изтекли към момента на прехвърляне на имота на ответниците.

Според чл. 226, ал. 1 ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено другиму, то делото следва своя ход между първоначалните страни.

Поради това неучастието на приобретателя на имота в производството не води до недопустимост на исковете. Към момента на даване ход на устни състезания имотът на ответника по иска по чл. 109 ЗС е бил собственост на ответниците. Собствеността върху имота на ищеца не е променена.

В този смисъл са и Решение № 1302 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2007 г., I г. о., ГК и Решение № 807 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., I г. о., ГК, според които съдът дължи постановяване на решение съобразно правата на страните при завеждане на делото независимо от това дали третото лице участва в процеса или не, като искът е допустим. Решението и в този случай ще обвързва със сила на присъдено нещо "правоприемниците" по отношение заявените с исковата молба противоправни действия. В тези две решения в хода на производството по чл.

109 ЗС ищецът е прехвърлил правото на собственост на трето лице /или прехвърлено е правото на собственост върху засегнатия имот/, като в първото решение е прието, че искът е допустим, но неоснователен, а във второто – че искът е допустим и основателен. И в двата случая обаче е прието, че искът е допустим – “правилно въззивният съд е приел, че извършеното в хода на производството прехвърляне на процесния имот не обуславя извод за отпадане на правния интерес и съответно недопустимост на производството“.

На второ място, следва да се изложат мотиви и относно това, че търсената защита с негаторния иск не предполага установяване със сила на пресъдено нещо на принадлежността на правото на собственост върху засегнатия и върху пречещия имот /имота на ищеца и имота на ответника/.