Решение № 521 от 25.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Плевен, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430107315 по описа за 2023 година

Производството е по предявени искове с правно основание чл.50 във вр. с чл.45 , чл.51 и чл.52 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. Б. Ц. В., член на Софийската адвокатска колегия, адрес за връчване на съобщения и призовки:

***, чрез адв. Б. Ц. В. от САК, против Община Плевен, ЕИК ***, с адрес: гр.Плевен, п.к.5800, пл.„Възраждане" №2, представлявана от кмета В.В.Х., в която се твърди следното : на 29.12.2018 г. около 11,30 ч. преди обед В. Б. се разхождал пеша в гр.Плевен. Точно пред сградата на общината, на пл.

„Възраждане" към него се задала глутница от пет - шест безстопанствени кучета. Без никаква провокация, едно от тях кучето се затичало към него и съвсем неочаквано го захапало по левия крак в областта на глезена, след което избягало заедно с останалите кучета от глутницата. В. веднага отишъл при личния си лекар, където била сложена първа противобясна инжекция В..

През следващия календарен месец, терапията с В. продължила, като на ищеца са поставени общо пет инжекции В., за което има съставени листове за преглед на пациент (амбулаторни листове).

Непосредствено след ухапването, след първоначалния шок, който изпитал 1 от случилото се, ищецът видял как раната започнала силно да кърви, изпитал ужас, страх и болка с нарастващ интензитет. Едва след посещение при личния лекар и превързвана на третираната с В. рана успял да се успокои. През идните дни изпитал силна болка от прободните и разкъсноконтузни рани, които зъбите на кучето му причинили, както и отток в областта на левия глезен. Болката граничела с нетърпима, помрачила посрещането на предстоящия празник - Новата 2019 г., като осуетила планираното му пътуване извън града - принуден бил да остане вкъщи и да лекува раната си.

Непосредствено след случката, в продължение на около 2-3 седмици той имал неспокоен и нарушен сън, като сънувал кошмари, в които преживявал изживяното отново в съня си и заради болката спял само по няколко часа в денонощието.

Вследствие на ухапването, ищецът преживял физическо и психическо страдание с много по-трайни последици от първоначалната болка в деня на ухапването. През следващите месеци, през които се възстановявал, изпитвал постоянна силна болка в областта на глезена, придвижвал се трудно и бавно.

Приемал болкоуспокояващи през следващите два месеца и не можел да се съсредоточи при извършване на работата си. В резултат от ухапването изпитвал силна уплаха, остра болка и страдание, което продължило за дълъг период от време. От ухапването изживял психическа травма, в резултат на която когато вижда на улицата безстопанствено куче, изпада в стрес и изпитва страх да не бъде ухапан отново - нещо, което до момента никога не е изпитвал. През първите дни след ухапването дори изпитвал страх от собствения си домашен любимец - също куче, поради което грижите за него поела майка му.

Наред с претърпените неимуществени вреди, за медицински процедури по отстраняване на белега на крака му, ищецът претендира и обезщетение в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 29.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение отговорността на община Плевен се излага следното : съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато 2 животното е избягало или се е изгубило.

За вредите от безстопанствени животни отговорността по закон е възложена на съответната община, на чиято територия е настъпило увреждането, тъй като това е съответната административна структура, която по закон е задължена да осъществява надзор над тези животни. В случая, община Плевен е имала задължение да настани безстопанствените кучета в съответните, предвидени затова места, за да препятства възможността им да причинят вреди, като това е пряк израз на задължението й по закон да контролира, ограничава и овладява популацията на бездомните кучета на територията на общината. Това задължение не е изпълнено, поради което е налице причинна връзка между бездействието на общината и настъпването на вредите на ищеца в резултат от захапването му от безстопанственото куче, за което общината носи обективна отговорност по реда на чл. 50 във връзка с чл.

45 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди Община Плевен, с ЕИК ***, с адрес: гр. Плевен, п.к. 5800, пл. „Възраждане" № 2, да заплати на ищеца сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение на основание чл.50 вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД за причинени нему неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на ухапване от безстопанствено куче в гр.

Плевен на 29.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането - 29.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1 000лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Направени са искания по доказателствата, които следва да се уважат.

В срок е депозиран писмен отговор от Община Плевен, представлявана от к.д.В.Х., чрез гл.юрк. Д. Б., в който се заявява следното : исковете са недопустими - без да са доводи, респ. твърди се, че са неоснователни. Заявява се следното : за да се ангажира отговорността на Община Плевен и за да са налице предпоставките за приложение на чл.50 и чл.45 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване от именно такова животно. Наличието на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на Община Плевен, основан на непозволено увреждане , не може да се предполага 3 съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира вредите.

От описаната фактическа обстановка не става ясно как е установено, че въпросното куче е бездомно, без стопанин. Община Плевен има задължението да реагира, но при сигнал, подаден по съответния надлежен ред в центъра за работа с граждани, в писмен вид. Физически, като съответен персонал, не е във възможностите на Община Плевен, няма такъв механизъм, по който всички агресивни и безстопанствени кучета да бъдат откривани и отстранявани, ако липсва съдействието на гражданите, изразяващо се в съответното своевременно сигнализиране.

Съгласно чл.13 ал.1 от Наредба №12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета „При нападение от куче, с нанесени телесни повреди на човек или животно, пострадалият човек или собственикът на пострадалото животно, подава незабавно (не по- късно от 24 часа от нападението) писмен сигнал до Община Плевен, придружен с медицинско свидетелство. При устен сигнал и сигнал по телефон, същият се протоколира от приелия го служител, като в него се посочват имената на подаващото сигнала лице, адрес и телефон за обратна връзка. В този случай пострадалото лице следва да представи медицинските документи в срок от 3 (три) дни от подаване на оплакването. Анонимни сигнали не се регистрират и не подлежат на проверка."

Излага се, че от направената в Община Плевен проверка е установено, че сигнал относно наличието на агресивно куче и настъпил инцидент с такова на 29.12.2018г. около сградата на Община Плевен не е подаден. Подаването на исковата молба в съда след 5 години от настъпването на инцидента прегражда възможността на общинска администрация да установи въпросното куче дали е безстопанствено или не е.

Община Плевен съгласно нормативната база на РБългария, а именно Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и др., има съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване на популацията на бездомните кучета. За да се ангажира отговорността на Община Плевен е необходимо да се докаже по безспорен начин, че въпросното куче е било безстопанствено. Безстопанствените кучета на 4 територията на Община Плевен, съгласно законовите разпоредби, се обезпаразитяват, кастрират, маркират и евентуално връщат в естествената им среда. За въпросното куче, ухапало г-н Б. не посочва категорични данни да е имало съответната маркировка, няма индивидуализиращи признаци, което би обозначило неговата бездомност /безстопанственост/ и съответно би ангажирало отговорността на Община Плевен. Обстоятелството, че на пострадалото лице не е известен собственика на животното, извършило ухапване, не следва да е основание за отправяне на претенцията към Община Плевен. Не следва единствено поради причината, че не се знае, кой друг следва да носи отговорността, да се ангажира тази на Община Плевен.

Оспорва се по размер и претенидраното обезщетение, като прекомерно завишен и понастоящем недоказано.

Съдът е сезиран с искане да отхвърли исковете.

В о.с.з. ищецът не се явява лично, представлява се от адв.В., който поддържа исковете. Представена е писмена защита.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от юркс.Ц., който оспорва исковете и навежда доводи в о.с.з.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От доказателствата по делото се установява, че на 29.12.2018год., около обяд, ищецът бил захапан от безстопанствено куче в района на ПАРАКЛИСМАВЗОЛЕЙ „СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”, намиращ се в самия център на града, в непосредствена близост до сградата на Община-Плевен. Захапването било на левия глезен. Ищецът потърсил помощ от св. Ц., който след около половин час след случилото се пристигнал на място и закарал ищеца в болнично заведение, където му била оказана спешна първа помощ.

Установява се, че в този момент кучето, което захапало ищеца, заедно с още 4-5 други кучета /глутница/ минали покрай ищеца и свидетеля, като последният възприел много добре животните, а ищецът дори му посочил кое точно куче го е захапало. Сред тях имало животно с три крака, което като особеност способствало свидетелят да съхрани спомените си ясни във времето. Установява се от писмените доказателства по делото и от 5 показанията на притеклия се на помощ свидетел - св.Ц., че на ищеца била сложена съответна противобясна ваксина; раната му, която била видима и немалка и от която течало кръв /понастоящем белегът от нея е с дължина 1,52см./ била обработена и било назначено съответно лечение – инжекции в рамките на около 1 месец след инцидента. Установява се, че поради ухапването ищецът пропуснал да отиде на организирано мероприятие извън града за посрещане на Новата година, не празнувал рождения си ден, пропуснал ски сезона – същият е запален скиор.

По иска с правно основание чл.51 ал.1 вр. чл. 50, 45 и 52 от ЗЗД :

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Ищецът е млад човек, а към момента на инцидента бил на 28 години.

Установява се, макар същият да има куче, че след ухапването дълго време изпитвал страх от безстопанствени кучета, а дори и нещо повече - изпитвал страх и не се чувствал добре, когато около него било собственото му куче Б. и помолил майка си да го вземе и да полага грижи за него известно време показания на св. М.. От показанията и на двамата разпитани свидетели се установява, че макар ищецът да не е страхлив по природа, след ухапването от бездомното куче дълго време изпитвал страх и притеснение от безпризорни кучета, притеснявал се да кара колело в природен парк „Кайлъка“ в гр.Плевен - спортна активност, която преди това извършвал без никакви притеснения.