Определение № 248 от 16.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500153 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от П. Т. Т. от гр. Варна чрез адв. И. А. от АК-Варна, против протоколно определение от 22.01.24г., инкорпорирано в протокол № 82/24.01.24г. по в.гр.д. № 1308/23г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до окончателното приключване с влязъл в сила прокурорски или съдебен акт на производството по ДП № 18/21г. по описа на ОСлО при ОП-Варна. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излага се, че предмет на исковото производство е предявен от двамата ищци положителен установителен иск за собственост, което обуславя необходимостта ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване, че те са собственици на имота на посоченото от тях правно основание. Цитираното ДП е било образувано по сигнал на ищците срещу тримата свидетели, които са участвали в производството по снабдяване на ответника П. Т. с КНА по обстоятелствена проверка за евентуално извършено от тях престъпление по чл. 290 от НК, като единият от свидетелите е бил разпитан и в настоящия исков процес. Счита се, че отричането на правата на ответника е извън главния предмет на доказване в гражданския процес, тъй като същият е за принадлежността на правото на собственост у ищците. И тъй като твърдените престъпни обстоятелства нямат значение за решаване на настоящия спор, то не е налице основание за спиране на гражданското производство. Претендира се отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни В. К. К. и П. Д. Б., и двамата представлявани от адв. Д. П. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна (настоящият 1 състав не обсъжда изложените в отговора съображения, които са свързани с подсъдността на частното производство, както и тези, свързани с липсата на основания за допускане до касационно обжалване, тъй като частната жалба е изпратена от ВКС на настоящия съд за разглеждане именно по реда на чл.

274, ал. 2 от ГПК). Изложено е, че освен от събраните по делото писмени доказателства за висящото ДП, въззивният съд е взел предвид изложеното от представителя на ищците, че свидетелят Тенчо Ц. е декларирал неистини пред гражданския съд, т.е. той е лъжесвидетелствал – относно това къде живее и че не е осъждан. Направен е анализ на съдържанието на неговите показания като се поддържа, че те се опровергават от останалия по делото доказателствен материал. Претендира се обжалваното определение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на разноските за настоящото производство, изразяващи се в дължим на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска защита на всеки един от двамата ответници по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при удовлетворяване на изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Исковото производство е образувано въз основа на подадената на 08.06.21г. от В. К. К. и П. Д. Б. искова молба, с която са предявили против ответниците П. Т. Т. и Екатерина Т.а положителен установителен иск за установяване на правото им на собственост по давностно владение, продължило от 2009г. до предявяване на иска на подробно описан недвижим имот, представляващ УПИ, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и лятна кухня. Правният си интерес ищците са обосновали с твърдението, че ответникът Т. ги е уведомил през 2020г., че той вече е собственик на имота, показвайки им нотариален акт за неговата покупка. Въз основа на извършена проверка в СВ-Варна ищците са установили, че продавачът по този договор Шукри Шукри Тургуд се е бил снабдил преди това на 05.11.19г. с КНА за правото на собственост, въз основа на извършена от нотариуса обстоятелствена проверка.

С исковата молба е било представено удостоверение, издадено от РПВарна на 16.04.21г., в което е посочено, че на 08.02.21г. е било образувано ДП № 18/21г. на ОслО-при ВОП за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК – за това, че на 04.11.19г. в гр. Варна, от свидетели по нот. дело № 298/04.11.19г. в производство по обстоятелствена проверка за констатиране на правото на собственост на Шукри Шукри Тургуд, пред нотариус Роза Кожухарова, рег.

№ 212 – Варна, устно и съзнателно била потвърдена неистина – че Шукри Ш.

Тургуд е владял процесния поземлен имот като свой, необезпокоявано и непрекъснато, без някой да е оспорвал това владение.

От материалите по изисканото нотариално дело, цитирано по-горе, се 2 установява, че на 04.11.19г. като свидетели пред нотариуса са били разпитани лицата Т.И.Ц., К.Н.Й. и С.И.И..

Като свидетел, воден от ответника Т., пред първоинстанционния съд на 24.02.22г. е бил разпитан Т.И.Ц. (записан в протокола с имената П.И.Ц.). В становище от 10.03.22г. ищецът К. е изложил, че изявленията на свидетеля Ц. пред съда, че не е бил осъждан, са неверни, представяйки в тази връзка доказателства за осъждането му с влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

С първоинстанционното решение предявеният иск е бил отхвърлен, поради което и ищците са подали въззивна жалба, въз основа на която е било образувано в.гр.д. № 1308/23г. на ВОС. Пред въззивния съд е представено постановление от 22.12.23г. на наблюдаващия прокурор по ДП № 18/21г., с което на водещия разследването са дадени указания в срок до 22.01.24г. да се изготвят проекто-диспозитиви за привличането в качеството на обвиняеми по делото на лицата Т.И.Ц., К.Н.Й. и С.И.И. за извършени престъпления от всеки един от тях по чл. 290, ал. 1 от НК. Въз основа на горното постановление въззивният съд с обжалваното понастоящем определение е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като изходът по посоченото ДП № 18/21г. е от значение за правилното решение на гражданското дело, доколкото в зависимост от изхода на наказателното производство гражданският съд ще извърши и преценка относно достоверността на събраните по делото доказателства и относно фактите, въз основа на които ответникът е бил признат за собственик на процесния имот по давност, което ищците се домогват да опровергаят, заявявайки самостоятелни права.

Обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. От една страна в рамките на гражданското съдопроизводство не са разкрити престъпни обстоятелства, а от друга страна – престъпните обстоятелства, които са предмет на разследването по ДП № 18/21г. касаят правата на ответниците. Предмет на исковото производство са твърдените от ищците права на собственост, придобити въз основа на посоченото от тях придобивно основание и е тяхна доказателствената тежест по пътя на главното и пълно доказване да ги установят. Тази доказателствена тежест не се променя и от противопоставените от ответниците насрещни права, основани на договор за покупко-продажба, по който техният праводател се е легитимирал с КНА за правото на собственост върху процесните имоти въз основа на извършена от нотариуса обстоятелствена проверка. Това е така, защото съобразно приетото в ТР № 11/21.03.13г. по т.д. № 11/12г. на ОСГК на ВКС КНА не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за правото на собственост – тежестта на доказване в исковия процес е върху ищците, които следва да установят своите права, а в правомощията на решаващият съд е да направи самостоятелен и съвкупен анализ на целия доказателствен материал, събран по делото. Поради 3 това и изходът на гражданския спор в случая не зависи от установяването на престъпните обстоятелства, за което е висящо посоченото досъдебно производство.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Тъй като с настоящото определение не се слага край на делото, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, а същите следва да се присъдят със съдебния акт по съществото на спора и съобразно неговия изход.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.01.24г., инкорпорирано в протокол № 82/24.01.24г. по в.гр.д. № 1308/23г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, И ВРЪЩА

ДЕЛОТО на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4