Определение № 14 от 30.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Варна, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600008 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.249, ал.3, пр.1, вр.чл.248, ал.1 т.3 от НПК и e образувано п о протест от прокурор при ОП Разград срещу Определение № 1183/12.12.2023г. на ОС Варна, постановено по НOХД № 1473 по описа на ВОС за 2023 г.

С обжалваното определение съдебното производство по Н OХД № 1473/2023г. е било прекратено и делото върнато на ОП Разград за отсраняване на допуснати процесуални нарушения, с мотивите, че изготвеният срещу подсъдимия Ш. А. К. обвинителен акт по обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като липсвало описание на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвниняемия в осъществяването му. Според първата инстанция било очевидно, че интелектуалното ниво на обвиняемишя не би могло да му позволи извършването на описаната организация на производствената и счетоводната дейност на дружеството. Изложена е констатация, че подсъдимият освен изготвяне на пълномощни никакви други действия не бил извършил.

По същество в протеста се сочи, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалния закон, тъй като обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство съдържал всички изискуеми от чл.246 НПК реквизити и отговарял на изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС. Прокурорът не споделя изложеното от съдията-докладчик тълкуване за допуснато някакво нарушение на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт. Според прокурора в обвинителния акт са посочени инкриминираните данъчни периоди, подадените СД по ЗДДС, в какво се изразява невярното деклариране и размера на укритото данъчно задължение. Иска се отмяна на постановеното прекратяване на съдебното 1 производство и връщане делото на първата инстанция за провеждане на съдопроизводствените действия.

На първо място следва да се посочи, че настоящият състав на ВАпС намира, че е сезиран от надлежна страна. Макар прокурорът, подал протеста, да не е участвал в съдебното производство, развило се пред ВОС, то следва да му се признае правото да атакува съдебния акт, установяващ пороци в изготвения от него обвинителен акт и ангажиращ го с отстраняване на спорни процесуални нарушения. Компетентността на протестиращия прокурор се извлича на плоскостта на чл. 144 и 145 от ЗСВ, чл. 46, ал. 1 и 2 и 196 от НПК, които уреждат правомощията на наблюдаващия прокурор:

1) да ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане;

2) участва в съдебното производство като държавен обвинител, а когато не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести.

3) взема мерки за отстраняване на допуснати закононарушения, в това число и да подава протест срещу съответния съдебен акт В чл. 194, ал. 4 от НПК е предвидена хипотеза на отклонение от правилата на местната подсъдност, при която на практика наблюдаващ прокурор е прокурор от прокуратурата, която не е съответна на местно компетентния съд, какъвто е и настоящият случай. В ЗСВ - чл. 144, ал. 2, е застъпено като водещо начало, че наблюдаващият прокурор, ръководил разследването, е този, който следва да вземе участие в съдебното производство. Поради това, макар да не е от състава на местно компетентната прокуратура, той, по силата на закона, може да участва в съдебното производство.

С посочените правомощия наблюдаващият прокурор е овластен от момента, в който е определен за такъв по съответното досъдебно производство до приключване на делото пред първата инстанция - с изтичане на срока за обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Правомощието на наблюдаващия прокурор да подаде протест срещу съдебния акт, преценен от него като незаконосъобразен (постановен в нарушение на процесуалния и/или материалния закони) не е обвързано с участието му в съдебното заседание пред съответния местнокомпетентен съд.

Посочената по-горе законодателна уредба не съдържа такова изискване. За упражняване на коментираното правомощие не е необходимо нарочно командироване на наблюдаващия прокурор. В този смисъл Решение № 120 от 12.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 397/2018 г., I н. о., НК.

Затова и въззивният съд прие за разглеждане протеста и по същество го преценява за основателен.

Следва да се посочи, че се касае за второ по ред прекратяване на 2 съдебното производство по аналогични съображения, свързани със съдържанието на обвинителния акт.

Основният проблем в настоящият случай е свързан според пълвата инстанция не е това, дали обвинението е ясно и недвусмислено формулирано от фактическа страна, а дали лицето предадено на съд притежава необходимия интелектуален потенциал, за да бъде автор на приписаното му поведение.

С внесения обвинителен срещу подсъдимия К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК. В обстоятелствената му част са описани всички факти от значение за изясняване на обективната страна на вмененото престъпление – инкриминираните данъчни периоди, подадените от подсъдимия справкидеклрации по ЗДДС, в какво се състои невярното деклариране, както и размера на избегнатия за установяване и плащане данък. Прокурорът е посочил, че представляваното от подс.К. дружество е отчитало счетоводно нереализирани от него продажби, посочени конкретно. По този начин е бил очертан и предмета на доказване на делото.

Всъщност възраженията на първата инстанция не са свързани с процесуална проблематика, а с доказаността на обвинението. Дали по делото е налице доказателствена основа годна и достатъчна по смисъла на чл.303 НПК за възприемане на обвинителната теза, не е сред основанията по чл.246 от НПК, обуславящи връщане делото на досъдебна фаза. Разрешение на този проблем съдът следва да даде на друга фаза от процеса.

Съдебната фаза на наказателното производство е основна – съдът е призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната доказателствена стойност, въз основа на тях да установи фактите и да им даде правилната материално правна квалификация. В тази си дейност съдът е свободен в преценката си както по отношение на това кои доказателства са годни, допустими и относими към предмета на доказване и дали те са достатъчни за възпримане на тезата на обвинението. Това обаче решаващият съдебен орган може да стори единствено и само при постановяване на присъда, а не с определение за прекратяване на съдебното производство.

Именно в този момент (постановяване на присъда) съдът е задължен да прецени обосноваността и съответствието на обвинението с материалния закон. Основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата обаче може да бъде само допуснато от органите на досъдебното производство съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, каквото в случая не е налице.

По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1183/12.12.2023г. на ОС Варна, постановено 3 по НOХД № 1473 по описа на ВОС за 2023 г.

ВРЪЩА делото на първата инстанция съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно. за продължаване на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4