Решение № 260234 от 15.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….../15.09.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ при секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1986/2019 г., по описа на ВОС,

ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "ВГ - 2" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

"България" №51Б, ет. 4, чрез адв. Р.М., срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, с която са предявени осъдителни искове правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 8741.06 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2016 г., сума от 2581.02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, сума в размер 189523.58 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., сума от 55962.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, сума в размер 52900.04 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016 г., сума от 15620.19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008 г., сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД). Излага се също така, че ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 89/17.02.2010 год. с ответното дружество "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД (с предишно наименование „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД), по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 год.

Сочи, че за месец септември 2016 год. е доставил на ответника електрическа енергия в размер на 42,528 MWh, за която е издал фактура № 97/12.10.2016 год. на стойност 868.06 лева с ДДС. Впоследствие централата на ищеца е надминала 2250 ефективни часа работа през ноември 2016г. и ищецът е издал дебитно известие № 99/30.11.2016 год. към фактура №97/12.10.2016г. на стойност 8741.06 лева с ДДС, която сума е дължима, но не е заплатена към датата на завеждане на исковата молба.

Ответникът не е заплатил тази сума, с което ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на осъдителна искова претенция в размер на 8741.06 лева, дължима на основание договорните отношения между страните. Исковата сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на 2581.02 лева, считано от датата на забавата – 01.01.2017 год. до датата на предявяване на иска. Като развива доводи, че механизмът за заплащане на произведената от ищеца ел.енергия е в съответствие със сключения между страните договор, предявява исковете си.

По отношение на втория иск твърди, че за месец октомври 2016 г. е доставил електроенергия на ответника в размер на 899,25 MWh, за която е издал фактура № 98/14.11.2016 год. на стойност 13654.51 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 899,25 MWh е 12.6540 лева/MWh.

Впоследствие централата на ищеца е надминала 2250 ефективни часа работа, без да е достигнат прагът от 2300 MWh нетно специфично производство на ел. енергия от инсталиран 1 кWh мощност. Поради това ищецът е издал дебитно известие №100/30.11.2016 год. за сумата от 189523.58 лева, с което е коригирал сумата по фактура № 98/14.11.2016 год. Ответникът не е заплатил тази сума, с което ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на осъдителна искова претенция в размер на 189523.58 лева, дължима на основание договорните отношения между страните. Исковата сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на 55962.09 лева, считано от датата на забавата – 01.01.2017 год. до датата на предявяване на иска.

По отношение на третия иск твърди, че за месец ноември 2016 г. е доставил електроенергия на ответника в размер на 58,447 MWh, за която е издал фактура № 101/30.11.2016 год. на стойност 54668.80 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 58,247 MWh е 188.29 лева/MWh.

Ответникът заплатил на ищеца единствено сумата от 1768.76 лева, като останалата сума в размер на 52900.04 лева с ДДС се претендира от последния като незаплатен остатък от дължимата цена за доставена електроенергия, ведно с обезщетение за забава в размер на 15620.19 лева, считано от 01.01.2017 г. до датата на подаване на настоящата искова молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът "ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ" АД депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, респективно при осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да анулира така предявените документи за плащане.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, като твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията на ответника по договора за изкупуване, и именно последният се явявал неизправна страна по договора. Излага доводи, че първоинстанционния съд следва да се произнесе относно валидността на решение СП-5.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива своите за неоснователност на иска.

Трето лице-помагач на страната на ответника - "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.

„Триадица“, № 8, с писмена молба изразява становище за неоснователност на иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък. В представените писмени бележки вх. № 265711/11.09.2020 г. по същество се излагат доводи за основателност на исковете.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък. В представената в съдебно заседание писмена защита по същество се излагат доводи за неоснователност на исковете.

Третото лице - помагач "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа страна, следното:

На основание чл.146, т. 3 и 4 от ГПК, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелствата: че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на фактурите, дебитните и кредитните известия от ответника.

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008 г., сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).

Ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 89/17.02.2010 год. с ответното дружество "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД (с предишно наименование „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД), по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на цена, определена от ДКЕВР.

За месец септември

2016 год. ищецът е издал фактура № 97/12.10.2016 год. на стойност 868.06 лева с ДДС за доставена електрическа енергия в размер на 42,528 MWh. Впоследствие ищецът е издал дебитно известие № 99/30.11.2016 год. към фактура №97/12.10.2016г. на стойност 8741.06 лева с ДДС.

За месец oктомври 2016 г. ищецът е фактура № 98/14.11.2016 год. на стойност 13654.51 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 899,225 MWh е 12.6540 лева/MWh. Впоследствие ищецът е издал дебитно известие №100/30.11.2016 год. за сумата от 189523.58 лева, с която е коригирал сумата по фактура № 98/14.11.2016 год.

За месец ноември 2016 г. ищецът е издал фактура № 101/30.11.2016 год. на стойност 54668.80 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 58,247 MWh е 188.29 лева/MWh, а продажната цена за количеството от 0,200 MWh е 172.95 лева/MWh.

При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява от приетата за установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че обектът собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа като независим производител на ел. енергия. Именно в качеството на такъв е сключил договор, по силата на който ответникът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.

Видно от чл. 18 от

Договора е, че към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.