Решение № 266 от 05.12.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Айтос, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100739 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по молба на М. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** със съдебен адрес: *** – чрез адв.Р.Н. - БАК против М.

Н. М., ЕГН **********, с адрес: ***

Предявен е иск за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака без обсъждане на въпроса за вината.

Предявени, наред с молбата за прекратяване на брака чрез развод са обективно съединени искове досежно родителските права, режим на контакти и издръжка на родените от брака деца Х. М. Б., ЕГН ********** и Б. М. Б., ЕГН **********, като се моли за определяне упражняването на родителските права (УРП) и на местоживеенето на децата при бащата М.М., при обичаен режим на контакти с майката и издръжка в размер на 250,00 лева за всяко от децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на завеждане на исковата молба до възникване на причина за изменяването или прекратяването й. Ищецът претендира ползването на семейното жилище, находящо се в *** да се предостави именно на него и на децата от брака.

Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, документ за внесена държавна такса, както и преписи за връчване на ответника и Д”СП”-Руен. Прави се искане за ангажиране на гласни доказателства – двама свидетели при довеждане.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв.Н. поддържа исковата молба и моли за прекратяване на брака, като поддържа претенцията за предоставяне на родителските права отношение на двете деца и за определяне режим на контакти и справедлива издръжка от майката в размер към минималния 250,00 лева. Ангажира гласни доказателства.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. Н. М., чрез адв.Зл.Б. - БАК изпраща писмен отговор на исковата молба. Не оспорва допустимостта иска за развод, както и настъпилата през 2018г. между съпрузите фактическа раздяла, но изтъква, че причините за разрива в отношенията с ищеца са различни от изложените. Изразява съгласие за прекратяване на брака без обсъждане на въпроса относно вината за брачното разстройство, като оспорва изложените в и.м. твърдения. Излага, че по време на цялото брачно съжителство ищецът се е държал изключително зле с нея и е злоупотребявал с алкохол.

Възразява против искането на ищеца досежно предоставяне на упражняването на родителски права на него, както и по предложения режим на контакти и размер на издръжка на родените от брака деца. На свой ред моли за предоставяне на УРП по отношение на двете малолетни деца Х. М. Б., ЕГН ********** и Б. М. Б., ЕГН ********** и претендира за всяко от тях ежемесечна издръжка от по 300,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на завеждане на исковата молба до възникване на причина за изменяването или прекратяването й. Моли за възстановяване на предбрачната фамилия, като не възразява на ищеца да се предостави ползването на семейното жилище, находящо се се в ***. Представя доказателства за доход и заявява искания за допускане до разпит на двама свидетели.

В съдебно заседание ответницата М. М., чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържа отговора на и.м. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Заинтересованата страна Дирекция ”СП” – Руен представя писмено становище.

Исковата претенция намира правно основание в чл.49 и сл. от Семейния кодекс (СК).

От събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Страните са сключили граждански брак на 11.04.2016 год. в ***, видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт № 1/11.04.2016 год. на ***, община Руен, обл.Бургас.

От брачното съжителство съпрузите имат две малолетни деца – Х. М. Б., ЕГН **********, родена на 28.05.2016 г. и Б. М. Б., ЕГН **********, роден на 23.05.2018г., съгласно представените писмени доказателства – копия от удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове №№ 284 от 31.05.2016г. и 271 от 25.05.2018г., двете на община ***, вкл. отразеното в социалния доклад.

2

Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което обстоятелство не е спорно помежду им, видно от изложението в исковата в молба и отговора й, като се доказва по категоричен начин и от събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните двама свидетели, водени по един от всяка от страните и то от кръга на най-близките им лица – бащите на ищеца и на ответницата.

Не е спорно между страните, че съвместното им съжителство е било с продължителност от около две години, от сключване на брака през м.април 2016г., когато са заживели в дома на родителите на ищеца, находящ се в ***, до раздялата им през есента на 2018г., само няколко месеца след раждане на второто им дето Б..

Ищецът твърди, че причина за раздялата със съпругата му било отиването й да гостува на родителите си в *** по повод празника Б., като самият той при опита да прибере жена си с двете деца, бил изгонен от нейния баща. Ответницата на свой ред не спори, че именното от този момент са разделени, като самата тя и двете деца от брака Х. и Б. са се установили в края на 2018г. и живеят в дома на родители й в ***, а ищецът продължил да живее в семейното жилище в ***, т.е безспорно е между страните, че раздялата им е с продължителност от около шест години, те. няколкократно надхвърля по време съвместния им живот от 2 години. Според отразеното в отговора на ответницата още в началото на брачното съжителство тя е била подложена на постоянен тормоз от страна на ищеца – обиждана и заплашвана, включително след престой в болница с детето, предупреждавана да не се връща в семейния дом.

В подкрепа на част от изложеното в исковата молба и отразеното в отговора й, а именно досежно настъпилото отчуждение между двамата съпрузи и нежеланието им да полагат усилия за запазване на брака, след направен през годините неуспешен опит за помирение, са както собствените им категорични заявления, дадени в и.м. и отговора, така и ангажираните гласни доказателства – при пълно кореспондиране в показанията на двамата свидетели – Б. М. Е. и Н. М. М., които са единодушни, че съпрузите са се разделили през 2018г., като ответницата се е завърнала заедно с двете деца Х. и Б. в дома на родителите си в ***. Според двамата свидетели раздялата на страните е трайна и окончателна, тъй като проблемите помежду им са изключително сериозни, а отношенията им – влошени в степен на непреодолимост, като от раздялата не общували пълноценно помежду си, а опитите им за помирение били безрезултатни. Ето защо и при пълното дезинтересиране на съпрузите един от друг, бракът не може да бъде запазен. Двамата свидетели – бащи на страните излагат различни съображения за причините за раздялата на съпрузите, но същите са по-скоро в резултат на собствените им разсъждения на база на споделеното им от децата им, каква би могла да е причината за разрива в отношенията им, а не конкретни факти и обстоятелства, които свидетелите да са възприели лично.

В обобщение независимо от конкретната причина и имайки предвид описаната фактическа обстановка и в частност продължителната раздяла, съдът намира за безспорно наличието на разстройство в брака, като при липса на заявено искане за обсъждане на 3 вината за брачното разстройство, не следва да подлага на подробен анализ и да се дирят причини в поведението на единият или на двамата съпрузи.

При това положение съдът приема, че са налице условията на чл.49 от СК, като при гореописаната фактическа обстановка и поведение на двамата съпрузи, е довело до изчерпването от съдържание на брачните отношения, които би следвало да се изграждат на основата на взаимно уважение, разбирателство, доверие и общи грижи за семейството.

Ето защо искът за прекратяване на брака между страните, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, без да се обсъжда вината за брачното разстройство.

Досежно спорния по делото въпрос за родителските права по отношение на малолетните деца Х. и Б., родени по време на брака съдът счита, че упражняването им следва да бъде възложено на майката, така както е поискано в отговора на и.молба до съда, с традиционен режим на лични контакти с другия родител (бащата): всяка първа и трета събота на месеца от 09,00 ч. до 17,00 ч., както и 1 (един) месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Съображенията на съда в тази връзка са следните: преценявайки качествата на отделния родител безспорно се установи, че майката от самото раждане полага нужните грижи за отглеждане на всяко от децата по време на 6-годишната раздяла с бащата. Този факт кореспондира с представените по делото гласни доказателства, а също и с доклада на Дирекция ”СП” Руен.

От друга страна при определяне упражняването на родителските права съдът взе под внимание и факта, че спрямо децата майката е полагала всички необходими грижи от момента на раздялата преди шест години, като липсва спор, че развитието на децата е много добро, а по-голямата от тях е завършило с отличие и грамота за успех първи клас от начално образование. Изводът от този безспорен факт е, майката е добър, грижовен и отговорен родител, поради което и съдът намира, че следва да бъде възприет със съдебния акт именно съществуващия начин на грижи като обичайното местоживеене на децата следва се определи при майката. В конкретния случай са ирелевантни направените от ищцовата страна възражения досежно лоши, неподходящи за децата битови условия в дома на родителите на ответницата в ***, доколкото в показанията си св. Н.М. оспорва този факт, а в приложения от Д“СП“ Руен социален доклад хигиенно – битовите условия за живот, в дома на майката са описани като такива на „добро ниво“, т.е. по идентичен начин с тези при бащата.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата. По делото е установено, че до настоящия момент и двете деца живеят с майката, която полага преките и непосредствени грижи за тях. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества, като в случая липсват каквито и да било твърдения, а още по-малко доказателства, диагнастицирането й със заболяване „епилепсия“ да влияе на родителските й качества. Видно от отразеното в Социалния доклад, майката 4 притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за децата. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител майката изразява желание родителските права относно децата Х. и Б. да бъдат предоставени на нея. Изтъква дезинтересираното като цяло отношение на бащата, включително чрез отказ да предоставя издръжка и дори да съдейства за предоставяне на нужните документи за получаване на детски добавки. В този смисъл следва да се ценят и показанията на двамата разпитани свидетели, според които бащата е участвал в материалната грижа за децата единствено чрез предоставяне и то не системно, а по–скоро инцидентно на подаръци, най – големият от които колело. От друга страна е безспорно, че през периода на 6-годишната раздяла както непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата, така и за материалното им обезпечаване е било на плещите на майката, подпомагана от своите родители.

Съобразявайки горното, както и привързаността на децата с майката, ниската им възраст (на 8г. и 6г.), възможност за обгрижването и възпитанието, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на децата при нея. По отношение на контактите с бащата се налага извод за най-адекватно определяне от съда на традиционен режим на отношение, като при желание на децата няма пречки същите да общуват с бащата и по всяко друго време, при съгласие между родителите и в каквато посока се отправи за обсъждане в с.з. предложение досежно по-разширен режим.