Решение № 3804 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3804 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря А. АНГ. АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №

20231110144842 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б-А.К.Б. АД /„БАКБ“ АД/, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „СЛ.” № 2, вписана в Търговския регистър към АВ, ЕИК *******, срещу А. М. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „З“, бл. 5, ет. 4, ап. 23 и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „К.С.“, бл. 2, вх. Г, ет. 4, ап. 82 за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 22 046,60 лева (двадесет и две хиляди четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки) – главница, по договор за потребителски кредит № ***** от 03.07.2019 г. изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.06.2020г. и Анекс № 2 от 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане, 1 402,70 лева (хиляда четиристотин и два лева и седемдесет стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 05.10.2021г. до 17.03.2022г.; 2 101,90 лева (две хиляди сто и един лева и деветдесет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 23.11.2021 г. до 19.01,2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20231110103237/2023 г., по описа на Софийски районен съд;

Ищецът твърди, че е налице Договор за потребителски кредит № ***** от 03.07.2019г., сключен между „БАКБ“ АД в качеството на кредитор и А. М. М.: **********, в качеството и на кредитополучател, Банката е предоставило на А. М., потребителски кредит в размер на 25 000,00 лева /двадесет и пет хиляди лева/, с краен срок за погасяване всички дължими суми по договора, съгласно първоначално договореното до 05.07.2029г.

Сочи че с предоставяне на пълния размер на уговорения кредит от Кредитополучателя, Банката е изпълнила поетите в Договора и Общите условия задължения, а за Кредитополучателя е възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвата, съгласно погасителен план, така както той е бил договорен и подписан между страните.

Твърди, че съгласно чл. 4.1. от Раздел I „Индивидуални условия по кредита“ от Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил, да изплати кредита на 119 равни месечни (анюитетни) вноски и една последна изравнителна вноска, дължими на 5-то число на всеки месец, считано от 05.08.2019г. до 05.07.2029г., включително, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Кредитополучателят се е задължил за ползвания 1 кредит да заплаща на Банката променлива годишна лихва, равна сбора от: Референтен лихвен процент (РЛП), представляващ Основния лихвен процент (ОЛП), който се определя и променя при условията на чл.6.2 от Договора, и който към дата на сключване на договора е в размер на: 0% плюс фиксирана надбавка в размер на 5,85 %. На 26.06.2020г. бил подписан Анекс № 1, съгласно който страните са договорили неизплатената и просрочена главница, към дата на подписване на споразумението, да се счита за редовна главница по кредита. Твърди, че на 10.02.2021г., отново по искане на кредитополучателя А. М. за отсрочване на задълженията и, е подписан Анекс № 2, съгласно който Банката е предоставила гратисен период от 3 месеца, през който период кредитополучателя няма да заплаща дължимите лихва и главница по кредита, считано от 05.01.2021г. до 05.03.2021г. В тази връзка и крайният срок за издължаване на всички дължими суми по кредита е удължен до 05.04.2030г. Сочи че кредитополучателят по договора за кредит изпаднал в забава задълженията за ликвидни, падежирали и изискуеми вземания за главница, не са погасявани през периода от 05.11.2021 г. до 17.03.2022г., респективно не са погасявани и ликвидни и изискуеми вземания за договорна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 17.03.2022 г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Банката изпратила до задълженото лице уведомление за предсрочна изискуемост на ползвания кредит. Счита, че волеизявлението на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост е доведено до знанието на кредитополучателя А. М. М., като видно от приложената обратна разписка № ИД PS 1040 092ZN8 R, ответницата получила лично волеизявлението на банката. За неизплатените суми по кредита била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Подадено било възражение поради което намира, че за кредитора е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Ответника в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че е уведомена за предсрочната изискуемост. Счита, че кредита не е изцяло предсрочно изискуем. Развити са подробни съображения относно неприложимост на предсрочната изискуемост на кредита. Намира, че клаузата относно размера на договорната лихва е неравноправна, тъй като не е имала възможност да договори нейния размер. Сочи че банката едностранно е увеличила размера на лихвата. Намира, че клаузите относно уговарящи неустойка за непредставяне на обезпечение и клаузите относно определянето на такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането са недействителни. Счита че предвид наличието на неравноправни клаузи сумите за главница са в много по-малък размер. Сочи че банката претендира възнаградителна лихва за период след обявяването на предсрочната изискуемост, което счита за незаконосъобразно. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ищцовото дружество и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит от 03.07.2019г. сключен между „Б-А.К.Б.” АД - КРЕДИТОР и А. М. М., ЕГН ********** КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, за сумата от 25 000лв. при срок за издължаване 119 броя равни 2 месечни вноски и една последна изравнителна вноска, дължими на 5-то число на всеки месец /дата на дължимо плащане/, считано от 05.08.2019г. до 05.07.2029г., включително.

Конкретните, дати на дължимото плащанеи размери на вноските са посочени в Погасителен план, който е неразделна част от настоящия Договор за кредит.

Не се спори, а и се установява, от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че сумата по договора за кредит е изцяло усвоена от ответницата.

Първият спорен въпрос е дали са налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и дали предсрочната изискуемост е редовно обявена на длъжника.

По делото е приложена обратна разписка от която е видно, че на 14.03.2022г. на ответницата е връчено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост. Същото е връчено на адрес гр. София ж.к.“К.С.“ бл.2 вх. Г ет. 4 ап.82.

Съгласно константната практика на ВКС изложена в Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на І т.о.; Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на І т.о. и Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ІІ г.о.,, където Съставите на ВКС са обсъждали конкретни хипотези за преценка редовността на връчването на волеизявление на кредитора, както и принципно са допуснали в договора за кредит да са уговорени способи за размяна на кореспонденция между страните, включително, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено.

Изрично е посочено, че клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите за добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. Дадени са разяснения, че при тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на адресата (укриване или отказ да получава съобщения). Същевременно изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.

В настоящия случай съгласно чл.34 договора е предвидено че всички съобщения ще се считат за получени когато са изпратени на адрес посочен от кредитополучателя в договора като адрес за кореспонденция. Именно на адреса за кореспонденция е изпратено уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост.

Ето защо съдът намира, че за вземането на ищеца по кредита е настъпила предсрочна изискуемост и същото е дължимо до размера който не е погасен.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът се установява, че към датата на депозиране на исковата молба са постъпвали плащания за погасяване на кредита и до датата на исковата молба остават непогасени 21 975,90 лева, 2101,90 лева – наказателна лихва за забава, 1402,70 лева договорна лихва. Към датата на открито съдебно заседание отново са постъпвали плащания, с които банката е погасила част от главницата. Към датата на последното съдебно заседание останали непогасени 18,567.99 лева – главница, договорна лихва договорна лихва в размер на 1402,70 лева и 2101,90 лева мораторна лихва.

При това положение съдът намира, че искът се явява основателен за посочените суми които не са погасени. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 18,567.99 лева до пълния претендиран размер като погасен в хода на производството.

3

Неоснователно е възражението на ответника за наличие на неравноправни клаузи.

В договора изрично са определени условията при които банката може едностранно да промени лихвения процент и тази промяна е поставена в зависимост от обективни обстоятелства.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ищецът в исковото и в заповедното производство така както са претендирани.

Същият е претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде определено в размер на 150 лева.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че А.

М. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „З“, бл. 5, ет. 4, ап. 23 и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „К.С.“, бл. 2, вх. Г, ет. 4, ап. 82 ДЪЛЖИ на Б-А.К.Б. АД /„БАКБ“ АД/, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „СЛ.” № 2, вписана в Търговския регистър към АВ, ЕИК ******* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, сумата 18,567.99 лева, по договор за потребителски кредит № ***** от 03.07.2019 г. изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.06.2020г. и Анекс № 2 от 10.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.01.2023 г. до окончателното й изплащане, -1 402,70 лева (хиляда четиристотин и два лева и седемдесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 05.10.2021г. до 17.03.2022г.; - 2 101,90 лева (две хиляди сто и един лева и деветдесет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 23.11.2021 г. до 19.01,2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20231110103237/2023 г., по описа на Софийски районен съд КАТО, ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от 18,567.99 лева, главница до пълния претендиран размер от 22 046,60 лева главница, КАТО ПОГАСЕН В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.