Решение № 574 от 28.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002103607 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Е. П., чрез адв. И. срещу решение №406/04.04.2025г. на Апелативен съд – София по в.гр.д.№1972/2024г. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е счел, че предявените от него искове са погасени по давност, приемайки, че давността тече от датата на увреждането -09.12.2016г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/, вместо да приложи чл.114, ал.3 ЗЗД и да приеме, че давността тече от датата на откриване на дееца. Твърди, че съдът изобщо не се е мотивирал защо приема за начало на погасителната давност датата на увреждането, като не е съобразил конкретиката по делото, което води до неговата необоснованост и неправилност в цялост. Излага, че в конкретния случай, досъдебното производство е било образувано на 09.12.2016г. срещу неизвестен извършител. Счита, че съдът неправилно е приел, че давността тече от датата на увреждането, когато е образувано ДП срещу неизвестен извършител, вместо от датата на обявяването му за ОДИ или датата на привличането му в качеството на обвиняемо лице. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове за присъждане на неимуществени и имуществени вреди бъдат уважени. В изложението на касационните основания се твърди 1 наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси. Според касатора решението е и очевидно неправилно и необосновано както относно началния момент, от които тече давността, така и по отношение на останалите повдигнати по-горе въпроси, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3то от ГПК. В о.с.з. касационната жалба се поддържа чрез пълномощник. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноски за производството пред всички инстанции.

Ответникът по жалбата – Н. Щ., чрез депозирания от особения му представител писмен отговор оспорва същата, като твърди, че липсват основания за допускане до касационно обжалване. Излага и становище за неоснователност на касационната жалба, като моли за присъждане на възнаграждение за осъществяваното от нея процесуално представителство в касационното производство.

С определение №2582 от 18.05.2026г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос с цел извършването на преценка дали разрешението на въззивния съд относно момента, от който тече погасителната давност за вреди от непозволеното увреждане, настъпило в хипотеза като настоящата, не е в противоречие със задължителните указанията в т.2 на Тълкувателно решение №5/2005г. от 05.04.2006г. по т. дело №5/2005г. на ОСГТК на ВКС.

С определение №2581/18.05.2026г. за общо разглеждане в настоящото производство е присъединено ч. гр. дело №3606/2025г. по описа на ВКС, образувано по частна жалба на адв.

М. – особен представител на Н. Щ., срещу определение №1686/25.06.2025г. по въззивно гр. дело №1972 по описа на Апелативен съд – София за 2024г., с което постановеното по делото решение №406 от 04.04.2025г. е изменено в частта му за разноските Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Е. Е. П. срещу Н. К. Щ. искове с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД, за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на извършеното на 09.12.2016г. от ответника престъпление, представляващо деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, както следва: сумата от 17 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди за счупване на дясна ябълчна кост, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 5 809 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 17 000 лева, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /силни и нетърпими болки и страдания, неудобства от претърпените медицински манипулации и интервенции, във връзка със счупването на носните кости/, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 2133.05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 7 000 лева, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била 2 предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно-контузна рана на дясната вежда, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; акцесорен иск за сумата от 457.09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно- контузна рана на гърба на носа, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно контузна рана на тила, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; иск за сумата от 457.09 леваобезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на остра стресова реакция, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г. и сумата от 457.09 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.

Ответникът Н. Щ., чрез депозирания от назначения му особен представител адв. М. отговор на исковата молба, оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.

Излага, че той е бил признат за виновен от наказателния съд за причинени на ищеца само три средни телесни повреди, а с исковата молба се иска обезщетяване по 11 пункта с твърдение за леки телесни повреда. Счита, че исковете следва да се отхвърлят поради изтекла 5 годишна погасителна давност от извършване на деликта. В условията на евентуалност моли обезщетенията за неимуществени вреди да бъдат определени в размери, съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на 09.12.2016г., около 03:00 часа ответникът е нападнал ищеца, нанасяйки му удари с юмрук в дясната част на лицето. Ищецът е бил транспортиран и в 06:30 часа на 09.12.2016г. е бил приет в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД – отделение по лицево челюстна хирургия, при което са били констатирани следните увреждания- фрактура осис зигоматици декс. Фрактура осиум нази. ВЛЦ суперцили дек сет дорзи наси. Хемусинис максиларис декс. На 12.12.2016г. на ищеца е извършена операция с поставяне на плака и самонарязващ винт, проведено е медикаментозно лечение, и на 14.12.2016г. е бил изписан. За поставяне на плаката, стерилен резектор и саморязващия винт на 12.12.2016г. по сметка на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД е заплатил сумата от 2 202 лева., а на 14.12.2016г.- потребителска такса в размер 29 лева.

Ищецът твърди също, че на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД е заплатил още и сумата от 89 лева, а на 16.12.2016г. в полза на „Лозенец“-и сумата от 30 лева за извършване на частна съдебномедицинска експертиза и допълнителна такса от 20 лева.

3

С протоколно определение от 30.11.2018г., постановено по н.о.х.д. №2477/2018г. от РСБлагоевград е одобрено споразумение по чл.383 НПК, с което подсъдимият Н. К. Щ. е признат за виновен в това, че на 09.12.2016г., около 03:00 часа в [населено място], в дискотека „The face“ е нанесъл удари с юмрук в дясната част на лицето на Е. Е. П. и умишлено му причинил средна телесна повреда на последния, изразяваща се в счупване на дясна ябълчна кост и счупване на дясна челюст, както и счупване на носни кости, наложило оперативно лечение– престъпление по чл.129, ал.2, пр.3 и пр. 5 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Въззивният съд е посочил, че одобреното от наказателния съд споразумение за прекратяване на делото има последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда граждански последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Изложил е, че според изслушаното в хода на наказателното производство експертно заключение, ищецът е получил три средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК, а именно: счупване на дясна ябълчна кост; счупване на дясна челюст; счупване на носни кости, които три средни телесни повреди са погълнали останалите леки телесни повреди, заявени от ищеца за обезщетяване в настоящото производство.

Въззивният съд е счел, че искът по чл.45 ЗЗД би бил основателен за сумата от 24 000 лева, претендирани като неимуществени вреди, както и за разликата над 79 лв. до претендираните 2281 лева имуществени вреди, но е предявен след изтичането на 5-годишния давностен срок, считано от датата на увреждането, за което изрично е направено възражение за давност с отговора на исковата молба, поради което същият следва да се отхвърли.

По допуснатия до касационно обжалване въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Отговорът на допуснатия до касационно обжалване въпрос относно конкретният момент, от който тече погасителната давност при непозволено увреждане се съдържа в Тълкувателно решение №5 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №5/2005г., в което се посочва, че ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК.

В решение №50034/13.03.2023г. по гр. дело №1169/2022г. на ВКС, се посочва, че само когато деецът е неизвестен, според разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от откриването му, без да е определен специален ред за установяване на авторството на деянието. Въпросът кога е станало откриването на дееца, респ. кога е започнала да тече давността за вземането е фактически и се решава според всеки конкретен случай.

Според практиката на наказателните състави на ВКС /решение №142/2.02.2021г. по нак.

Дело №491/2020г., Решение №26 от 11.05.2020г. на ВКС по н. д. №38/2020г., II н. о; Решение 4

№42 от 8.04.2020г. на ВКС по н. д. №47/2020г., I н. о; Решение № 44 от 17.06.2019г. на ВКС по н. д. №1133/2018г., Решение №1 от 15.04.2019г. на ВКС по н. д. №1216/2018г., I н. о., НК, III н. о; Решение №21 от 25.02.2019г. на ВКС по н. д. №1111/2018г., II н. о; Решение №135 от 21.07.2016г. на ВКС по н. д. № 365/2016 г., III н. о/, постановена във връзка с предявени в наказателното производство граждански искове, давностният срок за вземането от причинените от деянието вреди започва да тече от привличането на лицето в качеството на обвиняем. Посочва се, че не може да се приеме, че датата на откриване на дееца съвпада с датата на образуването на досъдебното производство доколкото в принципен план досъдебното производство се образува при наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.2 от НПК за образуване на досъдебното производство не са необходими данни, на базата на които могат да се правят изводи относно самоличността на извършителите на престъплението или за неговата правна квалификация. Съпричастността на дееца към извършването на престъплението, за което е образувано досъдебното производство се осъществява с привличането му в качеството на обвиняем, поради което и това е най-ранният момент, от който деецът следва да се счита за открит.

Разпечатката съдържа 29 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0255c49a-436c-4d0c-842b-1f8cb31ff9b4