Решение № 80 от 24.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Плевен, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20264430200005 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ц. М. С. от гр. *****, ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. М. К. от АК-Плевен, против Наказателно постановление № 25-0938-000672/28.03.2025 на **** сектор в ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя Ц. С., е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба NIз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

В жалбата се иска отмяна изцяло на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и че в хода на административнонаказателното производства са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Алтернативно да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводи относно непосочване на точната правна 1 квалификация, която води до нарушение правото на защита и е съществено процесуално нарушение. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и бъде освободен жалбоподателя от отговорност, тъй като формално извършеното от мен нарушение, съставлява маловажен случай, не е обществено опасно или обществената му опасност е явно незначителна.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М. К. от АК – Плевен.

Административнонаказващият орган **** сектор в ОД на МВР – гр.

Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, редовно призован, не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, констатира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представеното по делото копие на АУАН Серия G A № 3375160/03.03.2025 год., на същата дата, около 1 2.20 часа в гр. Плевен, на ул.

*** до номер *** с посока на движение към ул. „****“ като водач управлява лек автомобил „Ауди А4“, с рама №******** /графичен сив цвят/ като горепосоченото МПС не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Жалбоподателят Ц. С. е подписал акта без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено Наказателно постановление № 25-0938-000672/28.03.2025 на **** сектор в ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя Ц. С., е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това че на 03.03.2025г. в 12.20 часа в гр. Плевен, на ул. *** до номер *** с посока на движение към ул. „****“ като водач управлява лек автомобил „Ауди А4“, с рама №******** /графичен сив цвят/ като горепосоченото МПС не е 2 регистрирано по надлежния ред.

По време на съдебното заседание са разпитани актосъставителят Х. И.

И. и П. Д. С. /свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта/.

В хода на съдебното следствие по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели Б.Б.Б.в и Е.О.Д..

Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на наказателното постановление, намери за установено следното:

От разпита на свидетелите Х. И. И. и П. Д. С. се установява, че при извършване на служебните си задължения, същите са се движили по ул.

„****“, като по време на движението срещу тях /насреща/, се е движил лек автомобил „Ауди“. Свидетелите забелязали, че автомобилът няма предна регистрационна табела. Водачът завил по ул. *** и бил спрян от полицейските служители със светлинна сигнализация. При спирането на водача, свидетелите установили, че няма и поставена регистрационна табела на задната част на автомобила, като за констатираното нарушение е съставен АУАН.

Видно от показанията на свидетеля Б.Б.Б.в е, че заедно с жалбоподателя С. работят в автокъща „****“. В служебните задължения на С. и Б. влизат съгласно изискванията на фирмата, автомобилът след сваляне от автовоза да бъде закаран на автомивка, за да бъде подготвен за продажба. На този ден е имало цял автовоз, като двамата транспортират по една, две коли и ги връщат обратно в автокъщата. Всички автомобили на автокъщата се транспортират само на тази автомивка. Свидетеля Б. Б. и жалбоподателят Ц. С. работят във фирмата на длъжност продавач-консултант.т Установява се, че жалбоподателят Ц. С. се е обадил на свидетеля Б., че е спрян от полицейските служители за проверка, тъй като автомобила е без поставени регистрационни табели, при което свидетелят веднага занесъл транзитни номера, които са фирмени за три години, като всяка година се удължават. С временните регистрационни табели е възможно да се управляват всички автомобили на цялата автокъща.

От показанията на свидетелката Е.О.Д. се установява, че същата живее на семейни начала с жалбоподателя С., очакват дете и същият се грижи за издръжката на семейството им.

3

В своите обяснения жалбоподателя Ц. С. твърди, че колегата му от автокъщата е подготвил автомобилите, които са свалени от автовоза, като им поставя временни регистрационни номер и се карат до автомивката.

Установява се, че от автовоза са свалени два автомобила марка „Ауди“ и жалбоподателя без да обърне внимание е потеглил с автомобила, който не е имал поставени регистрационни табели, след като е бил уведомен от свой колега, че автомобила е преведен в ред и може да се движи по пътищата.

В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а именно – заверено копие на Фактура № ***; заверено копие на Служебна бележка №****; заверено копие на справка по физическо или юридическо лице от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел; Справка за нарушител/водач на Ц. М. С.; Заверено копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.;

АУАН

Серия G A № 3375160/03.03.2025г.;

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП-Плевен №1562/21.03.2025г. с вх. №316000-12257/24.03.2025г.; Сведение от Ц. С.;

Справка за собственост на МПС; електронна справка за съдимост на Ц. М. С.; заверено копие на Амбулаторен лист № **** от дата 16.01.2026г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели Х. И. И., П. Д. С., Б.Б.Б.в и отчасти от показанията на Е.О.Д., както и от приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в делото писмени доказателства по НАХД№ 5/2026г. по описа на ПлРС.

Видно от приложените писмени доказателства и гласни такива на жалбоподателя С. е вменено в служебните му задължения по разпореждане на работодателя му управлението на автомобилите, които се намират в автокъщата.

Видно от приложените по делото АУАН Серия G A №

3375160/03.03.2025г. и

Наказателно постановление

№

25-0938000672/28.03.2025 на **** сектор в ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, като въз основа на изложената в акта фактическа обстановка жалбоподателят Ц. С., е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева /102.26 евро/ и лишаване от право 4 да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба NIз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Преписката е изпратена в Районна прокуратура Плевен, с оглед на данни за извършено престъпление. При така събраните материали представителят на Районна прокуратура – Плевен, счита че следва да се отбележи, че данните, които са събрани, дават основание деянието да се квалифицира като престъпно, по смисъла на чл.345, ал.1 от НК, но счита обаче, че в случая са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно тази разпоредба „не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна“.

Според представителя на РП-Плевен настоящия случай деянието следва да се квалифицира като „малозначително“. Поведението на извършителя по същество не е това, което е имал предвид законодателят при създаване на 5 съответната норма от Особената част на Наказателния кодекс, в случая чл.345, ал.1 от НК.

Според представителя на прокуратурата няма основание за образуване на наказателно производство.

В конкретният случай са налице обективните признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, но не и субективните. Следва да бъде отбелязано, че престъплението по чл.345, ал.2 от НК изисква от обективна страна управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Няма спор, че автомобилът, управляван от Ц. С. е бил без регистрационни табели.

Според представителя на РП-Плевен изложеното представлява основание, което изключва образуването на досъдебно производство, поради което и на основание чл.199 и чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК отказва да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и прекратява преписка вх. № 1562/2025г. по описа на РП-Плевен, рег. №316000-9174/2025г. по описа на ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.