Решение № 66 от 04.03.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр. Димитровград, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610100611 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД срещу Д. Г. М., в която е отправено искане до съда да признае за установено, че ответницата дължи в полза на дружеството – ищец сума в общ размер на 224,17 лева, от които 56,40 лева цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по рамков договор № 502798302 за периода от 07.04.2021 г. до 06.06.2021 г., 167,77 лева – неустойки, начислени едностранно във връзка с прекратяване на същия рамков договор по вина на абоната, както и сума в размер на 61,09 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху общата сума от 224,17 лева за периода, представляващ първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/в тази част производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение №2/20.1.25г./, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 249/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград. Ищецът твърди, че между страните е сключен рамков договор № 502798302 от 10.07.2018 г., по силата на който на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги, както следва: комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886440253, комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886631579 и двойна пакетна фиксирана услуга интернет № 101001197471 и телевизия № 1

201001197472. Поддържа, че цените на горепосочените услуги са начислявани по една партида с № Я0086110, по която за периода от 12.04.2021 г. до 04.07.2021 г. за предоставени услуги е начислена сумата от 56,40 лева, за което са издадени фактури 430098909/10.05.2021 г. и 431615951/09.06.2021 г. Във връзка с изложеното прави уточнение, че по първата цитирана фактура в общ размер на 96,14 лева, ответникът е заплатил 42,72 лева, като непогасената сума по този счетоводен документ възлиза на 53,42 лева. Посочва, че на 12.04.2021 г. рамковият договор е прекратен по вина на ответника в частта му за двойната пакетна фиксирана услуга интернет и телевизия, а на 25.01.2022 г. отново по вина на ответника и в останалата му част поради пренасянето на услуги в мрежата на друг мобилен оператор. Излага доводи, че във връзка с прекратяването и на основание Общите условия на телекомуникационното дружество, ответникът дължи заплащане на неустойка в общ размер на 167,77 лева, формирана, както следва: 100,00 лева – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, за което е издаден документ № 555475740/12.04.2021 г., 2,00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения, за което е издаден документ № 555816986/30.05.2021 г., 47,49 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС във връзка с мобилна услуга № 0886440253, за което е издаден документ № 555861164/04.06.2021 г., 18,28 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги във връзка с мобилна услуга № 0886440253, за което е издаден документ № 555861165/04.06.2021 г. Поддържа, че поради липса на постъпило плащане от страна на ответника, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 249/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград и в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Посочва, че поради обстоятелството, че длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Моли за уважаване на претенцията. Представя доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва претенцията по основание и размер, като посочва, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства не отговарят на обективните такива. Твърди, че сумата от 56,40 лева е заплатена, а оборудването върнато, поради което и начисляването на неустойка е необосновано. В заключение посочва, че оспорва всички твърдения на ищеца досежно възникване на процесните вземания, включително претенцията за лихва.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: Иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на дружество-ищец сумата от 56,40 лева, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по рамков договор № 502798302 за периода от 07.04.2021 г. до 06.06.2021 г., за което са издадени фактури 430098909/10.05.2021 г. и 431615951/09.06.2021 г.

2

Иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на дружество-ищец сумата от 167,77 лева, представляваща начислени неустойки, която сума, включва в себе си, както следва: 100,00 лева – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, за което е издаден документ № 555475740/12.04.2021 г., 2,00 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения, за което е издаден документ № 555816986/30.05.2021 г., 47,49 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС във връзка с мобилна услуга № 0886440253, за което е издаден документ № 555861164/04.06.2021 г., 18,28 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги във връзка с мобилна услуга № 0886440253, за което е издаден документ № 555861165/04.06.2021 г.

Да се приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на ищеца „А 1 България ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът Д. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: 6400, Димитровград, ул. **** му дължи сума в общ размер от 224,17 лв., представляваща сбор от сумите:

1. 56,40 лв. — цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.04.2021 г. до 06.06.2021 г. (период на изискуемост на задължението от 12.04.2021 г. до 04.07.2021 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 502798302, приложенията към него и Общите условия по партида № Я0086110;

2. 167,77 лв. — неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 502798302 за услугите по партида № Я0086110, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора;

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема следното:

От приетите писмени доказателства, неоспорени от ответника безспорно се установи, че между страните е сключен рамков договор № 502798302 от 10.07.2018 г., по силата на който на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги, както следва: комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886440253, комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886631579 и двойна пакетна фиксирана услуга интернет № 101001197471 и телевизия № 201001197472. В договора е посочено, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта /номер , посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. При сключването на договора ответникът е заявил ,че е получил екземпляр от Общите условия за взаимоотношения с потребителите на 3 мобилни телефонни услуги на оператора.

На 25.01.2022 г., поради пренасянето на услуги в мрежата на друг оператор, рамковият договор № 502798302 е прекратен и в частта му за комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886440253 и комплексна мобилан услуга на мобилен № 0886631579 по вина на ответника. Прекратяването на процесния договор е породено от договорно основание, съгласно чл. 54.12 от ОУ и съгласно което: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на A1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ В настоящия случай, прекратяването на договора е предвидено в ОУ, където е посочено, че договорът се счита за автоматично прекратен при просрочие на задължение, продължило повече от 124 дни.

За задълженията по тези договори са издадени фактури, които не са били оспорени от ответника, напротив- в отговора последният твърди, че дължимите суми за месечните абонаменти такси в размер на 56,40 лв са били заплатени от нея, а оборудването е наддежно върнато, поради което и начислените неустойка за невърнато оборудване било необосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл.79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД .

По иска с правно основание чл. 422 ГПК за заплащане на предоставени далекосъобщителни услуги: Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги. Същият е валиден и поражда правни последици, като се има предвид и че не е оспорен в съответните процесуални срокове, а именно с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, към кои мобилни оператори, времетраене, както и относно услугата предоставена за телевизия и интернет.Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, макар да се твърди от ответната страна 4 частично извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на предоставените далекосъобщителни услуги в размер на 56.40 лв. е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД: Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е обективирано и във фактурата, с която е начислена неустойката.

Същевременно съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката си ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта.