Решение № 634 от 24.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Благоевград, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500436 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Е. Д. М., чрез адв. П. Н., срещу Решение №28/02.02.2023 г. по гр.д.№112/2022 г. по описа на РС-Петрич.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че атакуваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като се изразява становище, че съдебният състав на първоинстанционния съд, не е обсъдил задълбочено поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, събраните по делото доказателства, като ги е анализирал едностранно, поради което при формирането на изводите си е стигнал до постановяването на неправилен съдебен акт.

С въззивната жалба поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с доклада на първоинстационния съд по реда на чл. 146 от ГПК, като са наведени доводи че след като е изготвил доклада си и е обявил същия на страните, съдът необосновано е приел иска за недоказан, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно промяната на предназначението на спорната вещ, без в доклада да са били давани на страната указания за представяне на доказателства в тази насока. Отделно, излагат се доводи с въззивната жалба, 1 че за придобиването по давност на процесните помещения, без правно значение е дали помещенията са били приспособени за жилищни нужди, тъй като за придобиването им по давност, е без значение тяхното предназначение.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстационния съд, който за да отхвърли предявения иск е приел че ищцата не е доказала да е афиширала намерението си за своене на вещта спрямо ответника по делото. Поддържа се от жалбоподателката чрез нейния пълномощник, че съгласно чл. 69 от ЗС, предполага се че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже че я държи за другиго, а в производството пред РС Петрич, не са представени убедителни доказателства, които да изключват приложението на тази презумпция. Изложени са доводи, че съгласно дадените указания с ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобственици, освен когато собствеността е възникнала въз основа на наследяване, когато невладеещият собственик следва явно и недвусмислено да демонстрира на останалите съсобственици- промяната на намерението си за своене. Поддържа се с въззивната жалба, че пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства, които да опровергават приложението на разпоредбата на чл. 69 от ЗС и да оборват установеното от закона презумпция.

С въззивната жалба се оспорват изводите на първоинстационния съд за отхвърляне на предявения установителен иск, поради наличието на спиране и прекъсване на придобивната давност съгласно чл. 115, б. „ж“ и чл. 116 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗЗД, извършено чрез предприетите действия по образуваното Изпълнително дело № 829/2003г.. Излагат се доводи че предприетите принудителни действия по цитираното изпълнително дело не могат да прекъснат давността, във връзка с предявения от ищцата Е. Д. М. иск за установяване на правото на собственост на недвижим имот, тъй като изпълнителното производство е с предмет вземане на държавата спрямо ответника „ЕКАЖОР- М.“ СД, като спиране и прекъсване на давността е допустимо само относно това вземане. Правата върху процесната сграда не са предмет на изпълнителното производство, поради което предприетите от съдебния изпълнител действия, не са основания за спиране и прекъсване на давността относно спор за придобитите вещни права върху сградата.

При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС-Петрич, и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „ЕКАЖОР- М.“ СД.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Е. В. М. – гл.юрисконсулт в *, с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение. Претендира се също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа се с писмения отговор, че в хода на процеса пред първоинстанционния съд, от 2 страна на ищцата са представяни по делото доказателства от административни дела, като чрез разпита на свидетели не се установява при пълно и главно доказване твърдението на ищцовата страна- че Е. Д. М. е придобила собствеността върху имота чрез надлежни доказателствени средства, предвидени в ГПК. В този смисъл възразява се, че предявения установителен иск по чл. 124 от ГПК е останал недоказан.

Отделно поддържат се доводи с писмения отговор от представителят на ТД на НАП, че от събраните доказателства се установява, че процесната сграда е построена изцяло от „ЕКАЖОР- М.“ СД, след учредяването на правото на строеж, като въззивницата Е. Д. М., не доказва никакви права, възникнали за нея върху идеални части от сградата, както и основанието и средствата за придобиването им.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да приеме че въззивната жалба е неоснователна и да потвърди Решение №28/02.02.2023 г. по гр.д.№112/2022 г. по описа на РС-Петрич, като правилно и обосновано.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението. Не са направени с писмения отговор доказателствени искания.

С писмено становище по делото жалбоподателката чрез пълномощника си по делото- адв.

Н., поддържа оплакванията с въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното Решение №28/02.02.2023 г. по гр.д.№112/2022 г. по описа на РС-Петрич, както искането същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск за собственост, на заявеното с исковата молба основаниепридобивна давност.

При устните състезания по делото Гл.юрисконсулт М., като пълномощник на *, поддържа доводите наведени с отговора на въззивната жалба, като излага правни съображения за правилност и обоснованост на облжаваното решение на РС Петрич, тъй като ищцата не е успяла да докаже правото си на собственост върху идеална част от сграда за производствени нужди, която е собственост на „ЕКАЖОР- М.“ СД и срещу която е насочено принудително изпълнение, поради което предявения иск за собственост на е доказан на заявеното с исковата молба правно основание.

За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция по същество и въз основа на оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

3

Производството пред РС Петрич е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: *, чрез адв. П. Д. Н. от САК, с адрес на дейност: *, срещу „ЕКАЖОРМ.“ СД, ЕИК 101043710, със седалище и адрес на управление гр.Петрич, ж.к.“Самуил“ бл.4, представлявано от управителя Г. С. М. и Териториална дирекция на Национална агенция по приходите-София-град, с адрес гр. София, ул. “Аксаков“ № 21, чрез Е. Н.- директор на ТД на НАП- гр.София.

Сочи се с ИМ пред първоинстанционния съд, че с Решение № 2278/29.12.2021г., постановено по адм. дело № 202117030700274 по описа за 2021г. на АС. Благоевград, е отхвърлена жалбата на Е. Д. М. срещу Решение № ПИ-73/02.03.2021г., издадено от директора на *, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата й срещу действията на публичен изпълнител по провеждане на публична продан по реда на чл. 251-чл. 254 от ДОПК по образувано изп. д. № 1030000829/2003г., върху следния недвижим имот: Сграда, кв. в рег. 7, парцел II, площ по док. 486 кв. м., обл. Благоевград, общ. Петрич, гр. Петрич, ул. „Европа“, Производствена /Промишлена сграда/, предназначена за производство на хляб, ведно с изградения навес, със застроена площ от 63 кв.м., с площ на УПИ от 3400 кв.м.

Ищцата обосновава правния си интерес от предявяването на установителен иск за собственост, във връзка с чл. 269 от ДОПК, срещу ответниците „ЕКАЖОР- М.“ СД и *, с доводи че срещу описания в ИМ недвижим имот е насочено принудително изпълнение от страна на публичен изпълнител от *, за неизпълнение публични задължения на длъжника „ЕКАЖОР- М.“ СД, като са засегнати вещни права върху имота, които ищцата твърди че притежава към момента на насочването на принудителното изпълнение. В този смисъл поддържа се от ищцата пред РС Петрич, че продажбата на недвижимия имот на публична продан, би довело до значително засягане на нейните интереси, тъй като част от недвижимия имот, срещу който е насочено принудително изпълнение не е собственост на длъжника по образуваното изпълнително дело. Излагат се доводи с ИМ, че с изнасянето на цялата сграда на публична продан се смущава възможността на третото лице- Е. Д. М., свободно да си служи и да се разпорежда с вещта, обект на придобитото от нея право на собственост.

Поддържа се от ищцата с ИМ с която е сезиран РС Петрич, че през периода от 2008 до към 20.09.2021г., ищцата е живяла в две обособени помещения, с отделен вход, находящи се в в южната част на процесната сграда, респективно че е установила владението си върху тях, след като същите са били приспособени за жилищни нужди, като Е. Д. М. е владяла същите, в продължение на повече от 10 години, което владение било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, необезпокоявано от представителите на дружеството, без данни фактическата власт върху тези помещения да е установена чрез насилие или по скрит начин, с което е осъществила фактическия състав на придобивната давност.

Сочи се с ИМ, че отм свидетелските показания на свидетелката Е. К. пред Административния съд, установява се че това владение е започнало най- рано през 2008г., а от представения по гражданското дело протокол за посещение от публичния изпълнител от 4

20.09.2021г., Е. Д. М. е била заварена да живее в същите помещения на производствената сграда. В този смисъл наведени са правни доводи, че съгласно презумпцията на чл. 83 от ЗС, който е владял вещта в различни времена се предполага, че е владял и в промеждутъка, поради което е осъществен фактическия състав на чл. 68 ал.1 от ЗС.

Правното основание на което ищцата претендира че като трето на изпълнителното производство лице, е придобила права върху недвижим имот, срещу който е насочено принудително изпълнение от публичния изпълнител на *, е основано на доводи че тъй като ЗУТ не урежда възможността за придобиване на право на собственост върху реална част от самостоятелен обект на собественост/сграда с отделен идентификатор/, правото на собственост се претендира на основание конверсия, според която чрез владението върху реална част от сграда, може да се придобие правото на собственост върху съответната иделана част от сградата/Решение № 599/26.07.2010г. по гр.д. № 766/2009г. на ВКС, I г.о. на ГК и Решение № 532 от 25.05.2011г., на ВКС, по гр.д. № 532/2010г. на I г.о. на ГК/ Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, поддържа се от ищцата Е.