Решение № 235 от 28.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Благоевград, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

В. Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска в присъствието на прокурора М. Г. Ш. и като разгледа докладваното от В. Пандева Въззивно административно наказателно дело № 20261200600276 по описа за 2026 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от адв. В. У. - защитник на подсъдимия Т. М. против Решение № 22/28.01.2026 г., постановено по н.о.х.д. № 1227/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което съдът е признал Т. М. М. за виновен в това, че на 03.08.2024 г., около 16.00 часа в Б., в жилище на ул. ***, при условията на ***, е причинил на съпругата си С.

К. М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като на основание чл. 78а вр. с чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1022.58 евро с левова равностойност на 2000 лв.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да плати направените разноски в хода на разследването по ДП № 7852ЗМ 21/2025 г. по описа на 02 РУ - Благоевград в размер на 377 лв. по сметка на ОДМВР - Благоевград и да заплати по сметка на РС - Благоевград разноски в размер 192.76 евро с равностойност на 377 лв., както и държавна такса за издаване на изпълнителни листа в случай, че липсва доброволно изпълнение на тези задължения.

С постъпилата жалба и допълнението към нея се излагат твърдения, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като РС не е изпълнил 1 задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК и е достигнал до погрешни правни изводи за наличието на противоправно деяние. Развиват се доводи, че по делото не е доказан нито субективният, нито обективният елемент, за да е налице извършеното престъпление. В допълнителното изложение към въззивната жалба се прави нов прочит на доказателствената съвкупност по делото, като се заявява, че пострадалата не е потърсила медицинска помощ, не й е извършван медицински преглед след инцидента, нито има издадено медицинско свидетелство за установяване на телесни увреждания, което означава, че не съществува обективно медицинско доказателство, установяващо наличие на телесна повреда. Изтъква се, че съдът е основал изводите си единствено върху свидетелски показания и върху заключение на съдебно-медицинска експертиза, която не се базира на реален медицински преглед, а на твърденията на пострадалата и свидетели. Допълва се, че съдът е изградил фактическите си изводи върху предположение за нараняване на вътрешната част на устната кухина, вследствие на нанесен удар, без това обстоятелство да е било доказано по делото.

Оспорва се и разпитът пред първоинстанционния съд на вещото лице чрез приложението Viber, квалифицирайки го като процесуално недопустим способ за събиране на доказателства по НПК, което от друга страна водело до ограничаване правото на защита.

Заявява се още, че съдът е извършил селективен анализ на доказателствата, като е възприел безкритично показанията на заинтересованите лица и е игнорирал противоречията в доказателствената съвкупност. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и подсъдимият М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а в условията на алтернативност - да му бъде наложено наказание в минималния предвиден от закона размер - 511,29 евро с левова равностойност от 1000 лева.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия - адв. У. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимият М. се явява лично в с.з., поддържа казаното от защитника си и в последната си дума заявява, че е невинен.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Настоящият въззивен състав като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, както и доводите изложени в съдебно заседание и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият Т. М. М. и пострадалата С. К. М. сключили граждански брак на * г. Двамата съпрузи и детето им – Т. Т. М., родена на * г., живеели в жилище на ул. *** в гр. Б.. По време на съвместното им съжителство, отношенията им се влошили, между двамата често възниквали скандали, като съпругът започнал да упражнява *** спрямо съпругата си. На 03.08.2024 г. двамата се скарали за пореден път, като поводът бил планираното им пътуване 2 до с. П., където живеят родителите на М.а – свидетелите К. и В. М., по случай рождения ден на баща й. М.а предложила да купят като подарък за повода микровълнова печка, а подсъдимият отказал, тъй като за майка му не е имало такъв подарък и заявил, че няма да отидат на гости на родителите й. Около 16 часа конфликтът между двамата ескалирал и докато се намирали в кухнята на семейното им жилище, подсъдимият М. хванал пострадалата за шията и започнал да я души с двете си ръце, крещял й, обиждал я и я заплашвал. Впоследствие ударил главата й в хладилника, а малко след това, докато пострадалата се била навела надолу, за да вземе биберона на детето, той я ритнал с крак в областта на челюстта, от което тя се прехапала и усетила, че има кръв в устата си. Тъй като много се уплашила, С. М. решила да избяга. Използвала момент, в който подс. М. бил излязъл да пуши на терасата и изтичала навън боса. Когато се отдалечила, се обадила на баща си К. М. по телефона, като му обяснила какво е станало и го помолила да дойдат и да я приберат заедно с детето. След разговора с баща й пострадалата подала сигнал за упражненото насилие от съпруга й на тел.112, като обяснила, че тя се страхува да се върне сама до жилището, за да вземе детето си и помолила да бъде придружена до дома й от полицията. Полицейските служители от 02 РУП Благоевград - свидетелите И. Г. Ш. и Д. А.

М. били изпратени да помогнат на С. М. и заедно с нея отишли до жилището й, където се срещнали с Т. М.. Двамата участници в конфликта били заведени в полицейското управление, за да дадат обяснения за случилото се. Там отишли и родителите и други роднини на М.а, както и лелята на Т. - свидетелката С. Ч. и неговата братовчедка - Г. Ч.. След като дали обяснения по случая, С. М. била придружена от полицаи до дома си, за да си събере багажа и заедно с родителите и детето си заминала за с. П., община П..

В резултат на нанесения й удар с крак по челюстта от подсъдимия, пострадалата С. М. имала силни болки в челюстта, трудно си отваряла устата, за да се храни, по шията имала следи от душенето и болки в главата от удрянето й в хладилника. Не е посещавала съдебен лекар или друг лекар и не разполага с медицински документи. Въпреки опитите на подсъдимия да подобрят отношенията си и молбите му тя и детето да се приберат вкъщи, на 05.08.2024 г.

М.а подала жалба до началника на 02 РУП - Благоевград с оплаквания за нанесен й побой.

Впоследствие последната подала молба за развод и молба за защита по Закона за защита от ***.

От назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения й удар в областта на устата, М.а е имала кратковременни нарушения в процеса на хранене за период от време от около една седмица, което й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват лека телесна повреда по смисъла на НК. Останалите травматични увреждания са й причинили болка и страдание.

Тази фактическа обстановка се установява от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, както и от приобщените такива от ДП № 7852 ЗМ21/2025 г. по описа на 02 РУ - Благоевград.

Съвкупната преценка на доказателствата даде основание и на въззивния съд да приеме 3 категорично, че обвинението срещу Т. М. М. е доказано по несъмнен начин, респ. с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Фактите относно време, място и начин на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него, се доказват от показанията на свидетелите С. М., К. и В.

М., С. В., М. М., Г. и С. Ч., И. Ш., Д. М., К. И., Е. К. и Т. Ю..

Показанията на свидетелите могат да бъдат разделени условно на няколко групи. От една страна са свидетелските показания на пострадалата, които се подкрепят и от тези на нейните роднини - нейните родители /свидетелите К. и В. М./ и нейната баба - свид. С. В.. Същите са последователни и категорични относно основния факт на доказване – причинена на С. М. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, извършена в условията на ***, поради това и правилно кредитирани от съда за обективни при изграждане на становището относно авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние. Въпреки родствената връзка на първата група от свидетелите - нейните родители и бабата на пострадалата, техните показанията не се явяват изолирани, а са кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателствени средства, поради което те следва да бъдат ценени като достоверни. Тази група свидетелски показания са в унисон и със заключението по изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, която установява вида на причинените телесни увреждания на пострадалата, причинили й временно разстройство на здравето, неопасно за живота и фактът, че е възможно същите да са получени именно по време и начин, съобщени в нейните показания, а именно при инцидента, настъпил на 03.08.2024 г.

Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза като пълно и обосновано, което не поражда никакво съмнение по отношение на правилността му. Механизмът на увреждането е изяснен чрез съвкупния анализ на гласните доказателства, респективно, СМЕ е дала заключение, че телесното увреждане е причинено от удар в областта на устата и главата, както и душене в областта на врата. Няма пречка СМЕ да бъде изготвена без личен преглед на освидетелствания, както е в случая. Даден е отговор на въпроса относно възможността уврежданията да са получени по време и начин, съобщени в показанията на пострадалата, спазена е пред РС процедурата за разпит чрез видеоконференция на вещото лице по аргумент от чл. 149, ал. 8 НПК, вкл. проверка на самоличността на експерта, която е извършена от съдията от първоинстанционния съд, след което му е разяснена наказателната отговорност по чл. 291 НК за даване на невярно заключение, поради което и наведените в тази връзка възражения на защитата се явяват неоснователни.

Заявеното от първата група обсъдени по-горе свидетели се потвърждава и от подадения от пострадалата сигнал на тел. 112, както и от заявеното от присъствалите на място и работили по процесния случай полицейски служители – И. Ш., Д. М., К. И. и Е. К., които пресъздават своите впечатления относно състоянието на участниците в инриминираната случка. Като безпристрастни, еднопосочни и съответни и на останалия доказателствен материал, 4 настоящият състав кредитира показанията и на тази група свидетели.

На противоположната страна от заявеното от пострадалата са показанията на третата група свидетели - роднините на М. /неговите майка, леля и братовчедка/ в лицата на свидетелите М. М., С. и Г. Ч., които очевидно се опитват да доизградят защитната позиция на подсъдимия, навеждайки информация, че той не е удрял и наранявал пострадалата на инкриминираната дата, която версия остава изолирана и в противоречие с останалите обсъдени по-горе и кредитирани доказателства по делото. В същата насока са и обясненията на подс. М., които освен че изхождат от най-заинтересованото от благоприятен за него изход по делото лице, не се отличават с вътрешна последователност и житейска достоверност, а и са изолирани и се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция обясненията на подсъдимия в частта им, в която противоречат на показанията на М.а относно характера на техните взаимоотношения и стеклите се събития на процесния ден, не заслужават кредит на доверие, тъй като не са достоверни, а представляват израз на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.