Решение № 3975 от 03.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3975 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100505530 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С решение № 20051664/04.08.2022г. по гр.д. № 38664/2020г. по описа на СРС, 29-и състав, е уважен предявеният от ищеца М. В. Д. срещу ответника В. А. Г. иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесен от ответника удар в лицето на ищеца, ведно със законната лихва от 19.07.2020г. до окончателното погасяване. За горницата до пълния предявен размер от 4 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

С въззивната си жалба ищецът М. В. Д., чрез адв. В., обжалва решениетов частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника В. А. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 1 000 лева до пълния предявен размер от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от нанесения удар в лицето.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и необосновано в отхвърлителната част, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. От медицинската документация било установено, че на ищеца била причинена травма на тъпанчевата мембрана да дясното ухо, контузия на клепача и околоочната област, изтръпване на 1 дясната лицева половина и шум в ухото. Болките били интензивни, поради богатата инервираност на тъпанчевата мембрана. Ищецът имал преди това призната инвалидност – 50% намалена работоспособност. Инцидентът се отразил негативно и в душевния свят на ищеца – имал нарушения на съня, изпитвал гняв, обида, възмущение, тревога и безпокойство, вдигал кръвно, накърнена била честта и достойнството му и то пред най-близките му хора. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 4 000 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ответникът В. А. Г., чрез адв.

С., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че не било установено, че бил извършител, липсвала причинна връзка на твърдяната вреда с негово поведение. Ако вреда имало, то тя се дължала единствено на поведение на ищеца. СРС основал решението си единствено на заинтересованите показания на св. Д.а – съпруга на ищеца. Документите с медицински характер не установявали извършител, нямало и прегледи от специалисти – УНГ и ОПЛ. По делото имало данни и за предходни травми на ищеца М. Д. – при падане от колело в нетрезво състояние, които не били обсъдени.

С въззивната си жалба ответникът В. А. Г., чрез адв. С., обжалва решение № 20051664/04.08.2022г. по гр.д. № 38664/2020г. по описа на СРС, 29-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца М. В. Д. иск с правно основание чл. 45, вр. чл.

52 ЗЗД, за сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесен от ответника удар в лицето на ищеца.

Жалбоподателят-ответник намира решението за необосновано и неправилно в тази му част. СРС не обсъдил факта, че лекарят-специалист върнал ищеца при личния лекар за преглед и аудиометрия, което навеждало, че ищецът бил симулант. Макар и да твърдял „силни“ усещания, ищецът не посетил невролог и специалист УНГ, св. Ж. посочил, че след инцидента го закарал на работа, а не на преглед. Ищецът имал травми - от предходни падания - пиян от колело, от битова злополука, което не било обсъдено в решението. Недоказан по делото останал и актът на посегателство – СРС извършил неправилна оценка на събраните гласни доказателства, игнорирал показанията на св.

А. Г., неправилно кредитирал заинтересованите показания на другите двама свидетели – съпруга и зет на ищеца. Користно били тълкувани фактите – съдът пропуснал факта, че ищецът ритнал стол върху масата на св. А. Г., че се опитал да я обърне, че всъщност имало „възпиране/преграждане“ на пътя на ищеца към Г., а не удар в лицето.

Неправилно била приета като резултат от инцидента и контузия на клепача и околоочната област. Неправилно съдът приел, че липсва основание да се произнесе 2 относно съпричиняване на резултата. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът М. В. Д. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът М. В. Д. излага, че в къща на три етажа на адрес с. *******, живеели неговият тъст А. Г., семейството на ищеца и семейството на ответника В. А. Г.. На 19.07.2020г., около 18.00 часа ищецът и приятелят на дъщеря му, който живеел при тях - П. Ж., излизали да ходят до гр. София по работа. На двора, на маса до пътеката, пиели ответникът В. Г. и тъста А. Г.. Когато преминали ответникът отправил реплики към П. Ж., че ако още веднъж си остави колелото на стълбите на къщата, той щял да го изхвърли на улицата. Разменили си реплики. Ищецът бутнал един от столовете, който бил сложен на пътеката и му пречел да премине. Тогава ответникът и А. Г. скочили срещу него, а ответникът В. Г. му ударил шамар в лицето, отдясно, в областта на окото и ухото. П. и друго момче – М. ги разтървали. След случката П. Ж. закарал ищеца в УМБАЛ „Пирогов“. Лекарите констатирали травма и го насочили за преглед в болница ИСУЛ, където констатирали „лека хиперемия в горно-преден квадрант“, препоръчали аудиометрия и последващ преглед при личния лекар. На следващия ден ищецът имал шум в ушите, поради което отново посетил лекар, издадено му било направление за преглед при специалист, болничен лист, изписано му било медикаментозно лечение, препоръчали му избягване на стрес и умора, както и да направи неврологична консултация. В следващите няколко дни ищецът изпитвал главоболие, световъртеж, шум в ухото, страдал от безсъние.

Посетил невролог, издаден му бил нов болничен лист. Ударът бил неочакван и силен, причинил на ищеца болки и страдания, замайване, шум, изтръпване на дясната част на лицето, световъртеж, главоболие, безсъние. Ищецът бил повлиян негативно в емоционален аспект – чувствал гняв, обида, възмущение, които породили у него тревога и безпокойство. Имал преди това призната инвалидност – 50% намалена работоспособност поради проблеми на опорно-двигателния апарат, коксартроза, аденом на щитовидната жлеза и др. придружаващи заболявания. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати компенсаторно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 4 000 лева, ведно със законната лихва от 3 датата на инцидента – 19.07.2020г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. А. Г. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. На 19.07.2020г. ищецът М. Д. връхлетял вербално и физически върху тъста си А. Г., поради отправена забележка на П. Ж. да прибира велосипеда си на етажа, за да не цапа общото фоайе. Ищецът М. Д. бил в нетрезво състояние и се върнал от улицата, за да направи скандал. През това време ответникът В. Г. лепил плочки на чешмата в двора, а тъстът им А. Г. пиел питие на масата в двора. М. изритал един стол и се разкрещял на А. Г. с думите: „Дърто, с какво се занимаваш, какво искаш?“. Повдигнал масата, за да я обърне върху А. Г..

Ответникът единствено за защита на тъста си се изправил и преградил с ръката си движението на ищеца М. Д.. Не го бил удрял, а само го избутал за рамото. Оспорва медицинската документация за състоянието на ищеца – личният му лекар му издал болничен, за да се „отърве“ от него, а ЕР на ТЕЛК получил, заради претърпяна битова злополука – падане от колело. Моли за отхвърляне на иска.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.

По делото са събрани две групи свидетелски показания, а именно тези на свидетелите Т. Д.а и П. Ж. от една страна, а от друга – показанията на свидетеля А. Г..

Двете групи показания не кореспондират помежду си относно конкретното поведение на участниците, разменените реплики, действията им и начина, по който се случили събитията на въпросната дата 19.07.2020г.

Разпитана свидетелят Т. Д.а – съпруга на ищеца излага, че била пряк свидетел на случилото се. Било почивен ден. Баща й А. Г., сестра й и ответника В. Г. – съпруг на сестра й, прекарали деня в двора, на масата пред гаража. Употребявали алкохол. От остъклената си тераса свидетелят виждала градинката, улицата и пътеката. Съпругът й М. Д. прекарал деня вкъщи. Вечерта излязъл за работа - нощна смяна. Св. П. Ж. тръгнал с него, за да го закара. Свидетелят Д.а чула гласове навън и отворила прозореца. Ответникът В. Г. бил с гръб към нея. Свидетелят Д.а видяла, как ответникът В. Г. замахнал с лявата си ръка и ударил съпруга й в дясната страна на лицето. Чула го да му вика: „Ще ти откъсна главата!“. Съпругът й М. не паднал. Тръгнал да се защитава. Баща й А. Г. също станал и тръгнал срещу М.. Тогава св. П. Ж. избутал ищеца М. Д. назад, а племенникът й М. (син на ответника В. Г. и сестра й) избутал назад ответника В. Г.. Някой избутал назад и баща й. Други удари не се разменили. М. и П. излезли на улицата и тръгнали с колата.

При разпита си св. П. Ж. излага, че живеел в къщата от м.02.2019г. Ищецът М.

Д. тръгвал за нощна смяна, а свидетелят трябвало да го закара. По същото време на 4 маса на двора били ответникът В. Г. и А. Г.. На масата имало салата и алкохол.

Свидетелят вървял по пътеката, а след него вървял ищецът. А. Г. попитал свидетеля Ж. защо бил вкарал колелото в къщата. Свидетелят замълчал, но ищецът Д. му отвърнал:

„Докога ще тормозиш децата ми?“. Тогава ответникът В. Г. скочил срещу М. с думите „Сега ще видиш ти!“, казал, че ще му откъсне главата и му зашлевил шамар в дясната буза. А. също станал. Свидетелят защитил ищеца Д. като застанал и избутал ответника Васил Г. в гърдите. А. Г. се опитал да посяга на М. през свидетеля. И него избутал.

Дошъл синът на ответника М., който „гушнал“ баща си и го извел назад, казал му да престане. Когато всички се развикали свидетелят чул от прозореца да вика и „бабата“ – св. Д.а. Тя не слязла долу. През деня ответникът В. Г. правел една чешма. Ръцете му били прашни, а след удара по лицето на ищеца имало следа. Свидетелят Ж. извел ищеца навън. Първо го закарал в болница „Пирогов“, а после - на работа.

Разпитан свидетелят А. Г. излага, че сложили масата и той си пиел ракията сам.

Ответникът В. Г. лепял плочки отвън на чешмата. В. седнал на масата при него 10 минути преди да стане инцидента. М. излязъл на улицата, без да каже нищо. След него вървял св. П. Ж.. Свидетелят А. Г. спрял П. и му казал, че ако още веднъж види колелото ще го изкара от коридора навън на улицата. М. се върнал от улицата. Ритнал стола, бутнал масата, налетял да бие свидетеля А. Г.. Тогава дошъл ответникът В. Г. и избутал свидетеля към тревата в градинката. Двамата с М. се разправяли нещо, бутали се. Никой не ги бил разтървавал, те сами се разтървали. През това време св. П. Ж. бил навън на улицата. Излязла Л. - жената на В. и М. започнал да я обижда. Жената на М. си била на прозореца, горе на етажа. М. дошъл, когато М. вече бил излязъл навън.