Решение № 949 от 23.07.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2601/2024
- Вид
- Решение № 949
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 19.08.2025
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.11, ал.7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 949 гр. Пазарджик, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220102601 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за съществуване на част от вземането по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №635/2024г. по описа на РС – Пазарджик /след частично прекратяване на производството на основание чл.233 ГПК/ за сумата 1003.51 лв. – главница и сумата 128.84 лв. – обезщетение за забава, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението в съда на 16.02.2024 г. до плащането.
Ищецът „**“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.** твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника А. Г. Х. с ЕГН ********** от **, произтичащо от договор за ** №100600789 от 08.09.1998 г., към който са приложими общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и № ОУ-09/11.08.2014г.
Поддържа, че в изпълнение на договора е доставил ВиК услуги до водоснабден имот на ответника, находящ се в **, за който е открита партида с абонатен №110600789. Поддържа, че ответникът не е заплатил цената на 1 услугите, доставени в периода 01.01.2019г. – 15.01.2024г., на обща стойност 2538.84 лв., от която претендира частта, която не е погасена по давност в размер на 1003.51 лв. Поради допуснатото неизпълнение за ответника възникнало и задължението да му заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените главници на стойност 578.44 лв., от което претендира частта, която не е погасена по давност в размер на 128.84 лв.
Твърди още, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва сключването на договора и предоставянето на услугите. Предявил е възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.
„в“ ЗЗД за част от вземането, след което ищецът се е отказал частично от иска и производството е прекратено частично на основание чл.233 ГПК.
Ответникът не оспорва иска в поддържаната от ищеца част.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок, поради което са допустими.
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че като ВиК оператор по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ е доставил ВиК услуги на ответника, който има качеството на потребител по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., вида и количеството на услугите, тяхната цена и нейната изискуемост.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи положителния факт на изпълнението, ако твърди такова.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
2
Видно от представената справка от търговския регистър, ищецът е придобил предприятието на „ВиК – в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик, което има за предмет на дейност извършване на ВиК услуги на територията на община Пазарджик. ВиК услугите, чието заплащане се претендира, са предоставена в периода 16.02.2021 г. – 15.01.2024г. /по отношение на който не е налице отказ от иска/ при действието на Общите условия на ВиК оператора „ВиК – в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-09/11.08.2014г. (накратко ОУ), публикувани във в. „Знаме“, бр. 159 от 28.08.2014г. и в. „Марица“ от 27.08.2014г. Съгласно чл.11, ал.7 и 8 ЗРВКУ, ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без да е необходимо тяхното изрично приемане от потребителите. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Според §1, ал.1, т.2, б. „а“ ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. В чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено, че потребителите са задължени да заплащат цената на ВиК услугите. Плащането следва да стане в 30-дневен срок от издаване на фактурата.
Съгласно чл.59, ал.2 ОУ и чл.17 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребителите са длъжни да подадат до ВиК оператора заявление за откриване на индивидуална партида за водоснабдения обект. При промяна на собственика на договорно основание, прехвърлителят и приобретателят са длъжни да поискат закриване на старата партида и откриване на нова в 30дневен срок от прехвърлянето на имота – чл.61, ал.1 ОУ. Съгласно чл.63, ал.2 ОУ, ако предишният и новият собственик или ползвател не изпълнят това задължение, новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването.
Разпоредбата е в унисон с възприетото по-горе, че разходите за ВиК услуги се заплащат от потребителите, каквито от своя страна се явяват собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти.
Възникването на договорното правоотношение не се оспорва от страните и се установява от представения с исковата молба договор за ВиК 3 услуги №100600789 от 08.09.1998 г.
Предоставянето на услугите и тяхната цена също не се оспорва от ответника и се установява от представените от ищеца фактури и карнети за отчет на водомера, както и от справката по чл.366 ГПК, в която са изчислени изтеклите лихви за забава.
При това положение искът по чл.422 КПК следва да се уважи в предявения размер, а именно за сумата от 1003.51 лв. - цена на предоставените ВиК услуги за периода 16.02.2021 г. – 15.01.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 16.02.2024 г. до плащането, както и 128.84 лв. - обезщетение за забава за периода 16.02.2021 г.
– 15.01.2024г.
При този изход на делото ответникът, на основание чл.78, ал.1 ГПК, дължат на ищеца съдебни разноски съразмерно с частта от иска, която не е оттеглена и е уважена. Разноските на ищеца са в размер на 489.20 лв., включващи 89.20 лв. - държавни такси и 400 лв. възнаграждение за един адвокат. От тях следва да се присъдят 177.70 лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 212.35 лв. О тях по съразмерност следва да се присъдят 77.14 лв.
Ответникът също има право на разноски за частта от иска, от която ищецът се е отказал и производството е прекратено – чл.78, ал.4 ГПК.
Ответникът е представил доказателства за направени разноски в размер на 450 лв. – запратено адвокатско възнаграждение, от които следва да се присъдят 286.11 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът А. Г. Х. с ЕГН ********** от **, дължи на ищеца „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. **, сумата от 1003.51 лв. - цена на предоставените ВиК услуги за водоснабден имот в ** с абонатен №110600789, предоставени за периода 16.02.2021 г. – 15.01.2024г., ведно със законната 4 лихва от подаване на исковата молба в съда на 16.02.2024 г. до плащането, както и 128.84 лв. - обезщетение за забава за периода 16.02.2021 г. – 15.01.2024г., за което вземане е издадена заповед №367/19.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена ч.гр.д.
№635/2024г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника А. Г. Х. да заплати на ищеца „**“ ЕООД съдебни разноски в исковото производство в размер 177.70 лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №635/2024 г. на РС – Пазарджик в размер на 77.14 лв.
ОСЪЖДА ищеца „**“ ЕООД да заплати на ответника А. Г. Х. съдебни разноски в размер 286.11 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5