Решение № 1764 от 10.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9451/2025
- Вид
- Решение № 1764
- Подписан
- 10.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Надежда Маринова Александрова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1764 гр. В., 10.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110109451 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ от Г. Д. П. против **** за заплащане на 50.00 лева- частичен иск от общо 3500.00 лева , представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, основа предна броня, клаксон - 2 бр., радиатор климатик и греда над радиатора, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № *** от *** г. за застраховка „К.", клауза „**" на лек автомобил марка „М.“ с рег. № ***, както и законната лихва от датата на исковата молба- 28.07.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно- деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание на 16.04.2026 год. е допуснато изменение на предявения иск по отношение на неговия размер, а именно за сумата 1410.25 евро частично от 1789.52 евро.
Ищецът твърди, че на *** г. сключил с ответника Застраховка „К.", клауза „**" на собствения си лек автомобил марка „М." с рег. № ***, със срок на действие от 02.11.2024 г. до 01.11.2025 г. Автомобилът бил застрахован за 30 400.00 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователна полица № *** от *** г., възлизала на 1 577.71 лева.
Застрахователната премия била разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски са платени.
Ищецът сочи, че автомобилът му бил паркиран в гр. В. на ул. Н. № *. На 21.06.2025 г., около 20:00 часа, отивайки до него, установил че е увреден. На 1
23.06.2024 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Представител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция № *** г., като в него описал увредените части: облицовка предна броня, основа предна броня, клаксон - 2 бр., радиатор климатик и греда над радиатора. На 25.06.2025 г. ищецът получил Уведомление с изх. № *** г. с което застрахователят отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди, че при направено проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 3500.00 лева.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Не оспорва твърденията на ищеца, че лекият автомобил е застрахован по договор № *** от *** г. за застраховка „К.", клауза „**" със срок на действие от 02.11.2024 г. до 01.11.2025 г.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и това, че описаните щети по МПС са резултат от застрахователното събитие. Не оспорва заведената пред него щета.
Оспорва иска по основание и размер.
Оспорва твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер не представлявало необходим и оправдан разход, представлява подобрение, което не е покрит застрахователен риск, съответно не е налице покритие по застраховката, поради което предявените искове са неоснователни.
Оспорва активната материално правна и процесуално правна легитимацията на ищеца да води настоящите искове, тъй като е възможно и вече да не е собственик на процесния лек автомобил.
Оспорва необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи и детайли, тъй като детайлите не са за подмяна, според ответника.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира неговата отговорност.
Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало според исковата молба на 03.08.2024 г. на паркинг, между лек автомобил „М." с рег. № *** и неизвестно превозно средство. Счита, че наличните увреждания по лекия автомобил са реализирани при друг механизъм и не отговарят на механизъм на деформиране при паркирано състояние на превозното средство, а същите са настъпили само при движение на лек автомобил „М." с рег. № ****, а също и че уврежданията може да са настъпили при различни събития, че не съответстват в пълен обем в зоните на съприкосновение и съвпадение между превозното средство и друг участник, по количество на уврежданията с така описаната обстановка в исковата молба, като също така се наблюдават увреждания, нехарактерни за удар при така 2 заявеното пътнотранспортно произшествие.
Ответникът сочи, че следва да се вземат предвид стойността и ценовите параметри в доверен на застрахователят сервиз.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От Застрахователна полица за застраховка К. на МПС № *** от *** год. се установява, че между **** и Г. Д. П. е сключена застраховка „К.”, по отношение на лек автомобил „М.“ с рег. № *** със срок на действие от 00:00 часа на 02.11.2024 год. до 23:59 ч. на 01.11.2025 год. Уговорената застрахователна сума е в размер на 30 400.00 лева. Премията следва да бъде заплатена на 4 равни вноски.
Ответникът оспорва активната процесуална легитимация, на ищеца, във връзка с което е представено свидетелство за регистрация част I, от което се установява, че собственик на процесния автомобил е ищецът.
В Опис на претенция № *** год. за лек автомобил М.“ с рег. № *** са описани следните щети: облицовка предна броня, основа предна броня, клаксон - 2 бр., радиатор климатик и греда над радиатора.
Страните не спорят, че ответникът е отказал изплащане на обезщетение.
В заключението на приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза са приети уврежданията по автомобила, установени при оглед на същия от представител на застрахователя, посочени в описа на претенция и видими на предоставения снимков материал, а именно: облицовка предна броня, основа предна броня, клаксон - 2 бр., радиатор климатик и греда над радиатора. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на увреждането, като при определяне на средната пазарна цена на труда е извършена справка в поне 30 сервиза на територията на гр. В., работещи на различни цени, като половината от тях да притежават европейски сертификат за качество, е в размер на 1410.25 евро.
При прегледа на снимките, направени при огледа на заведената щета от представител на застрахователя, се вижда изкривяване на предния регистрационнен номер. Такова изкривяване в този случай на предния регистрационен номер е възможно при пряко въздействие върху него, натиск, удар по посока отпред назад по оста на автомобила. Предната броня на процесния автомобил е от пластмаса, която има свойството да възвръща своята форма след пряко въздействие върху нея. При натиск по средата на предната броня усукването и по посока назад по оста на автомобила води до нейното разкопчаване в двата края от държачите. Тежестта на удара е поела основата на предната броня. При нейното изкривяване се е усукала и гредата над радиатора, която е захваната за основата. Двата клаксона са в зоната на удара и са захванати за основата на предната броня. Климатичния радиатор е увреден от клаксона.
3
При съпоставяне на механизма на произшествието, предоставения снимков материал и установените увреждания става ясно, че е налице причинно- следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди, като е възможно настъпването на щетите по лек автомобил „М.“ с peг. № *** да са в паркирано състояние вследствие на удар от друго МПС.
Стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, включваща сервизи притежаващи и непритежаващи европейски сертификат за качество би следвала да бъде 1410.25 евро с ДДС.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За възникване на тази отговорност на застрахователя е необходимо осъществяването на сложен фактически състав, който включва: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните и изправността на застрахования по него; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение възникнали в резултат от застрахователното събитие; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.
По делото не се спори, че страните са обвързани от застрахователно правоотношение.
Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес и заявените от страните твърдения, същите следваше да установят пазарната стойност на имуществени вреди към момента на увреждането.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
От приетите по делото доказателства се установява, че е налице 4 причинно- следствена връзка между процесното застрахователно събитие и настъпилите вреди за лек автомобил „М.“ с peг. № *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от заявеното събитие. Дължимото обезщетение следва да се определи по средна пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането 23.06.2025 г. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка и труд без прилагане на обезценка.
Частичната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение в размер н а 1410.25 евро съответства на дължимото, поради и което искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Върху посочената сума е дължима и законна лихва от депозирането на исковата молба в съда – 28.07.2025 г. до окончателното й изплащане.
Видно от приложения по делото договор за застраховка К. Стандарт, обективиран в полица № ***, приложена на л. 5 от делото, е договорено ремонтът да се извърши в доверен сервиз. Данни за цените на доверен сервиз не са събрани по делото. Дори обаче да се приеме, че при този начин на обезщетяване би се извършило надлежно възстановяване на увреденото имущество, за действителното приложение на този способ, е необходимо съдействие на застрахователя. За такова предложение или насочване към доверен липсват данни по делото.
Трайно е разбирането в съдебната практика е, че при възникване на спор относно обезщетението, вътрешните правила на застрахователя / вкл. методиката за определяне на вредата, цените уговорени между застрахователя и доверения сервиз/ се прилагат само като ориентир за минимален размер на обезщетението, но не и когато се докаже друг размер на възстановителна стойност с пазарни аналози на разходите за ремонт на повредите(Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010, ІІ т. о., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК).