Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20 от 02.02.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 26/2024
Вид
Определение № 20
Подписан
02.02.2024
В сила
02.02.2024
Състав
Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева

Цитирани разпоредби

  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 01.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600026 по описа за 2024 година Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Делото е образувано по жалби на адвокати Б. и Я., АК Варна, като защитници съответно на обвиняемите Т. К. и П. Й. - страни по НОХД № 1232/23 г. на Окръжен съд Варна, срещу определение по делото от 16.01.2024 г., в частта, с която при решаване на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е отказано прекратяване на съдебното производство.

С въззивните частни жалби се поддържа претендираното и в разпоредителното заседание пред окръжния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота, непълнота и противоречие на обвинението, създаващи пречка да се разбере при какви точно обстоятелства е извършено престъплението, за което подсъдимите следва да отговарят, като се иска отмяна на определението по чл.248, ал.5 от НПК и връщане на делото в първоинстанционната прокуратура.

Жалбите са допустими, а по съществото си неоснователни.

Делото в първоинстанционния Окръжен съд Варна е било образувано по поредно внесен обвинителен акт, след двукратно прекратяване на съдебното производство в аналогични процедури, и с него са повдигнати обвинения за данъчни престъпления, измама и изпиране на пари.

В разпоредително заседание на 16.01.2024 г., като е изслушал страните 1 по въпросите, които се решават в него, съдът не е споделил виждането на защитата за претендираното и сега процесуално нарушение, засягащо правото на защита, респ. е оставил без уважение съответстващите му искания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, тъй като е приел, че обвинителният акт съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.246 от НПК.

След внимателен прочит на прокурорския акт, поставил началото на съдебната фаза на производството по делото, не се установява соченото от жалбоподателите отклонение от стандарта, и в частност неизпълнение на задължението за посочване на обстоятелствата, свързани с време, място и начин на извършване на инкриминираните деяния. В съответствие с чл.246, ал.2 НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт се откриват всички правнорелевантни факти, и тяхното описание дава възможност на подсъдимите ефективно да упражнят правото си на защита в процеса.

От конкретно изложените в подкрепа на жалбите съображения не се извличат допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, представляващи прекратителни основания, които да обусловят произнасяне по смисъла на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, в т.ч. ограничаване правото на защита. Както се приема от задължителната съдебна практика, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В атакувания обвинителен акт е изпълнено задължението за посочване на достатъчно факти, които да позволят вземането на правилно решение по въпросите обуславя ли се съставомерност на инкриминираната деятелност по посочените от прокуратурата конкретни текстове на материалния закон, и участието на подсъдимите в осъществяването, след като се приобщи и анализира доказателствената съвкупност. Фактите, срещу които те следва да се защитават, са изложени ясно, както и конкретната им правна квалификация според държавното обвинение. Дали фактите се доказват по несъмнен начин, и достатъчни ли са да запълнят съставите по повдигнатите обвинения, са въпроси, чиито отговори се очакват от съдебния състав, на който делото е 2 възложено.

Съгласно ТР 6/2018 г. на ВКС, ОСНК, „не е поставено изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието”, и в тази връзка е неоснователна критиката, че в обвинителния акт не са посочени ред обстоятелства, определени в жалбата на адвокат Я. като „установени по делото“. Фактическите и правни изводи се дължат от съда по същество в съответната инстанция, след провеждане на съдебното следствие. Съдебната фаза на наказателното производство е основна – съдът е призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната доказателствена стойност, и въз основа на тях да обоснове фактическите изводи и съответствието им с материалното право. В проверяваното определение правилно е възприето становището, както по конкретното възражение за стойностни несъответствия, така и общо във връзка с тежестта на доказване, че отговорите на поставените от защитата въпроси следва да се търсят вече в хода на съдебното производство.

По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд Варна намира за правилен отказа на първоинстанционния съд да прекрати съдебното производство, поради което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.01.2024 г. по НОХД № 1232/2024 г. на Окръжен съд Варна в частта по чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3