Решение № 3907 от 26.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3907 гр. София, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110212107 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***********“ ООД с ЕИК ********* срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0006221/25.04.2023 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвтПр, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което го обжалва с твърдения за незаконосъобразност. В жалбата са релевирани възражения за неосъществена процедура по връчване на НП, като се навежда, че наличието му е разкрито едва след образуването на изпълнително дело за принудително събиране на наложената с него санкция. Сочи се, че с това юридическото лице е било лишено от информация за какво му е наложена санкция и на какво основание същата е определена в съответния размер. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от упълномощения защитник на търговското дружество, в която се моли за даване ход на делото в негово отсъствие, като се поддържа жалбата и се претендират разноски съобразно представени по делото писмени документи.

1

Въззиваемата страна - директор на РД „АА“ - София, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***********“ ООД с ЕИК ********* е притежател на лиценз на Европейската общност за международни товарни превози № 14893, издаден на 18.03.2016 г. от министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и валиден до 17.03.2026 г., с който дружеството е оправомощено да извършва международни превози на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут, за пътувания или част от пътувания, които се извършват на територията на Общността.

По силата на заповед № РД-12-926/20.03.2023 г. директорът на РД „АА“ – София е наредил да се извърши комплексна планова проверка на международния превозвач, като за отговорни длъжностни лица са определени свидетелят Д. Б. – „инспектор“ в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – София и неговият колега И.С., изпълняващ същата длъжност. В хода на проверката, с известие с рег. № 82-00-56-217/02.03.2023 г., от инспектирания субект е изискано да предостави документи, свързани с експлоатираните превозни средства и техните водачи, както и превозни документи, сред които пътни листове, товарителници, заповеди, тахографски листове, дневници, книги за периодичен инструктаж и други.

След представяне на необходимите документи, контролните органи са установили, че на 20.05.2022 г. в гр. София, лицензираният превозвач е осъществил международен превоз на товари, като същият е извършен от назначения на трудов договор водач Д. Д. Ч., с моторно превозно средство марка „**********“ от категория N3 с рег. № ********, за което свидетелства приложената международна товарителница CMR № ********/20.05.2022 г.

При справка за издадени лицензии в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че за горепосоченото моторно превозно средство не е имало издадено заверено копие към лиценза на превозвача. Резултатите от проверката били обективирани със съставянето на констативен протокол, с който на „***********“ ООД било предписано да спазва стриктно разпоредбите и изискванията на Закона за автомобилните превози, като извършва товарни превози само с превозни средства, за които има издадени заверени копия на лиценза на Общността и са вписани към списъка с превозни средства към този лиценз.

По повод на констатираното несъответствие свидетелят Д. Б. преценил, че на 20.05.2022 г. „***********“ ООД, притежаващо лиценз на Европейската общност за международни товарни превози № 14893, със срок на валидност до 17.03.2026 г., е извършило международен превоз на товари с МПС, за което не е имало издадено заверено копие към горепосочения лиценз, за което в присъствието на един свидетел при установяване на нарушение и в 2 присъствието на законния представител на жалбоподателя, съставил на последния АУАН № 336610 от 20.03.2023 г. Управителят на дружеството получил екземпляр от съставения АУАН срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не постъпили възражения.

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган директор на РД „Автомобилна администрация“ София, издал процесното наказателно постановление № 42-0006221/25.04.2023 г., с което за нарушение на чл. 7а, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтПр, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно от ЗАвтПр, на „***********“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д. Б. /актосъставител/ и М.Д., както и от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: международна товарителница (CMR)

№

********/20.05.2022 г.; удостоверение за техническа изправност на ППС; извлечение от информационната система на ИА „АА“ „Лицензи“; разпечатки от програмата „Car Tracker Tacho Tek“, покана за съставяне на АУАН и известие за доставяне; известие за извършване на проверка с рег. № 82-00-56217/02.03.2023 г.; Заповед № РД-12-926/20.03.2023 г. на директора на РД „АА“; констативен протокол за извършена комплексна проверка; длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ при РД „АА“; Заповед № РД-0830; Заповед № 7/16.01.2023 г. на директора на РД „АА“ – София; лиценз № 14893 за международен автомобилен превоз на товари; заверено копие № 1148930001 за международен автомобилен превоз на товари; писмено уведомление от ИА „АА“ ведно със списък на МПС, вписани в лиценза за международен превоз на товари на жалбоподателя към 27.11.2023 г.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетеля Б. и прецени, че същите са пълни, последователни и логични, като в тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло. В съдържателен план споделеното от свидетеля способства за установяване на факта, че превозното средство не е било вписано в списъка към издадения на дружеството лиценз към момента на извършване на процесния превоз, респективно че за товарния автомобил не е имало издадено заверено копие на лиценза. Актосъставителят дава разяснения още и по повод на законовата процедура по вписване на превозните средства в лиценза на превозвача, съответно – издаването на заверени копия за всяко от тях, каквито действия Б. лично е установил, че не са предприети.

Съдът се довери на следващо място и на показанията на свидетеля Д..

3

Служебната му принадлежност в случая не е рефлектирала върху обективността на дадените от него показания, въпреки субективната му увереност за липса на извършено от страна на дружеството нарушение. Пред съда Д. засвидетелства, че дружеството действително разполага с 15 на брой официално заверени копия на лиценза за международни превози, което обстоятелство съответства на констатациите на контролните органи от протокола за извършената проверка. Не може да се даде вяра обаче на твърдението, че броят на използваните от дружеството автомобили съответства на този на издадените копия, тъй като в списъка с проверени ППС фигурират 18 на брой превозни средства (сред които и процесното такова), три от които не са били вписани в списъка към лиценза.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - съгласно чл.

91 и чл. 92 от ЗАвтПр контролът се осъществява от органите на ИА „АА“. В този смисъл актосъставителят Б., заемащ длъжността „инспектор“ към РД „АА“ – София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.

Административнонаказващият орган - изпълняващ длъжността директор на РД „Автомобилна администрация“ - София е компетентен да състави обжалваното НП, предвид наличната по делото Заповед № РД-0830/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 месечния давностен срок. Ето защо съдът намира, че са спазени всички 4 срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и процесното наказателно постановление са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление отговаря на дадената правна квалификация и е описано достатъчно пълно, подробно и ясно. Налице е редовна процедура по връчване на акта на управителя на дружеството-жалбоподател. Що се касае до връчването на наказателното постановление, във връзка с което са основните оплаквания на жалбоподателя, съдът намира следното: Допуснатото нарушение не е довело до накърняване на интересите на жалбоподателя, доколкото същият е успял да реализира пълноценно правото си на защита чрез подаването на жалба срещу издадения му санкционен акт. По мнение на съда в случая не се касае за съществено процесуално нарушение, тъй като опорочаването на процедурата по връчване на НП е въпрос по допустимостта на жалбата и не може да повлече след себе си незаконосъобразността му, съответно – нуждата от неговата отмяна – в този смисъл Решение № 5588 от 14.09.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 4796/2023 г. В този контекст следва да се обърне вни**********ие и на широко споделяното в практиката виждане, че връчването по чл. 58 от ЗАНН не е част от наказателното постановление, а удостоверяването му не е реквизит от съдържанието му, поради което неизвършването му или нередовното му извършване не опорочават от формална или процесуална страна наказателното постановление (така Решение № 2207 от 02.04.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 577/2018 г.; Решение № 2270 от 06.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 11335/2015 г.).