Решение № 204 от 07.06.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. гр. **град, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **ГРАД в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова в присъствието на прокурора К. Ем. П. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100199 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ- за заплащане на обезщетение за вреди причинени от Прокуратура на Република България в следствие на незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, за което в последствие лицето е оправдано.

Ищецът Т. Н. Т. поддържа в искова молба, че против него е било повдигнато обвинение от РП-**град за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК- за това, че на 03.04.2017г. на ПП І-5 /Е-85/, на км.272, между **град и с.Р., община **град, противозаконно унищожил /пробол, срязал с нож/ чужда движима вещ- автомобилна гума марка „Континентал“ с размери 185/65/15 на стойност 60 лева, собственост на АПИгр.София. Той бил привлечен като обвиняем по д.п.№235/2017г. на РУ –**град, като му била взета мярка за процесуална принуда „Подписка“. С Присъда №43/31.07.2018г. по НОХД №515/2017г. по описа на РС-**град, ищецът бил оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана от РП-**град и потвърдена с Решение №18/07.02.2019г. по ВНОХД №471/2018г. по описа на ОС-Хасково.

Поддържа, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и емоционален срив, психическо напрежение, негативни коментари от страна на съселяни и познати, както и разрив в отношенията с приятелката си, майка си и сестра си. След привличането му като обвиняем изпаднал в стресово състояние, бил в постоянно напрежение и страх до влизане в законна сила на оправдателната присъда. Той бил млад, образован и успешно вградил се в семейния бизнес мъж, придобил образование в престижен университет. Към момента на привличането му в качеството на обвиняем, той бил с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Поради това изживял отрицателни емоционални страдания- чувство на притеснение и неудобство от засягане на честта и достойнството му, накърняване на името и авторитета му, психически тревоги, безпокойство и обърканост от неоснователно отправени обвинения, стрес и страх да бъде осъден без вина. Станал нервен, имал негативни изживявания по повод отрицателното отношение и недоверие на част от приятели и бизнес-клиенти. Децата му започнали да се срамуват от него. Незаконното обвинение довело до загуба на лично време и средства за явяване във връзка с провежданото разследване. Изпитвал голяма 1 тревога от възможността да бъде осъден за престъплението, което не бил извършил. Не можел да спи, да се храни нормално, като нямал желание да се среща и да общува с хора. За обвинението се говорело в селото, в което живее, като бил незаслужено дискредитиран пред съселяните си, семейния и приятелския му кръг. Счита, че така описаните неимуществени вреди възлизат на 5000 лева. Същевременно от датата на влизане в сила на оправдателната присъда за него се пораждало и правото на законна лихва върху стойността на претендираното обезщетение, която за периода от 07.02.2019г. до 06.02.2024г.- деня на завеждане на иска в съда възлизала на 2671,12 лева, както и на законна лихва върху главницата от 06.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди, че претърпял и имуществени вреди от незаконното обвинение, възлизащи на 1600 лева и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делата във връзка с обвинението в извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК, по което бил признат за невиновен и оправдан. Върху тази сума имал право на законна лихва на стойност 854,76 лева, считано от 07.02.2019г. до 06.02.2024г., както и на законна лихва от 06.02.2024г. до окончателното заплащане на сумата.

Поддържа, че отговорността на Държавата за причинените му вреди била обективна, поради което не следвало да се доказва от увреденото лице вината на органа, причинил вредите. Държавата дължала обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. По отношение размера на обезщетението, съдът се произнасял по справедливост.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Н. Т. сумата от 5000 левапретърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №235/2017г. по описа на РУ-**град, по което е оправдан с Присъда №43/31.07.2018г., постановена по НОХД 515/2017г. по описа на РС-**град, потвърдена с Решение №18/07.02.2019г., постановено по ВНОХД №471/2018г. по описа на ОС-Хасково, сумата от 1600 лева- претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по ДП №235/2017г. по описа на РУ-**град, НОХД №515/2017г. по описа на РС-**град и ВНОХД №471/2018г. по описа на ОС-Хасково, сумата от 2671,12 лева – законна лихва върху главницата от 5000 лева, считано от 07.02.2019г. до 06.02.2024г., сумата от 854,76 лева- законна лихва върху главницата от 1600 лева, считано от 07.02.20219г. до 06.02.2024г., както и законната лихва върху двете главници, считано от 06.02.2024г. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В проведеното на 09.05.2024г. съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът допусна изменение на предявените от него искове за обезщетение за забава, като по първия иск вместо за сумата от 2671,12 лева за периода от 07.02.202019г. до 06.02.2024г. иска се счита предявен за сумата от 1675,15 лева за периода от 06.02.2021г. до 06.02.2024г., а по втория иск вместо за сумата от 854,76 лева за периода от 07.02.20219г. до 06.02.2024г., иска се счита за предявен за сумата от 530,29 лева за периода от 06.02.2021г. до 06.02.2024г.

Ответникът Прокуратура на Република България чрез прокурор от РП-Хасково ТО**град поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва по основание и размер исковите претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и претенцията за законна лихва върху главницата. Заявява, че не са доказани твърденията за преживян стрес, притеснения и имуществени вреди. Не били налице доказателства, които да установят действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. Не били представени доказателства за претърпени морални вреди, както и такива за твърдени ограничения на личната сфера на ищеца. Счита, че наказателното производство е протекло в 2 разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Обвинението не било за тежко умишлено престъпление, като в хода на досъдебното производство по отношение на обвиняемия била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Същата била регламентирана в НПК и се явявала законосъобразна. Към онзи момент били налице съответните предпоставки и доказателства за повдигане на обвинение и съответно внасяне на обвинителен акт в съда.

Оспорва исковата претенция за причинени имуществени вреди, като намира същата за неоснователна. Счита, че случаят не попадал в нито една от хипотезите, изискващи задължителна защита съгласно чл.94 от НПК. На обезщетение подлежали действително настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Разноските за адвокатско възнаграждение не били такава последица, а произтичали от договорно отношение между адвоката и лицето, търсещо правна защита. Поради това, те не представлявали имуществени вреди по чл.4 вр.чл.2 от ЗОДОВ.Ползването на адвокатски услуги по наказателни производства, по които защитата не е задължителна е по преценка на обвиняемото лице. Поради това изплатеното адвокатско възнаграждение не представлявало задължителен и неизбежен разход, като не можело да се приеме за пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Алтернативно оспорва исковата претенция по размер, като счита, че тя е завишена многократно, предвид извършените действия с участие на защитника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите съдържащи се в приложеното по настоящото дело досъдебно производство №235/2017г. по описа на РУ-**град е, че същото е образувано на 03.04.2017г. срещу Неизвестен извършител за това, че на същата дата в община **град противозаконно повредил чужда движима вещ- срязал автомобилна гума, собственост на АПИ-Софияпрестъпление по чл.216 ал.1 от НК.

Досъдебното производство е образувано във връзка с подадена в РУ-**град жалба от **, в която се твърди, че в качеството му на инспектор дирекция АРОК в АПИ-София, на 03.04.2017г. извършвал проверки по контрол на движението на превозни средства на ПП І-5 Ев5 на км.272 между **град и с.Р., община **град, като бил със служебен л.а.“**. Около 13.30 часа спрял за проверка верижен трактор **. Започнал да извършва проверка на водача и машината, като малко по-късно се появил мъж, който се представил като собственик на трактора. ** констатирал наличие на нарушения, като седнал в служебния си автомобил и започнал да пише акт за установяване на административно нарушение. Собственикът на трактора стоял до служебния автомобил и намиращия се в него жалбоподател. В един момент ** чул, че нещо силно изсъскало, като колата се наклонила на ляво. В страничното ляво огледало той забелязал, че собственика на трактора отскочил настрани от колата, точно откъм задната й лява гума. ** излезнал от автомобила и установил, че лявата му задна гума е срязана отстрани. Сигнализирал за случилото се в РУ-**град, като след пристигане на полицаите, те забелязали, че в предната част на трактора има забит нож с дължина около 25 см заедно с дръжката.

3

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.07.2017г., съставен от разследващ полицай при РУ-**град, Т. Н. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №235/20217г. на РУ-**град за това, че на 03.04.2017г., на ПП І-5 /Е85/, на км.272, между **град и с.Р., противозаконно унищожил /пробол, срязал с нож/ чужда движима вещ- автомобилна гума марка „Континентал“ с размер 185/65/15 на стойност 60 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София- престъпление по чл.216 ал.1 от НК. По отношение на обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата Т. е бил разпитан в качеството на обвиняемо лице, като е заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и няма отношение към спуканата гума. Разпитът е проведен в присъствието на наетия от обвиняемия адв.** от АКХасково, като съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, на същия в брой е била заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

На 14.08.2017г. прокурор при РП-**град изготвил и внесъл в РС-**град обвинителен акт против Т. Н. Т. за извършено от него престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Образувано било НОХД №515/2017г., по което на 31.07.2018г. съдът произнесъл Присъда №43/31.07.2018г., с която признал Т. Н. Т. за невинен в извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК и го оправдал по повдигнатото обвинение. Тази присъда е била протестирана от прокурор при РП- **град пред ОС-Хасково. С Решение №18/07.02.2019г. по ВНОХД №471/2018г. ОС-Хасково потвърдил Присъда №43/31.07.2018г. на РС-**град по НОХД №515/2017г.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът допусна и разпита свидетелите **в. В своите показания свид.**- леля на ищеца, поддържа, че племенника й бил набеден, че нарязал някаква гума, което той не бил спорил. Във връзка с това се водели дела, които Т. много тежко изживял. Всички около него били под стрес.

Ищецът се скарал с приятелката си и тя го напуснала, като повод за това станало делото с нарязаната гума. Отношенията с майка му и сестра му също били нервни. Ищецът се държал нервно и неадекватно с всички. Причина за всичко това било продължилото около две години дело. Ищецът имал висше образование, като бил завършил Американския университет. Имал фирми и се занимавал със земеделие. В селото, в което живеел, се ползвал с много добро име. Имало коментари, като хората не можели да повярват, че той може да извърши такова нещо. Според свидетелят, Т. получил психическо разстройство в следствие на воденото срещу него наказателно производство, но не бил посещавал лекар и не се бил лекувал. Не знаела дали е приемал медикаменти.