Решение № 54 от 23.01.2024, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 770/2023
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 23.01.2024
- Състав
- Велина Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143,ал.2 ,т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.147 · Закон за защита на потребителите
- чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Пещера, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20235240100770 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от В. Г. Н. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ № 25А, чрез процесуалния си представител адв.П. П. , срещу ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление: гр.София ,район Младост,ж.к.Младост 3,ет.9 офис 20,представлявано от И. Д. и Д. Н. ,в която твърди,че на 07.04.2023 година между ищеца по настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за кредит под №1252956 , по силата на който на ищцата била заета сумата от 300лева за срок от 45 дни.Сочи се още,че съгласно клаузите на договора уговорения ГПР е от 49.93%,годишен лихвен процент от 5.12% .Твърди се още ,че в договора било изрично предвидено,че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено в полза на заемодателя от „MULTITUDE BANK“-дружество регистрирано в Малта и представляващо част от групата на кредитора.Уговорено било ,че одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на заема като на датата на сключване на договора за заем се сключвал и договорът за гаранция.За услугата по обезпечение на договора потребителят дължал такса в размер на
128.64лева.Сочи още ,че за усвоена главница от 300 лева и за периода на 1 ползване на заетата сума от 45 дни от заемателя се изисквало да заплати общо сумата от 444 лева ,от която -главница в размер на 300 лева ;договорена лихва от 15.36 лева ,както и таксата от 128.64 лева.Към днешна дата задълженията на заемателя били в размер на 574 лева.Твърди се още ,че по договора кредитополучателят е действал като физическо лице ,поради което договорът има характер на потребителски договор.Счита ,че същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.19 от ЗПК.В договора кредиторът бил посочил като абсолютна стойност лихвения процент по заема и ГПР като липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР.От издаденото удостоверение за наличие на задължения било ведно ,че задълженията по гаранция са включени към задълженията по кредита ,макар че същите формално са уговорени в полза на трето лице.В случая дължимата такса към MULTITUDE BANK не била включена при изчисляване на годишния процент на разходите.Предвид обстоятелствата,че договорът за заем и договорът за гаранция са сключени в един и същи ден;двете дружества са „свързани лица“ и включването на възнаграждението за гарант в задължението на заемателя за връщане на заетата сума безспорно сочели ,че разходите за гарант са били известни на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.Освен това съгласно чл.5 от договора без одобряване на гаранцията не можело да бъде отпуснат заем,с което счита ,че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в ГПР.При включване на възнаграждението за гарант в ГПР ,то действителният ГПР по договора щял да достигне до 800%.С оглед на изложеното е допуснато нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК водещо до нищожност на целия договор ,тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР.От договора не ставало ясно как е формиран лихвения процент от 5.12% -дали същият се изчислявал на дневна база,на месечна база или на годишна база,което не се установявало и от общите условия.Твърди се още ,че клаузата на чл.5 от договора е нищожна на самостоятелно основание като заобикаляща изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК тъй като потребителят нямал право на избор дали да използва услугата по гарантиране на кредита.Предвиденото възнаграждение за дружеството-поръчител водело до скрито оскъпяване на кредита тъй като с включването на възнаграждението 2 в погасителната вноска всъщност се осигурявал добавък към възнаградителната лихва
,а това представлява сигурна печалба за кредитора.Счита ,че клаузата на чл.5 от договора нарушава изискванията на чл.143,ал.2 ,т.5 от ЗЗП и чл.147 от ЗЗП тъй като същата противоречала на добрите нрави и добрите търговски практики.С оглед на изложеното счита ,че процесният договор е недействителен на основание чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК,както и по чл.146 от ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.Моли да се постанови решение ,с което да бъде прогласена нищожността на договор № 1252956 от 07.04.2023 година ,сключен между страните по делото като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД,ЗПК и ЗЗП.При условията на евентуалност в случай ,че не бъде уважен искът за прогласяване нищожността на целия договор то да се прогласи като нищожна клаузата на чл.5 от договора като противоречаща на закона и добрите нрави и като неравноправна.Претендира присъждане на разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявения иск със становището ,че между страните по делото е имало сключен договор за потребителски кредит ,по силата на който ответникът по делото е отпуснал на ищцата заем в размер на 300 лева като заетата сума е следвало да се върне заедно с уговорена лихва в срок от 45 дни.В договора страните уговорили ,че възнаградителната лихва е в размер на 5,12 % ,при ГПР от 49.93% или общата сума дължима от заемателя на заемодателя възлизала на 315.36 лева.Твърди още ,че по силата на чл.5 от договора заемателят е бил длъжен да даде подходящо обезпечение за задълженията си и при сключване на договора ищецът избрал това да стане чрез поръчителство от Мултитюд Банк(Малта).Сочи кредитополучателят е можел да обезпечи задълженията си по кредита по различен начин ,включително с поръчителство от избрани от него физически лица.Самият договорът за гаранция е възмездна услуга ,предоставяна от лице ,различно от кредитора и в случай ,че кредитополучателят направи избор да сключи договор за гаранция с гарант предложен от кредитора този разход не се включвал в ГПР по кредита ,защото не влизал в общия разход по кредита съгласно §1.1 от ЗПК.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърлят предявените искове.
3
При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника ,като с определение №642 от 11.12.2023 година съдът е приел за съвместно разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело №
770/2023година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.
В исковата молба по насрещния иск ищецът“ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София ,чрез пълномощника си юрк.Г. против ответника В. Г. Н. от гр.Пещера твърди,че между страните в настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит № 1252956 от 07.04.2023 година като Н. е получила в заем сумата от 300 лева.Съгласно клаузите на договора заемателят е бил длъжен да върне главницата и да заплати договорената лихва на вноски съгласно погасителния план към договора.Уговорено било ,че възнаградителната лихва по договора е в размер на 5,12% на годишна база при ГРП от 49.93% или общата сума дължима от заемателя е в размер на 315.36 лева.Срокът за издължаване на заетата сума бил уговорен от 45 дни като заемателят не бил заплатил никакви суми по повод на погасяване на кредита.Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 315.36 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочат доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор ,в който сочи ,че процесният договор е недействителен на основание чл.10,ал.1 от ЗПК,чл.11,ал.1,т.9,т.10.,т.11 и т.12 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК както и на основание чл.146 от ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.С оглед недействителността на договора липсвало валидно облигационно отношение ,въз основа на което ищецът да търси заплащане на главница ,лихви и други разходи по кредита.Моли да се отхвърли предявения иск.Претендира присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
4
От събраните по делото писмени доказателства:договор за предоставяне на заем от разстояние от 07.04.2023 година; удостоверение за наличие на задължение;преддоговорна информация; Общи условия за предоставяне на финансови услуги(заеми) от разстояние на „Фератум България“ЕООД; договор за гаранция се установява ,че на дата 07.04.2023 година между „Фератум България“ЕООД гр.София и В. Г. Н. от гр.Пещера е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние ,по силата на който дружество, в качеството на кредитор предоставя в заем на Н. , в качеството й на потребител сума в размер на 300 лева (главница) с уговорен срок на погасяване от 45 дни ,считано от датата на превеждане на заемната сума.Според клаузите на договора на падежната дата заемателят е следвало да върне на заемодателя общо сума в размер на 315.36 лева ,представляваща сбор от следните суми:главница в размер на 300 лева ,лихва в размер на 15,36 лева при лихвен процент 5,12 % и ГПР от 49.93 %.Съгласно клаузата на чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем.С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение ,уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя
,нито от лицето предоставило обезпечението.Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
Видно от Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми)от разстояние на „Фератум България“ЕООД посочените в договора термини: „гарант“ и „поръчител“ имат следното значение в ОУ и в договора за заем ,а именно: „гарант“ е одобрено от дружеството Юридическо лице или Физическо лице ,което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството да гарантира изпълнението на задължението на заемателя към дружеството по конкретен договор за заем.Информацията за гаранти ,които принципно отговарят на условията на дружеството се намира на Интернет страницата на
„Фератум
България“ЕОО№ ; „поръчител“ е одобрено от Дружеството-заемодател Физическо лице ,предложено от заемателя ,което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството-„Фератум
България“ЕООД да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя 5 към дружеството по конкретен договор за заем.Видно от писмените доказателства договорът за предоставяне на заем е разписан електронно от заемателя на 08.04.2023 година.
Установява се още ,че между Multitude Bank със седалище и адрес на управление:Малта и В. Г. Н. от гр.Пещера е сключен писмен договор за гаранция(поръчителство), по силата на който дружеството в качеството му на гарант предоставя гаранция ,като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията произтичащи по договор за заем № 1252956 от 08.04.2023 година със страни“Фератум България“ЕООД в качеството на заемодател и В.
Ненова в качеството на потребител за отпусната сума от 300 лева,за което В.
Ненова в качеството на клиент по договора дължи сума-такса за предоставената гаранция в размер на 128.64 лева ,която сума следва да се приведе по банкова сметка на гаранта в размер и по начин посочен в ОУ към настоящия договор.В случая такива общи условия към договора за гаранция на са представени като доказателство по делото.
В приетото по делото удостоверение за наличие на задължение издадено от „Фератум България „ЕООД изрично е отразено ,че към 26.06.2023 година В. Н. с адрес гр.Пещера има активен кредит отпуснат от дружеството с № 1252956 с общо дължима сума от 574 лева