Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 457 от 05.12.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1140/2025
Вид
Решение № 457
Подписан
05.12.2025
В сила
02.04.2026
Състав
Александър Симеонов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.134, ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.237, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Русе, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И. като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520201140 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №Р-3-ДНСК-65/26.06.2025г. издадено от Началник на „ДНСК“-гр.София, против „БИЛДКОНСУЛТ“ЕООД с ЕИК117613133, за нарушение на чл.142, ал.5, т.1, във връзка с чл.140, ал.3, във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5 000 лева, на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена

„БИЛДКОНСУЛТ“ЕООД жалба, чрез управителя М.А.Г., в която се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се управителя на ю.л. жалбоподател, както и упълномощени от него представители, които поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, издателят на

НП

/респ. административнонаказващият орган/ са редовно призовани, изпращат упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не релевират становище по предмета на делото.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.04.2025г. била извършена служебна проверка от АНО на предоставени документи с писмо от 27.03.2025г., за която проверка бил съставен КП от горната дата и било установено, че на 15.01.2025г., чрез съставяне на комплексен доклад, „БИЛДКОНСУЛТ“ЕООД е осъществило нарушение на чл.142, ал.5, т.1, във връзка с чл.140, ал.3, във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ, изразяващо се в строеж - „Основен ремонт на покрив на сграда с промяна на покривните линии и повдигане на било“ на жилищна сграда в с.Червена вода, подробно описана в АУАН и НП по индификатор и УПИ.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

1

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

По делото е безспорно установено това, че на 15.01.2025г., чрез съставяне на комплексен доклад, „БИЛДКОНСУЛТ“ЕООД е осъществило нарушение на чл.142, ал.5, т.1, във връзка с чл.140, ал.3, във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ, изразяващо се в строеж - „Основен ремонт на покрив на сграда с промяна на покривните линии и повдигане на било“ на жилищна сграда в с.Червена вода, подробно описана в АУАН и НП по индификатор и УПИ. Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано, но в случая наказващият орган не е преценил дали се касае за “маловажен случай”.

По делото става ясно, че и здаденото Разрешение за строеж №134/26.03.2025г. е отменено със заповед №ДК-11-Р-1/08.04.202г., която е влязла в законна сила на 23.04.2025г. – преди издаване на АУАН №Р3/13.05.2025г., респ. и преди издаване на НП №Р-3-ДНСК-65/26.06.2025г., поради което строежът в този вид не може да бъде изпълнен. По този начин изцяло се препятства изпълнение на строежа, който евентуално е в отклонение от строителните правила и норми.

Основният критерии за определяне на маловажен и явно маловажен случай е причинената вреда и степента на обществена опасност. В процесния случай комплексният доклад не е самостоятелно или единствено основание за издаване на разрешение за строеж. Законодателят е предвидил няколко степени на контрол за законосъобразност на инвестиционните проекти - от Главния архитект и от РДНСК. Оценката на всяка една от посочените институции подлежи на съдебен контрол. Т.е. комплексният доклад не може самостоятелно, еднозначно да определи дали проекта отговаря на изискванията на закона, поради което и не може да причини вреди и да формира извод за наличие на обществена опасност. Преценката за маловажност е функция и на един от основните принципи на административното право - принципът за съразмерност - ако административният орган не е установил какви са конкретните параметри на инвестиционния проект и дали има налице нарушение и не е установил настъпили ли са и какви вредни последици от това нарушение, как може да прецени кои и в каква степен обществени отношения е засегнало. Проверката на отговорите на тези въпроси съда може да направи, само ако в НП има изложени конкретни мотиви и аргументи. Липсата на мотиви и бланкетни твърдения в НП относно чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че води до незаконосъобразност на НП.

В процесния случай липсват общественоопасни последици от деянието, не е налице застрашаване по никакъв начин на регулираните обществени отношения или интересите на гражданите. Не са настъпили вредни последици за околната среда и/или човешкото здраве.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай 2 е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в КЗ.

С оглед на изложеното по-горе, Съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.142 и др. от ЗУТ.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата. Съдът констатира, че поисканите от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в тежест на АНО разноски в размер на 100,00 лв. са много под минималния размер посочен в чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид което разноските следва да определят в горепосочения размер от 100 лв. за възнаграждение за адвокатска работа.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.4 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Р-3-ДНСК-65/26.06.2025г. издадено от Началник на „ДНСК“-гр.София, против „БИЛДКОНСУЛТ“ЕООД с ЕИК 117613133, с което за нарушение на чл.142, ал.5, т.1, във връзка с чл.140, ал.3, във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5 000 лева, на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „БИЛДКОНСУЛТ“ЕООД с ЕИК 117613133, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА „ДНСК“-гр.София да заплати на „БИЛДКОНСУЛТ“ЕООД с ЕИК117613133 сумата от 100 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4