Протокол № 1964 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1964 гр. Варна, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501601 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:03 часа се явиха:

Въззивникът С. В. Г., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата Н. Х. Л., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролираща страна Дирекция „С.П.“ – Варна, редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.

Вещо лице М. В. Р., редовно призована, явява се лично.

АДВ.Г.: Няма пречки, моля да бъде даден ход на делото.

АДВ.П.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. В. Г., ЕГН ********** и насрещна въззивна жалба на Н. Х. Л., ЕГН**********, и двете срещу Решение №1552 от 07.05.2024г. по гр. дело №10457/2023г. на ВРС, 8-ми състав, с което е определен режим на лични отношения на бабата Н. Х. Л. с детето С.Т.С., ЕГН**********, на осн. чл.128, ал.1 от СК, а именно:

- за 6-месечен период от влизане в сила на решението: всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в дома на бабата по бащина линия, в присъствието на майката на детето С. В. Г., която следва да води детето в дома на неговата баба;

- след изтичане на горния 6-месечен период: всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в дома на прародителя по бащина линия, в присъствието на лелята на детето по бащина линия С.И. С., която следва да взима от и връща детето в дома на неговата майка С. В. Г..

Във въззивната жалба на С. Г. се твърди, че решението на ВРС е неправилно, по следните причини: Поради тежко здавословно състояние на бабата Н. Л., а не поради забрани от майката на детето, то не е имало контакт с баба си повече от шест години. За първия период от шест месеца бабата не може да възстанови общуването с внука си така че той да се чувства спокоен и сигурен при нея. Включването на лелята по бащина линия за втория приет от ВРС период ще доведе до водещ контакт основно с нея, но тя няма такива права по чл.128, ал.1 СК. От КСПсЕ пред ВРС е видно, че бабата е със заболявания, на моменти апатична, със стеснени интереси и с нарушения в комуникацията, при което не може да бъде активна при срещите с внука й. С оглед на това се моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Невярна е тезата за липса на желание на бабата от контакт с внука си; причината за липсващия такъв е изцяло в отказът на майката да инициира такъв години наред. И досега майката не желае да подмомага общуването на момчето с баба му. Абсурдно е твърдението, че лелята ще „иззееме главната роля“ в живота на детето за два часа месечно. Напротив – тя ще съдейства за спокойното общуване на бабата с детето, което е в интерес и на двамата. По същество моли жалбата да бъде оставена „без уважение“.

В насрещната въззивна жалба на Н. Л. се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и всички доводи на страните и с това е постановил необосновано решение. В последното липсват пълни, ясни и убедителни мотиви по основния предмет на спора, което е довело също и до необоснованост на решението. Определеният от ВРС режим на бабата е крайно ограничен, но в същото време не е и „преходен“, както ВРС се е мотивирал. В същото време първият период, през който момчето ще бъде водено от майка му е твърде дълъг, още повече при конфликта й с бабата.

Възможно най-скоро е необходимо момчето да започне самостоятелно общуване с бабата и с другите роднини по бащина линия за да се избегне бъдещо отчуждаване между тях. И досега майката отказва всякакво съдействие и диалог с бабата. Нелогично ВРС приел, че бабата не е опасност за детето, но в същото време допуснал срещи между тях само по два часа на месец. ВРС не е осигурил „плавност“ на РЛО на бабата, а е предпоставил бъдещ съдебен процес със същия предмет, което не в интерес на детето. Още сега следва да се достигне до период на максимално разширен РЛО между бабата и детето. По същество моли за отмяна решението на ВРС и нормиране на посочен от бабата разширен спрямо сегашния режим с детето, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с 3 който оспорва жалбата като неоснователна. Не са налице поддържаните с нея пороци на решението, напротив – то е обосновано и постановено след анализ на всички релевантни обстоятелства. Претендираните от бабата мерки на РЛО са неадекватни с оглед на тежкото й здравословно състояние. По същество моли жалбата да бъде оставена „без уважение“.

АДВ.Г.: Поддържам нашата жалба, оспорваме насрещната жалба.

Запознати сме с определението.

АДВ. П.: Поддържаме отговора на въззивна жалба, който сме депозирали, така и насрещната жалба в цялост. Запознати сме с определението за доклад и нямаме възражения по него.

АДВ. Г.: На този етап няма да сочим доказателства.

АДВ. П.: Няма да сочим доказателства на този етап.

СЪДЪТ докладва депозирано заключение с вх.№31539/09.12.2024г. по допуснатата съдебно – психологична експертиза като констатира, че не е спазен срокът по чл.199 от ГПК с един ден.

АДВ. Г.: Нямаме възражения срещу неспазване на срока по чл.199 от ГПК.

АДВ.П.: Ние също нямаме възражения срещу неспазване на срока по чл.199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице М.

Р. след снемане на самоличността й:

М. В. Р.: 45 год., бълг.гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение.

Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам представеното заключение.

4

АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. П.: На стр.3, последен абзац, където коментирате изказвания на гжа Л., където е казала, че „ако зависи от мен нищо няма да направя“, става въпрос за детето, „тя дъщеря ми го води това дело, ако зависи от мен нищо няма да направя“. Това изречение, което е споделила пред вас, е защото не иска или защото физически не може да направи нещо? В какъв смисъл го е казала, ако имате такива впечатления?

В.Л. Р.: По мои наблюдения и поради двете причини. Иначе се вижда, че има отношения въпреки големия период, в който не са се виждали с детето, но жената дойде леко напрегната, така с известно напрежение за освидетелстването, може и би леко подразнена затова. Така, че по - скоро й създава трудности самото дело.

АДВ. П.: На стр.6, в обстоятелствената част, в четвърти абзац, където цитирате думи на детето „не я познавам баба ми“, там детето споделя „знам, че те водят дело“. Дали детето е споделило от кого знае това пред Вас?

Питахте ли го от кого знае, как е разбрало детето?

СЪДЪТ преформулира въпроса, отправен към вещото лице: Знаете ли от кого детето знае за воденето дело?

В.Л.Р.: От майка си. Това стана ясно в хода на разговора ни.

АДВ.П.: Същото ли се отнася и за другото му изречение, което казва „трябваше да Ви потърсят и да отида“, това също ли са думи на майката, преразказани от детето ?

В.Л.Р.: Беше представено от детето.

АДВ. П.: На стр. 7 от обстоятелствената част, абз.3-ти, изречение последно, където казвате, че няма изградени доверителни отношения и необходимост от взаимни контакти, говорите за детето ли, че детето няма 5 такава нужда? В него наблюдавали се все пак някакъв интерес и проява на отношение към тази връзка с бабата? Усеща ли се някакъв интерес в него съзнателно или подсъзнателно ?

В.Л. Р.: Няма изградени отношения към момента на освидетелстването.

Може би не му е говорено за това, че съществуват и такива отношения и че може да ги има. Той по-скоро говореше за леля си като спомен, който носи в себе си отколкото за баба си.

При всички случаи може да бъде насочен към изграждане към такива отношения и това би било полезно за него, задължително.

АДВ. П.: Защо не беше проведена обща среща, защото пишете, че не беше проведена среща между С. и г-жа Л.?

В.Л. Р.: Аз поисках такава среща, човешките взаимоотношения са жив процес и е най-добре да бъдат наблюдавани, особено когато става въпрос за възрастен и дете. Беше ми отказано, изрази се известно напрежение и безпокойство от страна на майката и аз не настоявах, признавам си не настоявах затова.

АДВ.П.: Което безпокойство е или не е оправдано според Вас?

СЪДЪТ отклонява въпроса отправен към вещото лице М. Р., като чисто хипотетичен.

АДВ. П.: Нямам други въпроси към вещото лице.

АДВ.Г.: Моля да бъде прието заключението по допуснатата съдебно – психологична експертиза.

Разпечатката съдържа 60 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0251d4f1-ff64-4c22-844b-3dac26ab251a