Акт от 16.12.2019, Районен съд - Елхово

Р Е Ш

Е Н И

Е №274 гр.Елхово, 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Елховският районен съд в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: В. Апостолова при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията АНД № 334/2019г. по описа на ЕРС, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** от 27.06.2019 година на Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. В., с което на Т.Й.Г. ***, ЕГН – **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лева на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Срещу това НП е подадена жалба от Т.Й.Г. ***, с която се желае отмяна на същото като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят твърди, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му защита, както и че дори да се приеме, че е извършено соченото нарушение, в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с проц. представител – адв. Д. И. Д., като се заявява, че поддържат жалбата изцяло.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител в съдебно заседание, като при депозиране на АНП с писмо изх. № 261000-4571 от 03.09.2019г. е посочил, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.06.2019 година, свидетелите Г.В. и Т.Д. - двамата служители на РУ на МВР Елхово, първият на длъжност „мл. автоконтрольор“, се намирали в град Елхово, в близост до кръстовището на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Ж. Петков“ и изпълнявали служебните си задълженията, вкл. и по спазване правилата за движение по пътищата. В 20.25 часа те спрели за проверка движещият се в посока от центъра на гр.Елхово към ГКПП Лесово, лек автомобил „Пежо306“ с рег.№ 9460 АА, управляван от жалбоподателя Т.Г.. При проверка на документите на водача и на МПС, които били предоставени от Г., се установило, че водачът е собственик на управляваното МПС и че същият не може да представи документ за сключена валидна към този момент застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявания от него автомобил и няма реално такава застраховка. За констатираното нарушение там на мястото на проверка мл. автоконтрольор Г.В., в присъствието на свид. Т.Д. и на жалбоподателя Т.Г., съставил против последния Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № ***/05.06.19 година за това, че на 05.06.2019 г. в 20.25 часа в гр.Елхово, на кръстовището ул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Ж.Петков“, в посока от центъра на гр.Елхово към ГКПП-Лесово, управлява собствения си лек автомобил марка „Пежо 306“, с рег.№ ***, който е регистриран на територията на Р България и не е спрян от движение, без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и с това е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Този АУАН бил представен на жалбоподателят за подпис и той го подписал като не отбелязал възражение по него. Копие от АУАН бил връчен на нарушителя след подписването му на 05.06.2019 година.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Т.Г. не е депозирал писмено възражение пред административно наказващият орган.

Въз основа на съставения АУАН № ***/05.06.19г., на 27.06.2019г. е издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово Г. В., обжалваното Наказателно постановление № ***, с което на Т.Й.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лева на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ за това, че на

05.06.2019 г. в 20.25 часа в гр.Елхово, на кръстовището ул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Ж.Петков“, в посока от центъра на гр.Елхово към ГКПП-Лесово, управлява собствения си лек автомобил марка „Пежо 306“, с рег.№ ***, който е регистриран на територията на Р България и не е спрян от движение, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и с това е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Това НП е връчено на нарушителя на 01.09.2019 година, видно от приложената към същото разписка. Жалбата е депозирана пред АНО на 02.09.2019 година.

От приложената към АНП Заповед изх. № 326з-39 от 07.01.2019 година на Директора на ОД на МВР Ямбол, се установява материалноправната компетентност на Г. *** към момента на издаване на обжалваното НП, да издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1 - 3 и 5 от КЗ, установени в района, обслужван от подчиненото му Районно управление на МВР.

От приложената към АНП справка - разпечатка от сайта на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и от представеното от жалбоподателя заверено копие от Застрахователна полица № BG/23/119001593296 от 07.06.2019година на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД се установява, че за процесния лек автомобил, управляван на 05.06.19г. от жалбоподателя, е била сключена със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД на 07.06.2019г. застраховка „ГО“ на автомобилистите – която е с валидност от 12.20 часа на 07.06.19г. до 23.59 часа на 06.06.2020 година, а преди това, вкл. и към датата на проверката на 05.06.2019г., няма данни да е бил сключен договор за застраховка „ГО“.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административно наказателна преписка, от показанията на актосъставителя Г.В. и свидетеля Т.Д. - очевидец, присъствали при установяване на административното нарушение, дадени в хода на съдебното дирене и които съдът кредитира като непротиворечиви и обективни, както и от писмените доказателства по делото. И двамата свидетели са категорични в показанията си, че именно за лекия автомобил, управляван от жалбоподателя към момента на проверката, негова собственост, не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към 05.06.19г. в 20.25 часа. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. и Д., тъй като те са конкретни, последователни и изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия/бездействия на жалбоподателят и освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните писмени доказателства – приложената справка за сключени застраховки „ГО“ на Гаранционен фонд, от която също се установява, че към момента на проверката на 05.06.2019г. за управляваното МПС не е имало валидно сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите.

От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения 7-дневен срок и като такава се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните съображения:

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на Т.Г. е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването му и откриване на нарушението.

След внимателен анализ на всички писмени и гласни доказателства, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, негова собственост, без да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към 05.06.2019г. преди и към 20.25 часа. От показанията на свидетелите, от АУАН и от приложената към АНП справка от Гаранционен фонд за сключени застраховки ГО се установява безспорно, че към момента на извършване на проверката на жалбоподателя, не е имало валидно сключена застраховка „ГО“ за управляваното от Г. МПС, негова собственост. По делото има данни, че такава застраховка е сключена два дни след проверката – на 07.06.19г., но това не променя факта, че към 05.06. такава не е била налице.

Контролните органи правилно и законосъобразно са посочили нарушената от жалбоподателя материална норма от КЗ, както и че следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по този кодекс. В момента на проверката за управлението на конкретното превозно средство, което е регистрирано на територията на страната ни и не е било спряно от движение, не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Това е основният обективен признак от вменения административно наказателен състав, който е категорично установен в хода на АНП. Поради това и съдът приема, че е липсвала валидно сключена застраховка „ГО”, от тук и несъмнено с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.

Деянието му е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно, при небрежност, доколкото Т.Г. като собственик и водач на МПС, управлява същото по обществени пътища като е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване.

Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание по чл.638, ал.1, т.1

КЗ за лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, не е спряно от движение и го управлява, без да изпълни задължението си да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, вкл. и като се има предвид, че два дни след проверката е бил сключен договор за застраховка „ГО” и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от закона за извършеното нарушение наказание в абсолютен размер, тъй като за това нарушение е предвидено наказание глоба от 250.00лева. Ето защо съдът счита, че административнонаказващият орган е определил справедливо наказание в предвиденият от закона размер, поради което не може да се приеме, че са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган при квалифициране на нарушението не е изложил съображения за възможността за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се отличава от другите случаи на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се установява липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е необходимо настъпването на определен резултат.