Решение № 53 от 08.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002466 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на ищците Сдружение „Българско обединение за германски кучета БОГОК“, Сдружение „Български национален клуб „Унгарска визла“ и Сдружение „Български клуб – Бяло швейцарско овчарско куче“ срещу решение № 730 от 14.05.2020г. по т.д. 2394/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 15 с-в, с което са отхвърлени предявените от ищците срещу ответника Сдружение „Българска републиканска федерация по кинология“ искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписванията по акт за вписване № 20181108103618 са недопустими и представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства, и искове чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общо събрание на Сдружение „Българска републиканска федерация по кинология“, проведено на 28.10.2018г., по т. 2 и т. 3 от дневния ред за избор на Г. К. Х. за председател на управителния съвет и за избор на членове на управителния съвет. Жалбоподателите поддържат решението да е необосновано като съдът не е изложил мотиви по доводите им за свикване на процесното събрание и провеждането му в нарушение на установените в устава на сдружението 1 правила и в частност съдът не е обсъдил как са връчени покани за събранието до членовете на сдружението, на всички членове ли са връчени такива, как е изготвен списъкът на присъствалите лица, извършвана ли е проверка, имало ли е делегати на събранието и как са избирани, налице ли е бил изискуемият кворум при вземане на оспорените решения, как са взети последните, кой е предложил гласуваните за председател и членове на управителния съвет лица и имало ли е други предложения. Излагат изборът за председател, секретар и преброител на събранието да са извършени с едно гласуване анблок, като не става ясно колко от присъстващите са гласували за всяко от последните предложения. Поддържат това да е опорочило взетите в последствие на събранието решения. Сочат да липсва взето решение по т. 1 от дневния ред, за което първоинстанционният съд не е изложил мотиви. Поддържат да не е избрана комисия, която да проведе гласуването по т. 2 от дневния ред за избор на председател на управителния съвет, както и да не е проверен кворума при извършване на това гласуване. Оспорват кворум да е бил налице и при гласуване на предложението за смяна на председателстващия събранието. В нарушение на закона и устава излагат да е извършено и гласуването за членове на управителния съвет като при предложени 12 кандидата са гласувани анблок 6 члена, без да се гласува поотделно предложението за всеки от тях. Поддържат, без да е включено в дневния ред, да е гласувано и решение за избор на заместник председател на УС като не е проведен и дебат. Сочат т. 4 от дневния ред да не е предлагана за обсъждане поради разпад на събранието като са останали неизвестен брой членове, а в протокола е записано да няма постъпили предложения. По изложените доводи молят обжалваното решение да бъде изцяло отменено.

В срока по чл. 259 ГПК е депозирано и допълнение към въззивната жалба от ищеца Сдружение „Българско обединение за германски кучета БОГОК“, с което се поддържа обжалваното решение да е постановено в нарушение на закона, както и ответникът да не е провел изискуемото главно и пълно доказване за законосъобразното провеждане на процесното общо събрание. Излага да не е спазен чл. 6, ал. 3 от устава на сдружението досежно начина на свикване на общо събрание като поддържа с последната норма да се предвижда уведомяване с покана на членовете на дружеството. Сочи уредбата по ЗЮЛНЦ досежно ред са свикване на ОС да е диспозитивна, но 2 същата да не може да бъде дерогирана от правила в устава, които нарушават основните права на членовете на сдружението да участват в ОС, каквото поддържа да е даденото неправилно тълкуване от първоинстанционния съд.

Излага с устава да е въведена писмена форма на известията до съдружниците са свикване на ОС, която не е спазена с изпратените писма по електронна поща. Оспорва ответникът да е доказал по делото и поставяне на обява за провеждане на процесното общо събрание на интернет страницата на сдружението, както и че дори да се приеме последното за доказано, същото да не може да бъде приравнено на изискуемото с устава публикуване на поканата в средства за масово осведомяване. Поддържа да са необосновани и противни на установения членствен състав на ответното сдружение мотивите по първоинстанционното решение за злоупотреба с права от страна на ищеца по причина, че неговият председател е бил и председател на ответното сдружение и отговарял за свикването на процесното общо събрание, като излага събранието да е свикано от управителния съвет и грешките да са по почин на служители на ответното сдружение. Акцентира и на разликата в изразяване на воля от името на юридическо лице от самото физическо лице, било то и представител по закон на юридическо лице. Излага решението да е противоречиво в частта досежно упражнявани права от съдружниците на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ както и противно на установената съдебна практика.

Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че гласуването на членове на УС анблок, е позволено, само защото не е изрично забранено с устава. Излага уставът да следва да съдържа само уредба, различна от диспозитивната законова такава, а не да изрежда всички забранени хипотези на действие. Отделно от това, излага и да не е постигнато съгласие за извършване на гласуване анблок като за последното видно от записа по протокола са гласували по-малко от половината присъстващи лица в нарушение и на чл. 6, ал. 6, б. „б“ от устава. Това нарушение излага да не може да бъде санирано с последващото гласуване анблок, защото правото на глас на членовете е вече нарушено и те са принудени да гласуват само за два списъчни състава. Излага от събраните по делото доказателства да се установява и друго тежко нарушение на процедурата, а именно протоколът за събранието не е изготвен от соченият протоколчик, а от друго лице свидетелят С.. Излага показанията на последния свидетел и да установяват незаконосъобразното провеждане на гласуването за провеждане избор на 3 членове на УС анблок, както и че за повечето изпратени на електронни пощи писма са върнати съобщения за недоставянето им.

Въззиваемата страна, Сдружение „Българска републиканска федерация по кинология“, оспорва въззивните жалби на ищците и допълнението към жалбата на Сдружение „Българско обединение за германски кучета БОГОК“ като неоснователни. Поддържа обжалваното решение да е правилно като постановено при спазване на материалния закон и да е обосновано от събраните по делото и подробно обсъдени с решението доказателства. Излага процесното общо събрание да е надлежно свикано и проведено, предвид на което и правилно исковете за отмяна на взетите на последното събрание решения са отхвърлени като неоснователни, като за последното съдът е изложил задълбочени мотиви. Поддържа цитираният от ищците член на устава на сдружението да изисква единствено отправяне на предизвестие до членовете на сдружението за свиканото ОС, но не и връчване на покани, предвид на което и доказването на последното да е без значение. Отделно от това излага и поканите да са изпратени на посочените от самите членове техни имейл адреси. Сочи и организацията по свикване на процесното ОС да е извършена именно от председателя на ищеца Сдружение „Българско обединение за германски кучета БОГОК“ - К. Л., който е представил и подписана от него декларация, че всички членове на сдружението са редовно уведомени за събранието, достъпна и видна от представените със заявление А15 20181103125304 документи. Излага от представената в ТРРЮЛНЦ разпечатка на интернет страницата на ответното сдружение да се установява, че поканата е била качена там повече от един месец преди събранието.

Последното, както и че обявата е залепена на входа на седалището на ответника не е и оспорвано от ищците, а и се установява от представените в ТРРЮЛНЦ документи към процесното заявление. Сочи с това да са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 3 от устава, а оплакванията на ищците в обратен смисъл да са необосновани. Поддържа с обжалваното решение съдът да е дал отговор на всички сочени с жалбата като необсъдени въпроси досежно свикване и провеждане на събранието, противно оплакванията по жалбата на ищците, като част от изложените в жалбата възражения са преклудирани, тъй като не са поддържани с исковата молба. По изложените доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение.

4

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението е допустимо като постановено по допустимо предявени от членове на сдружението искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и в установения от закона преклузивен срок искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на заявените с исковата молба оплаквания за пороци на атакуваните решения на общото събрание на ответното сдружение - т. 8 от ТР 1/2002 на ОСГК на ВКС.

Въззивниците не са изложили никакви доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта му, с която исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са отхвърлени като неоснователни, предвид на което и с оглед на гореочертаните предели на въззивна проверка съдът следи служебно единствено за правилното приложение на императивните материалноправни норми като възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

При съблюдаване на задължителната съдебна практика по ТР 1 от 06.12.2002г. по т.д. 1/2002г. на ОСГК на ВКС релевантните факти по предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са: по иска за недопустимост на вписванията – дали вписването е постановено по искане на легитимирано лице, съобразно установените правила за регистърното производство, и дали съдът е разпоредил вписване, без да е бил сезиран, а по иска за вписване на несъществуващо обстоятелство – дали е извършено вписване въз основа на липсващо (невзето) решение, или вписването е извършено въз основа на нищожно решение на органите на дружеството. В последният смисъл е и дадения доклад на делото от първоинстанционният съд.

По така очертаните и релевантни за спора факти по горните искове съдът с оглед липсата на оплаквания от въззивниците възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че процесното заявление № 20181108103618 е подадено от новоизбрания законен 5 представител на сдружението ответник, че със заявлението е сезирано длъжностното лице по регистрация с искане да бъдат извършени процесните вписвания, както и че длъжностно лице по регистрация е разпоредило извършване на вписването. Така установените факти изключват основателност на предявения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписванията, доколкото не се установяват предпоставките, съобразно разясненията по цитираната задължителна практика, за да бъдат определени процесните вписвания за недопустими, а именно налице е сезиране от легитимирано лице по смисъла на чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ и вписването е постановено от длъжностното лице по регистрация, без да излиза извън исканията на молителя в охранителното регистърно производство. Поддържаните с исковата молба, съобразно уточнението и с молба от 21.02.2019г., доводи за допуснати нарушения от длъжностното лице по регистрация в регистърното производство, изразяващи се в неправилна преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ при разпореждане извършването на вписване по заявлението, включително за непредставяне към заявлението в пълнота и съответната форма на изискуемите от закона документи, установяващи съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, стоят извън предмета на проверка по предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписванията, предвид на което и последните правилно не са обсъждани от първоинстанционния съд и няма да бъдат разгледани и от настоящата съдебна инстанция. Съобразно изричните разяснения и по цитираната задължителна съдебна практика по т. 3 от ТР 1 от 06.12.2002г. по т.д. 1/2002г. на ОСГК на ВКС при предявени искове за защита срещу вписванията съдът не може да извършва преценка за законосъобразността на взетите решения, въз основа на които са заявени за вписване подлежащите за вписване обстоятелства, предвид на което и поддържаните в тази насока оплаквания на ищците не са относими към основателността на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Разпечатката съдържа 23 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/025173b5-b43f-4441-a852-d00cf2ac772a