Решение № 11972 от 07.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48633/2022
- Вид
- Решение № 11972
- Подписан
- 07.07.2023
- В сила
- 07.07.2023
- Състав
- МИРОСЛАВА АНГЕЛОВА ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11972 гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110148633 по описа за 2022 година Ищецът В. П. Д. е предявил отрицателен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК , въз основа на който претендира да се установи, че не дължи на ответника „топлофикация София“ ЕАД сумите: 2298,59 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г., от които сумата от 2269, 36 лв. главница за неплатена топлинна енергия и 29,23 лв. главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 06.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 194,70 лв. за периода 15.09.2015 г. – 27.01.2017 г., от които 190,10 лв. за неизплатена топлинна енергия и 4, 60 лихва за дялово разпределение, както и 99,87 лв. разноски по делото, а именно 49,87 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди че за горепосочените суми бил издаден изпълнителен лист от 23.03.2017 г. съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.02.2017 г. по ч.гр.д. № .../... г. по описа на СРС, ГО 67 състав, тъй като по делото не било подадено възражение срещу издадената заповед. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1308/2017 г. при ЧСИ Миладин Миладинов, рег.№ 786 КЧСИ.В хода на изпълнителното дело до 13.06.2019 г. освен справки и покани за доброволно изпълнение не били извършвани съществени процесуални изпълнителни действия, които да засягат правната сфера на ищеца, а на 13.06.2019 г. Топлофикация София ЕАД депозира молба за извършване на нови справки и извършване на опис. Наложен бил и запор по сметката на длъжника в Пощенска банка със запорно съобщение на 02.08.2019 г., но друго освен молби на взискателя по изпълнителното дело не било извършвано, поради което на 10.02.2022 г. с постановление на ЧСИ Миладин Миладинов, рег.№ 786 КЧСИ изпълнително дело № 1
1308/2017 г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
А Топлофикация София е образувала ново изпълнително дело № 1008/2022 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Моли съда да признае за установено, че не дължи горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Навежда твърдения, че посочените суми не били погасени по давност, тъй като същата била прекъсната с образуване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 1008/2022 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по ч.гр.д. № .../... г. по описа на СРС, ГО 67 състав, не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на тригодишна погасителна давност, който факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК) в тежест на ищците е да докажат правният си интерес от предявяване на иска като установят, че ответникът претендира от тях процесната сума. С оглед релевираното от ищeца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт - давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената главница и лихви.
Не е спорно между страните, че между ответника и ищеца е възникнало облигационно правоотношение със задължение да заплати стойността на доставената му топлинна енергия в размера, обективиран в издадения изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по ч.гр.д. № .../... г. по описа на СРС, ГО 67 състав.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното дружество, за които е издаден изпълнителния лист, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приложен изпълнителен лист от 23.03.2017 г. , с който В. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумите: 2298,59 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2014 г. – 30.04.2016 г., от които сумата от 2269, 36 лв. главница за неплатена топлинна енергия и 29,23 лв. главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 06.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 194,70 лв. за периода 15.09.2015 г. – 27.01.2017 г., от които 190,10 лв. за неизплатена топлинна енергия и 4, 60 лихва за дялово разпределение, 2 както и 99,87 лв. разноски по делото, а именно 49,87 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело № 1308/2017 г. при ЧСИ Миладин Миладинов, рег.№ 786 КЧСИ, като видно от депозираната от „Топлофикация София“ АД молба с приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № .../... г. по описа на СРС, ГО 67 състав на 26.05.2017 г. е образувано изпълнителното производство. Взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело действия, сред които запор върху трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника. По изпълнителното дело е изпратена призовка за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК. По делото са предприети същински изпълнителни действия, като със запорно съобщение от 02.08.2019 г. е наложен запор на вземанията по банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД. Видно от писмото на банката до съдебния изпълнител от банката не са удържани суми.
С постановление от 10.02.2022 г. съдебният изпълнител е постановил прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност на вземанията по издадения изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по ч.гр.д. № .../... г. по описа на СРС, ГО 67 състав съдът намира следното:
С даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разрешение е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за 3 извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
При съобразяване на задължителните за настоящата инстанция постановки на цитираното тълкувателно решение, следва да се посочи, че давността за процесните вземания, за които е издаден изпълнителният лист от 23.03.2017 г., е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 23.03.2017 г., която следва да се приеме за начална дата на давността, доколкото по делото няма данни за това кога е влязла в сила заповедта за изпълнение. Като в това производство не са извършвани конкретни изпълнителни действия по подготовка и провеждане на изпълнителния способ така и действия, които изграждат фактическия състав на способа /същински изпълнителни действия/. Само вторият вид действия прекъсват погасителната давност, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. като в настоящия случай след налагането на запор на банковите сметки на ищеца не са предприемани валидни същински изпълнителни действия, с които действия давността да е прекъсната.
Предвид последното, изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Не са искани и предприемани последващи действия с изтичането на двугодишен срок от образуването му, тъй като взискателят не е проявил 4 процесуална активност в посочения период и не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/025094c4-7c40-4249-81ab-387eaeeddcd8