Решение № 1221 от 14.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100506770 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20234609/26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 49635/2014 г. по описа на СРС, 179 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20089428/08.04.2021 г., С. Б. Я. е осъден да заплати на „С.Д.“ АД на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7150,69 лв., ведно със законната лихва върху нея от 10.08.2014 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно действия на ответника като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20128440401938 по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие СРС, с рег. № 844, изразяващо се в неправомерно събрана пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като иска е отхвърлен за сумата над 7150,96 лв. до пълния предявен размер от 7225 лв. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 705,71 лв., съобразно уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 8,81 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД като трето лице - помагач на страната на ответника.

Срещу така постановеното решение в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 7150,69 лв. е депозирана въззивна жалба от ответника - С. Б. Я., чрез пълномощника си - адв. Ал. Т.. Излага съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че са налице незаконосъобразни действия от страна на съдебния изпълнител. Въз основа на удостоверение за наличие на публични задължения на ищеца към държавата съдебният изпълнител е присъединил държавата по изпълнителеното дело по реда на чл. 458 ГПК, вр. чл. 191, ал. 4 ДОПК.

1

Длъжникът е узнал за публичните задължения от поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 19.07.2012 г., като на същата дата е погасил същите. Поддържа, че доколкото плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение, то такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху публичните задължения се дължи на съдебния изпълнител. По делото не се доказва наличието на противоправни действия, които са му причинили твърдените вреди.

Пропорционална такса се дължи независимо, че плащането е извършено директно към Национална агенция за приходите, тъй като вземането на кредитора е било удовлетворено след започване на принудителното изпълнение срещу длъжника. Поддържа, че не е налице противоправно поведение от страна на съдебния изпълнител. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е уважен и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца - „С.Д.“ АД, чрез пълномощника си - адв. П., с който я оспорва. Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно. Изложено е, че на 19.07.2012 г. в 09,40 часа е платил всички публични задължения, като на същата дата е получил призовка за доброволно изпълнение след обедната почивка съгласно свидетелските показания. Поддържа, че съдебният изпълнител е извършил редица нарушения, включително и пристъпване към принудително изпълнение преди изтичане на срока за доброволно изпълнение и събирането на такса по чл. 26 от Тарифата. Сочи, че частния съдебен изпълнител не е бил овластен с правата по чл. 18 ЗЧСИ и е извършил всички изпълнителни действия без да е имал правомощия за това. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице-помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че по образувано на 20.06.2012 г. изпълнително дело № 20128440401938 по описа на ЧСИ С. Я., на основание чл. 458 ГПК съдебния изпълнител е присъединил държавата като взискател десет дни преди да получи удостоверение от НАП за публични задължения и наложил запори върху банковите сметки на длъжника. На 20.07.2012 г. депозирал молба по изпълнителното дело с приложен документ за плащане на задълженията по изпълнителния лист. На 19.07.2012 г. съдебния изпълнител превел сумата от 7699,24 лв. за пропорционална такса за публични задължения, които не е събрал. Твърди, че с извършените действия съдебният изпълнител причинил имуществени вреди на дружеството, от които претендира сумата от 900 лв., частично от общия размер на 7225,78 лв. за имуществени вреди.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че действията на ЧСИ не представляват противоправни и виновни действия, а плащането на длъжника е извършено в хода на висящо изпълнително производство, поради което същия дължи пропорционална такса върху дължимата сума.

Третото лице - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД изразява становище за неоснователност на иска.

С определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 17.02.2020 г., е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за сумата 7235 лв.

2

Между страните по делото не се спори и от приложеното копие на изпълнително дело № 20128440401938 по описа на ЧСИ С. Я. и извадка от входящ регистър е видно, че на 20.06.2012 г. по молба на взискателя „Асоциация на модните агенции в България“ срещу „С.Д.“ АД е образувано изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2012 г., издаден по гр. д. № 8447/2010 г. на СРС, 60 състав, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя за сумата 323,50 лв. за съдебни разноски. Представено е удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 22250371200656329/03.07.2012 г. на ТД на НАП-София, удостоверяващо публичните задължения на длъжника.

На 19.07.2022 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, с която е уведомен за присъединяването на ТД на НАП - София като взискател по право и за дължимите публични задължения в размер на 136706,70 лв.

С молба от 20.07.2012 г. на длъжника до частния съдебен изпълнител е поискано да се преизчисли дължимата пропорционална такса и е направено искане да се вдигнат наложените запори. С молба от 24.07.2012 г. на длъжника е представено удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК за липса на задължения и е направено искане да се вдигнат наложените запори. По делото е приложено авизо преводно нареждане, от което е видно, че на 19.07.2012 г., 09,49 часа, длъжникът е внесъл сумата от 147000 лв. по банкова сметка на НАП - София за погасяване на задължения за ДДС за м.05.2012 г. Приложени са и преводни нареждания за извършени плащания от длъжника на публични задължения по банкова сметка на НАП - София от 20.07.2012 г. и от 12.07.2012 г.

В изпълнение на наложените запори върху банкови сметки на длъжника по сметка на съдебния изпълнител са постъпили суми, като с кредитен превод от 19.07.2012 г. по сметка на ЧСИ е преведена сумата от 7669,24 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, извършените от „С.Д.“ АД плащания по сметка на НАП-София на 03.07.2012 г. са в размер на 90461,21 лв., а на 12.07.2012 г. са в общ размер на 147000 лв.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелката Д.В.П., която към 2012 г. била служител при ищеца и установява, че след обедната си почивка на регистратура приела от призовкар документ, с посочена в него сума над 130000 лв. Попитала колегата си финансов контрольор, който извършвал преводи към бюджета, дали е извършил плащане.

Същият я уверил, че сутринта преди 10,00 часа е направил превод за ДДС.

Пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Е.Ч.Г., която работела при ЧСИ С. Я. и установява, че в молбата за образуване на изпълнителното дело са били възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Вземането за вреди по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД възниква при наличие на следните предпоставки: противоправни действия и/или бездействия на частния съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ, причИ. връзка и вина, която се предполага до доказване на противното.

Вземането за обезщетение за вреди в тази хипотеза възниква в момента, в който се 3 осъществят предвидените в закона предпоставки.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 196/20.07.2012 г. по гр. д.

№ 1555/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 340/8.01.2013 г. по гр. д. № 1295/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 43/28.05.2019 г. по гр. д. № 2474/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. отговорността на частния съдебен изпълнител може да бъде ангажирана по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, когато вредата е пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно цитираната практика „пряка“ означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител е възложено в преценка на съда.

В случая от ангажираните по делото доказателства е видно, че на 20.06.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128440401938 по описа на ЧСИ С. Я., по което е възложена за събиране сума по изпълнителен лист от 29.05.2012 г. в размер на 323,50 лв. за разноски. След образуване на изпълнителното дело и след извършени справки, съдебният изпълнител наложил запори върху вземания по банковите сметки на длъжника в шест търговски банки и изпратил покана за доброволно изпълнение, връчена му на 19.07.2012 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 3 ДОПК когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение. Държавата се счита присъединен взискател за вземанията, чийто размер е съобщен на съдебния изпълнител - чл.

458, ал. 1 ГПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК и който размер е задължителен за него. Следователно съдебният изпълнител е длъжен да съобщи на НАП за започналото пред него производство незабавно след образуването му. В изпълнение на законовото си задължение след образуване на изпълнителното дело на 20.06.2012 г. частният съдебен изпълнител е изпратил уведомление до НАП и в отговор на направеното искане с вх. № 2210И0083151/21.06.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение с изх. № 22250371200656329/03.07.2012 г. на ТД на НАП-София, с което е уведомен, че длъжникът има публични задължения за ДДС в размер на 104207,67 лв., данък върху доходите и приравнени на тях правоотношения в размер на 16245,52 лв., санкция в размер на 10181,34 лв. за главница и 6064,18 лв. за лихва. Безспорно е, че с извършено плащане на 19.07.2012 г. на сумата от 147000 лв. длъжникът е погасил доброволно задължението си към взискателя НАП. Безспорно е и обстоятелството, че по изпълнителното дело е събрана пропорционална такса от съдебния изпълнител върху платените публични задължения.